Обнова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обнова
България
Red pog.png
Обнова
Област Плевен
Red pog.png
Обнова
Общи данни
Население 2 219 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 68,689 km²
Надм. височина 74 m
Пощ. код 5922
Тел. код 06538
МПС код ЕН (Пл)
ЕКАТТЕ 53089
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Левски
Любка Александрова
(БСП)
Кметство
   - кмет
Обнова
Детелин Николов
(ГЕРБ)

Обно̀ва е село в Северна България. То се намира в община Левски, Област Плевен.

География[редактиране | edit source]

Село Обнова се намира на средното течение на левия бряг на река Осъм,на равен терен и плодородна почва. Отдалечено е на 40 км югозападно от гр. Свищов, на 18 км северозападно от гр.Левски и на 32 км източно от гр. Плевен. Свързва се с ж.п. път от гара Плевен, гара Левски и гара Каменец и чрез автобусни връзки със София, Плевен, Русе, Белене, Левски, Свищов, Никопол. Край селото спират за почивка и автобусите по редовната линия София-Букурещ-София.

История[редактиране | edit source]

През турско робство Виная и Радиненец са били две махали на едно и също село. Администрацията е употребявала името "Радвенца”- комбинация от двете имена на селата.Така е записано и в старите руски карти.Разделянето на селата станало няколко години след Освобождението. Село Обнова е съставено от селата Виная и Радиненец през 1934 г. Виная е старо средновековно селище, регистрирано в турските документи от средата на 15 век под името Виная и Вина, като тимар към охраната на крепостта Хлуник (неустановена крепост). Съществуването на селището през следващото столетие (16 век) е документирано в регистрите на войниците към каза Нийболу (Никопол), под името Виние.

Махала Радненци е възникнала през средата на 14 век, като мезра под името Раданец. Съществува легенда за името на селото.В Радиненец живяла жена на име Рада, която била глава на семейство, будна, със забележителен характер. Тая жена била известна навсякъде в околността , вследствие на което селото започнало да се нарича Радиното село. Оттук после и Радиненец.


На 30 януари 1930 г. става сливането с читалището във Виная в едно обединено читалище: "Светлоструй". Читалището осъществява контакт между интелигенцията на селото и селяните.

През 1934 година двете села се обединяват под името Обнова и имат един административен център.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Ежегодният събор в с. Обнова се провежда неделята преди празник Св. Дух този празник е подвижен и всяка година се мени. Обикновено от края на май до средата на юни.


Образование[редактиране | edit source]

Като село, Обнова съществува от 1934, когато се обединяват селата Виная и Радиненец. За образование в тях обаче можем да говорим още от средата на по-миналия век. Първото мъжко училище в с.ВИНАЯ е открито през 1843 г. ,а в с. РАДИНЕНЕЦ за учебно дело може да се говори от 1865 год. , като училището е било в килията на черквата. За първи учители били назначени Донко Бладжиев от с. Ново село, Троянско и жена му Мария, която била калугерка. За първи учител в с. Виная се сочи Васил Атанасов. Изучавали са се черковни науки и черковно писане.

До построяването на началното училище "Кирил и Методий" през 1889 год. Учебните занятия се водели в частни къщи. Учениците са седяли на дъски, подпрени на чиновете , а масата на учителя била подпряна на забит в земята кол. Учителят седял на малък одър и се занимавал със занаятчийска работа. Стаята се отоплявала с пещ, като самите ученици били задължени да носят дърва и тор всяка сутрин.

През 1887 г. Постъпва като учител Владимир Христакиевич и учителствува до 1907 год. в училище "Кирил и Методий". През този период учителствуват също Райна Георгиева Пирдопска и Мария Василева родом от Габрово, както и Ангел Стоянов родом от Голяма Раковица, Софийско. В 1907 г. постъпват Петър Спасов, Цветана П. Милкова, а Владимир Христакиевич е уволнен "защото се занимава с търговия'.През периода от 1899 до 1901 год. в училище "Христо Ботев" учителствува Иван Кр. Газдов завършил богословско училище в гр. Самоков. През 1909 год. в училище "Кирил и Методий" постъпват като учители Панайот Василев от Осман Пазар и Стефка Петрова от Шумен а главен учител е Ангел Стоянов от Голяма Раковица. Година по-късно през 1913 год. децата се увеличават и постъпват нови учители.

Същата година заради епидемия от холера учебните занятия започват по-късно. От 1914 до 1916 год. за главен учител била назначена Тодорка Петрова. От 1920 год. е назначен за учител Иван Тодоров Дончев - даскалувал 15 години. През 1922 год. постъпват като учителки Екатерина Петрова, Недка Дончева, Мара Буюклиева от Севлиево и Пеню Цачев.

Увеличаването на децата в отделенията налага построяването на нова сграда. През лятото на 1928 год. започва строежа на новото основно училище "Неофит Рилски." Останалите учители продължават своята дейност в начално училище "Кирил и Методий" до сливането му през 1961 год. с основно училище "Н.Рилски". Училище "Христо Ботев" с. Виная продължава своята дейност до сливането му през 1959 год. с централното училище "Неофит Рилски".

За по малко от година новото школо е построено и открито; 23-ти Декември 1929 год. се състои откриването на училището. За патронен празник е избран 1-ви ноември - ден на народните будители. За пръв път празника е отбелязан през 1935 год.

Външни препратки[редактиране | edit source]

http://obnova.webnode.com/