Обратният път

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Обратният път“ (на немски: Der Weg zurück) е роман от немския писател Ерих Мария Ремарк (1898-1970), публикуван през 1931 г. [1]

Ерих Мария Ремарк, 1929 г.

Романът "Обратният път" от Ерих Мария Ремарк излиза от печат през 1931 г. в Берлин и още същата година е публикуван на български - дори в два различни превода.

"Обратният път" e продължение на станалия "за една нощ" световноизвестен роман на Ремарк "На Западния фронт нищо ново" (1929).


Невъзможното завръщане

Действието на "Обратният път" започва там, където писателят оставя своя герой Паул Боймер малко преди смъртта му в "На Западния фронт нищо ново" - на бойната линия, броени дни преди примирието в Първата световна война през 1918 г. Оттам започва и завръщането на победената армия в Германия, "обратният път" към живота. В центъра на действието е група фронтови другари; някои от тях са познати още от "На Западния фронт нищо ново". След дълго и уморително пътуване те се озовават в своята родина, разтърсвана от Ноемврийската революция.


За повечето от тях е трудно да се върнат към цивилния живот. Селянинът Адолф Бетке се завръща в своето стопанство, но бракът му е на път да се разпадне. Той и жена му се преселват в града, за да избегнат клюките и подигравките в малкото селце. Но така или иначе Бетке вече не е същият и не успява да заживее щастливо с жена си.

Алберт Троске застрелва черноборсаджията Юлиус Барчер, който му е отнел единствената надежда за ново начало - момичето Люси! Троске е изправен пред съд и осъден на 3 години строг тъмничен затвор.

Ремарк (в средата) с фронтови другари

Някогашните гимназисти лейтенант Брайер и разказвачът (Ернст) заемат отново местата си на училищната скамейка. Но в крайна сметка Брайер изгубва всякаква надежда да намери задоволително поприще в следвоенния живот и се самоубива, понеже през войната се е заразил от неизлечима венерическа болест - тук болестта се превръща в символ за белязаността на едно "изгубено поколение".

Георг Рае постъпва в доброволческия корпус с очакването там да намери липсващата му фронтова дружба, но остава разочарован. Не след дълго той напуска службата си, осъзнал каква е действителността - казармите са пълни не с бойни другари, а с кариеристи и жадни за приключения хлапаци. В една гротескна сцена той се завръща на бойното поле, където са кръстовете на погребаните му бойни другари и там се застрелва, за да бъде "един от тях".

Ернст става учител в едно малко селце; той стига до убеждението, че "животът сам по себе си" е задача, с която трябва да се справи.


Изгубеното поколение
Публично изгаряне на книги в Берлин, 1933 г.

В "Обратният път" Ремарк доразвива идеята си от "На Западния фронт нищо ново": едно поколение, прекарало младостта си на фронта, е вече изгубено за нормалния живот, то е неприспособимо, то е обречено, то е "унищожено от войната - макар и оцеляло от нейните снаряди". Затова и извървелите "обратния път" не могат да намерят своето място - едни се самоубиват, други изчезват в затворите, трети резигнират и заживяват с дребните грижи на всекидневието, лишени от някогашните си цели и идеали. Нервното напрежение от битките преминава в социална апатия. А с това изчезва и най-доброто, което може би е породила войната: фронтовото другарство.


Литературното "предателство"

Когато през 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, нацистката пропаганда нарича двата романа на Ремарк "литературно предателство към боеца от Световната война". Това става причина те да бъдат публично изгаряни заедно с произведения на Хайнрих Хайне, Бертолт Брехт, Стефан Цвайг, Хайнрих Ман, Лион Фойхтвангер и други идеологически неудобни писатели. Накрая отнемат на Ерих Мария Ремарк немското гражданство и той се преселва в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ремарк, Ерих Мария "Обратният път". Превод от немски Димитър Подвързачов, изд. "Цвят" / П.К. Чинков, изд. "Плод", София, 1931 г.

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]