Обратна сила на закон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Под обратна сила на закон или закон „пост фактум“ (на латински: ex post facto - нещо направено след това ) се разбира нормативен акт, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на правната сигурност.

В гражданското право[редактиране | edit source]

Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратна сила на подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.

В административното право[редактиране | edit source]

Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.

В наказателното право[редактиране | edit source]

В пеналистиката Конституцията на Република България и ЕКЗПЧОС изключват обратното действие на наказателния закон. Изключено е да се криминализират деяния, които не са били обявени за престъпления по време на извършването им.

Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни правни системи, включително българската (чл. 2 от НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянието. За разлика от това, в международното наказателно право този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 МПГПП)[1]. (Изключение прави Римския статут на МНС от 1998 г., чл. 22.), но това е теоретично спорно.

Европейската конвенция за правата на човека, категорично забранява въвеждането на наказателни закони „пост фактум“.

В различните държави въпросът със законите "пост фактум" е уреден по различен начин.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28