Оброчище

Оброчище
	Оброчище
	Оброчище Координати: 43°24′11.01″ с. ш. 28°02′43.9″ и. д. / 43.403061° с. ш. 28.04553° и. д. Оброчище
Общи данни
Население	2302 души (15 март 2024 г.); 80,2 души/km²
Землище	28,713 km²
Надм. височина	26 m
Пощ. код	9630
Тел. код	0579
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	53120
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община; – кмет	Балчик; Николай Ангелов ; (независим политик; 2007)
Кметство; – кмет	Оброчище; Стоил Николов; (БСП)
	Оброчище в Общомедия

Оброчище е село в Североизточна България. То се намира в община Балчик, област Добрич. В миналото името му е било Текке. То се намира в близост до черноморските курорти Албена, Кранево, Златни пясъци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Оброчище е разположено между Варна и Балчик и само на няколко километра от курорта Албена, на дъното на някогашен дълбок залив, който днес образува живописната долина на река Батова. Бреговата му граница е била очертана от скалното било, на което в днешни дни е разположено село Ляхово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Едно звено работнички в лозята на селото - 1957 г.

Старото име на Оброчище (до 1942 година) е Текето, което в превод от турски означава мохамедански молитвен дом със стаи за дервиши (странстващи мюсюлмански монаси). За пръв път селото се споменава в турски летопис от 1676 година под името Текеджик. Вероятно е основано доста по-рано - още в началото на XVI век. Историци смятат, че селцето се е оформило след построяването на тюрбе на бекташкия духовен водач Акязълъ баба.

Според един стар турски статистически справочник през 70-те години на XIX век селото е имало 118 къщи. След Освобождението от османска власт преобладаващото черкезко население в района е започнало да се изселва и на негово място взели да прииждат българи, предимно изселници от Беломорска Тракия. Вниманието им било привлечено от богатия на вода район и славата, която се носила из цялата империя, за целителната сила на тюрбето на Акязълъ баба. За разлика от джамиите на империята в манастира на село Текето можели да влизат и друговерци. На всеки било позволено да се поклони в тюрбето пред мощите на духовния водач Акязълъ баба и да получи надежда за изцелението на болести и за житейските си неудачи.

Прогонени от родните си места, първо се преселили 2-3 семейства от фамилията на Атанас Желев с прякор Чорбаджията, Димитър Стамболията и Михо Димитров. След няколко месеца се заселили още двадесетина семейства, дали началото на родовете Михови, Коларовци, Анастасовци, Армудовци, Маруловци, Паприцови, Пауновци, Карамфиловци, Мишонови. Почти всички те били от Лозенградския и Одринския край, а преселението станало някъде около 1879 година. Тук те заварили 20 черкезки къщи, от които съществува една без никакво архитектурно изменение – дядовата Маринова къща. По това време в с. Текке имало само едно българско домакинство на братята Стоян и Никола Гечелиеви, които през лятото работили в Добруджа по чифлиците, а през зимата живеели в землянки в селото. Непосредствено след пристигане на голямата група заселници били събрани средства и през 1896 година бил построен православен храм в архитектурен стил XIII – XIV век, съществуващ и до днес. През 1898 година е построена сградата на кметството. Не след дълго било издигнато и училище. В него първи като учител влязъл даскал Никола Златев. Били направени три чешми, било заградено и място за гробища. По този начин поселището започнало да придобива типичния за времето си облик на християнско село.

Новите преселници дълго време запазили някои от обредите за здраве и късмет в териториите на манастира, като част от тях пренесли в новопостроената християнска църква. Атанасовден станал и своеобразен празник за цялото село. На този ден в православния храм се извършвали обреди за здраве и след това се отивало в манастира на Акязълъ баба, където заедно вярващите християни и мюсюлмани оставяли своя вещ или преспивали в района на гробницата на светеца. Те вярвали, че този оброк ще запази здравето на здравите и ще изцери болките на болните. Оттам може би идва и името на селото Оброчище. Думата оброчище означава религиозно светилище или място, където се извършват религиозни оброци и обреди.

През 1891 г. селото е център на община, съставна на Балчикска околия.^[2]

От есента на 1918 до месец септември на 1940 година жителите на селото преживяват издевателствата и несгодите на румънската окупация. Мъжкото население взема участие в почти всички конфликти от национално значение. В Междусъюзническата война са взели участие Марко Ангелов, Йови Сакалиев, Иван Апостолов, Апостол Цветков и др. Във Войнишкото въстание са участвали Димо Илиев, Илия Стоев, Иван Ник. Гечелиев, Наум Иванов и др. По време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 година на 3 км на север от с. Текке е била на бивак руска дивизия с командир генерал Цимерман. Пътят, по който са слезли в долината руските богатири, е наречен „Казашки“ път. Над 45 бойци от селото са взели участие в боевете на Първа и Втора фаза на Втората световна война в Югославия и Унгария. Събития, променящи бита и мисленето, връхлитат преселниците от Беломорието година след година. След ужаса на двете войни, окупацията и въстанието, донесли много смърт, в селото следва една нова промяна. До 1956 година селото е управлявано от няколко кмета. Сред тях са Войнов, Ангел Стоянов Филен, Петър Бомбов от село Църква, Георги Димитров Касаджика. Те работят за селото и изстрадалите му жители в най-тежките години на прехода 1944 – 1956 година.

