Оброчище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оброчище
България
Red pog.png
Оброчище
Област Добрич
Red pog.png
Оброчище
Общи данни
Население 2 343 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 28,713 km²
Надм. височина 135 m
Пощ. код 9630
Тел. код 0579
МПС код ТХ (Тх)
ЕКАТТЕ 53120
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Балчик
Николай Ангелов
(независим)
Кметство
   - кмет
Оброчище
Данаил Караджов
(ГЕРБ)

Оброчище е село в Североизточна България. То се намира в община Балчик, област Добрич. В миналото името му е било Текке. То се намира в близост до черноморските курорти Албена, Кранево, Златни пясъци.

География[редактиране | edit source]

Село Оброчище е разположено между Варна и Балчик и само на няколко километра от курорта Албена, на дъното на някогашен дълбок залив, който днес образува живописната долина на река Батова. Бреговата му граница е била очертана от скалното било, на което в днешни дни е разположено село Ляхово.

История[редактиране | edit source]

Едно звено работнички в лозята на селото - 1957 г.
Останки от манастира

Старото име на Оброчище (до 1942 година) е Текето, което в превод от турски означава мохамедански молитвен дом със стаи за дервиши (странстващи мюсюлмански монаси). За пръв път селото се споменава в турски летопис от 1676 година под името Текеджик. Вероятно е основано доста по-рано - още в началото на XVI век. Историци смятат, че селцето се е оформило след построяването на тюрбе на бекташкия духовен водач Акязълъ баба.

Според един стар турски статистически справочник през 70-те години на XIX век селото е имало 118 къщи. След Освобождението от турско робство преобладаващото черкезко население в района е започнало да се изселва и на негово място взели да прииждат българи, предимно изселници от Беломорска Тракия. Вниманието им било привлечено от богатия на вода район и славата, която се носила из цялата империя, за целителната сила на тюрбето на Акязълъ баба. За разлика от джамиите на империята в манастира на село Текето можели да влизат и друговерци. На всеки било позволено да се поклони в тюрбето пред мощите на духовния водач Акязълъ баба и да получи надежда за изцелението на болести и за житейските си неудачи.

Прогонени от родните си места, първо се преселили 2-3 семейства от фамилията на Атанас Желев с прякор Чорбаджията, Димитър Стамболията и Михо Димитров. След няколко месеца се заселили още двадесетина семейства, дали началото на родовете Михови, Коларовци, Анастасовци, Армудовци, Маруловци, Паприцови, Пауновци, Карамфиловци, Мишонови. Почти всички те били от Лозенградския и Одринския край, а преселението станало някъде около 1879 година. Тук те заварили 20 черкезки къщи, от които в момента съществува една без никакво архитектурно изменение - дядовата Маринова къща. По това време в с. Текке имало само едно българско домакинство на братята Стоян и Никола Гечелиеви, които през лятото работили в Добруджа по чифлиците, а през зимата живеели в землянки в селото. Непосредствено след пристигане на голямата група заселници били събрани средства и през 1896 година бил построен православен храм в архитектурен стил XIII - XIV век, съществуващ и до днес. През 1898 година пък е построена сградата на кметството. Не след дълго било издигнато и училище. В него първи като учител влязъл даскал Никола Златев. Били направени три чешми, било заградено и място за гробища. По този начин поселището започнало да придобива типичния за времето си облик на християнско село.

Новите преселници дълго време запазили някои от обредите за здраве и късмет в териториите на манастира, като част от тях пренесли в новопостроената християнска църква. Атанасовден станал и своеобразен празник за цялото село. На този ден в православния храм се извършвали обреди за здраве и след това се отивало в манастира на Акязълъ баба, където заедно вярващите християни и мюсюлмани оставяли своя вещ или преспивали в района на гробницата на светеца. Те вярвали, че този оброк ще запази здравето на здравите и ще изцери болките на болните. Оттам може би идва и името на селото Оброчище. Думата оброчище означава религиозно светилище или място, където се извършват религиозни оброци и обреди.

