Оборище (Област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Оборище.

Оборище
Oborishte127.JPG
Изглед към селото
България
Red pog.png
Оборище
Област Пазарджик
Red pog.png
Оборище
Общи данни
Население 1 195 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 1 256 (НСИ)
Землище 69,059 km²
Надм. височина 500-699 m
Пощ. код 4522
Тел. код 035394
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 53103
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Панагюрище
Никола Белишки
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Оборище
Милко Ангелов
(ГЕРБ)
Братска могила на руснаци, загинали при с. Мечка (сега Оборище)

Оборище е село в Южна България в община Панагюрище, Област Пазарджик. До 1950 г. селото официално се нарича Мечка.

География[редактиране | edit source]

Село Оборище се намира в планински район. То лежи в Същинска Средна гора. През него минава шосето между град Панагюрище , през село Вакарел за София. Съседни населени места са град Панагюрище (10 км на изток), село Поибрене (8 км на запад) и село Мухово (17 км на юг). Магистрала Тракия е на 35км,Пловдив на 80км,Пазарджик на 45км.

Село Оборище е закътано от всички страни с високи планини и върхове. Панорамната гледка от селото е много красива. С изключителна красота се извисява връх Илинден, където всяка година се чества празника и се прави курбан. На този връх е разположена телевизионната кула. Селото има много добра инфраструктура,чисто,подредено с прекрасни гледки към Витоша,Рила и Родопите.При ясно време се виждат ски пистите на Боровец.

В селото има много изворни чешми: „Сондата“, „Мальовец“, „Бельовец“.

История[редактиране | edit source]

Старото име на село Оборище е Мечка. Но през средата на миналия век, към 1950 г. то придобива днешното си име — Оборище. Името на селото идва от името на местността Оборище,където е проведено Първото Велико Народно събрание.Подготовката и мястото на събранието е организирано от жителите на с.Мечка

Местността Оборище е историческа, през април 1876 там се провежда Оборищенското събрание, на което се взема решение за избухването на Априлското въстание. Депутат на това събрание от село Мечка е Димитър Павлов Кокльов (Гайдарджията) от четата на Бенковски.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Културна забележителност в с. Оборище е църквата, като през 2004 г. бе успешно завършена нейната реставрация. Историята говори, че в нея се е укривал Васил Левски,а през 1876 г.в една зимна вечер Георги Бенковски създава революционен комитет в който участва и полага клетва цялото пълнолетно мъжко население на с.Мечка(Оборище).Два руски паметника издигнати от признателното местно население в памет на загиналите руски войници през 1878 г.Всяка година на 13 януари жителите на с.Оборище отдават почит пред тяхната саможертва.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Всяка година в местността Оборище в периода 1-2 май се провеждат празниците по честване на годишнина от Априлското въстание в Четвърти революционен окръг.
  • Обичаят „Рогачов ден“ се празнува на Месни Заговезни по християнския календар. На този ден младежите правят „рогач“ (името му идва от елените — рогачи). Огъват се пръти, прави се кочия и се покрива с „козинява черга“, под чергата по прътите се завързват звънци — медени, тучови, клеини. Рогача се носи от 10-12 младежи. Около него играят цигани и дервиши — хора (основно мъже), които са облечени в животински кожи и го пазят. Всичко това символизира, че свършват дългите зимни нощи, земята се пробужда за обработване, гонене на злите духове.
  • „Рукла“ — на Сирни заговезни, в цялото село се палят огньове. Местните хора смятат, че така ще прогонят злите духове. Младите прескачат огъня за здраве и берекет.
  • Лазаровден — обикновено читалищното ръководство на село Оборище, всяка година организира пеене на Лазаровден. На този ден млади момичета се обличат в традиционна българска носия, която е характерна за областта и отиват да пеят. Те ходят от къща на къща и пеят на домакините песни, които са свързани със семейството. Те събират яйца и други дарове, които на края на деня си делят. От старите български поверия се счита, че първото излизане на девойката на пеенето на Лазар, че е готова за женитба. Това съответства с първото коледуване на младите ергени. В днешни дни обаче, съвсем не е така. Млади момичета и момчета извършват тези обичаи, когато не са пълнолетни.

личности,литература: ||||ЗАПИСКИ ПО СРЕДНОГОРСКОТО ВЪСТАНИЕ/университетско издателство/Св.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”1993 ГОД. От Поп Груйо Тренчев н. извл.от МНН/01.2012 г. Участниците в подготовката на въстанието от село Мечка/Оборище са: Димитър Павлов Коклев –кокльо –гайдарджията,председател на местния революционен комитет в селото,делегат на Оборище-местност,показана от него за тайното събрание на Бенковски , Участник във въстанието,във хвърковатата чета на Бенковски,арестуван и освободен през есента на 1876 год. /1830-1919 год./ Кръстьо Николов Муховски - мечанина; Никола Петков-майстор на ножове и саби от Мечка; Петър Грепчов –участвал в подготовката и възстанието; Стоян Ганчов –участвал в подготовката и възстанието За участието на Мечани във подготовката и самото възстание, поп кръстьо пише в своята изповед:: СТИХ 71:……. В 13 –ТИ И 14-ТИ АПРИЛ Събранието в Оборище седяха, от село Мечка принесени ярета и агнета колеха ,ядяха, Едни-агнета колеха,деряха, на шишове-ръжени ги въртяха. Цвятко Пръшков агнета в кожи увиваше В жарта да се пекът ги заравяше И то не бе само агнета,ярета, но и паници още хляб и сол,пипер,лъжици;

Стих 72/ и за конете ечемик и кола сено и всичко друго кому що бе потребно Мечани само отвождаха и дохождаха и кому що потрябваше донасяха, Всичко все от мечани се вършеше, Загдето человек потрябваше от мечани се пращаше. На мечан труда и инжидивението скъпо платиха, гдето отоманците селото им два пъти гориха В селото има сто и петдесет къщи бяха, Само осемнайсет неизгорени останаха….

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]