През 1956 година населението на Оброчище наброява 1500 жители. Осемдесет на сто българи, малцинство двадесет на сто: копанари (румънски цигани), цигани и малка част турци. Основният поминък на населението от селото по това време е лозарство, зеленчуково производство. Има и работници в ленена фабрика, към ДЗС в напоителната система, занаятчийски работници – тепавичари, воденичари, коларо-железари, строители, шивачи и др. В селското стопанство работят тридесет на сто в кооперативното стопанство, а останалите са частни стопани, които обработвали земята с животинска тяга. Почти нямало механизация – както при частните стопани, така и в кооперативното стопанство. В новообразуваните животновъдни ферми към ТКЗС всичко се извършвало само на ръка.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:^[3]^[4]

Година на преброяване	Численост
1934	937
1946	1296
1956	1482
1965	1581
1975	2650
1985	2489
1992	2460
2001	2395
2011	2263
2021	1763

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

	Численост	Дял (в %)
Общо	2263	100.00
Българи	1255	55.45
Турци	95	4.19
Цигани	539	23.81
Други	23	1.01
Не се самоопределят	9	0.39
Не отговорили	342	15.11

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В местното училище (СОУ „Христо Смирненски“) учат деца от съседните села и градове.
Читалище „Просвета“ – основано в края на декември 1901 г. с първи читалищен секретар Никола Ставрев
ЦДГ „Първи юни“
Поща код: 9630

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Тюрбе на Акязълъ баба

В Оброчище се намира едно от няколкото запазени алевийски тюрбета от XVI век в България. Смята се, че в него се намира гробът на бекташкия водач Акязълъ баба. То представлява седмоъгълна сграда с правоъгълно преддверие, изградена от квадрова зидария от местния варовик. Отвътре е украсено със стенописи, рисувани вероятно в края на 19 век и началото на XX век, които през 1972 година са обявени за паметник на културата от местно значение. Предполага се, че тюрбето е построено в средата на XVI век, като с времето около него се образува дервишко теке, останалите части от което днес са разрушени. По останките на имарета може да се съди, че той е представлявал голяма седмоъгълна сграда с диаметър на вписаната окръжност 23 m.^[6]

Местности на територията и землището на с. Оброчище

1. Кум-Баалар – пясъчни лозя

2. Бостанджи-Баалар – бостански лозя

3. Куру чешма – суха чешма

4. Бей чешме – бейска чешма

5. Дул баба – вдовец татко

6. Теспиле кулак – пикника

7. Маджарлък – пладнище

8. Кереч кужу – варови пещи

9. Дермен оджак – воденично огнище

10. Балта кору – Балтенска гора

11. Узунджа баир – висок връх

12. Юртлука – старото селище

13. Таушан тепе – заешки връх

14. „Саланата“ с „Казашки“ път

15. Саман йолу – сламен път

16. Кара тепе (малкото) – черен връх

17. Курт баба – вълчи баща

18. Таушан кору – заешка гора

19. Каранлък дере – тъмна река

Религии[редактиране | редактиране на кода]

78% източноправославни християни
20% мюсюлмани
2% евангелисти - клон на Протестантската църква

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Между 15 и 18 май в местността Текето в село Оброчище се провежда международен фестивал за религиозно пеене на име св. Атанасий Велики, който събира на едно място вярващи от три религии – православни, мюсюлмани и католици. Директор на фестивала е режисьорът Тодор Анастасов. А на 2 май се провежда ежегоден панаир.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ www.grao.bg
↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 08, 28 юли 1891 год., стр. 4
↑ „Справка за населението на село Оброчище, община Балчик, област Добрич, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 9 февруари 2017.
↑ „The population of all towns and villages in Dobrich Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)
↑ Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 54-63, 77-83, 149-152.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 08, 28 юли 1891 год., стр. 4

[3] „Справка за населението на село Оброчище, община Балчик, област Добрич, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 9 февруари 2017.

[citypopulation.de-4] „The population of all towns and villages in Dobrich Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)

[pop-stat.mashke.org,_2011_census-5] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)

[6] Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 54-63, 77-83, 149-152.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]