От есента на 1918 до месец септември на 1940 година жителите на селото преживяват издевателствата и несгодите на румънската окупация. Мъжкото население взема участие в почти всички конфликти от национално значение. В Междусъюзническата война са взели участие Марко Ангелов, Йови Сакалиев, Иван Апостолов, Апостол Цветков и др. Във Войнишкото въстание пък са участвали Димо Илиев, Илия Стоев, Иван Ник. Гечелиев, Наум Иванов и др. По време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 година на 3 км на север от с. Текке е била на бивак руска дивизия с командир генерал Цимерман. Пътят, по който са слезли в долината руските богатири, е наречен "Казашки" път. Над 45 бойци от селото са взели участие в боевете на Първа и Втора фаза на Втората световна война в Югославия и Унгария. Събития, променящи бита и мисленето, връхлитат преселниците от Беломорието година след година. След ужаса на двете войни, окупацията и въстанието, донесли много смърт, в селото следва една нова промяна. До 1956 година селото е управлявано от няколко кмета. Сред тях са Войнов, Ангел Стоянов Филен, Петър Бомбов от село Църква, Георги Димитров Касаджика. Те работят за селото и изстрадалите му жители в най-тежките години на прехода 1944 – 1956 година.

През 1956 година населението на Оброчище наброява 1500 жители. Осемдесет на сто българи, малцинство двадесет на сто: копанари (румънски цигани), цигани и малка част турци. Основният поминък на населението от селото по това време е лозарство, зеленчуково производство. Има и работници в ленена фабрика, към ДЗС в напоителната система, занаятчийски работници - тепавичари, воденичари, коларо-железари, строители, шивачи и др. В селското стопанство работят тридесет на сто в кооперативното стопанство, а останалите са частни стопани, които обработвали земята с животинска тяга. Почти нямало механизация - както при частните стопани, така и в кооперативното стопанство. В новообразуваните животновъдни ферми към ТКЗС всичко се извършвало само на ръка.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • В местното училище (СОУ "Христо Смирненски") учат деца от съседните села и градове.
  • Читалище "Просвета" - основано в края на м. декември 1901 г. с първи читалищен секретар Никола Ставрев
  • ЦДГ "Първи юни"
  • Поща код: 9630

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Тюрбе на Акязълъ баба

В Оброчище се намира едно от няколкото запазени алевийски тюрбета от XVI век в България. Смята се, че в него се намира гробът на бекташкия водач Акязълъ баба. То представлява седмоъгълна сграда с правоъгълно преддверие, изградена от квадрова зидария от местния варовик. Отвътре е украсено със стенописи, рисувани вероятно в края на 19 век и началото на XX век, които през 1972 година са обявени за паметник на културата от местно значение. Предполага се, че тюрбето е построено в средата на XVI век, като с времето около него се образува дервишко теке, останалите части от което днес са разрушени. По останките на имарета може да се съди, че той е представлявал голяма седмоъгълна сграда с диаметър на вписаната окръжност 23 m.[1]

Местности на територията и землището на с. Оброчище
1. Кум-Баалар - пясъчни лозя
2. Бостанджи-Баалар - бостански лозя
3. Куру чешма - суха чешма
4. Бей чешме - бейска чешма
5. Дул баба - вдовец татко
6. Теспиле кулак - пикника
7. Маджарлък - пладнище
8. Кереч кужу - варови пещи
9. Дермен оджак - воденично огнище
10. Балта кору - Балтенска гора
11. Узунджа баир - висок връх
12. Юртлука - старото селище
13. Таушан тепе - заешки връх
14. "Саланата" с "Казашки" път
15. Саман йолу - сламен път
16. Кара тепе (малкото) - черен връх
17. Курт баба - вълчи баща
18. Таушан кору - заешка гора
19. Каранлък дере - тъмна река

Религии[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Между 15 и 18 май в местността Текето в село Оброчище се провежда международен фестивал за религиозно пеене на име св. Атанасий Велики, който събира на едно място вярващи от три религии - православни, мюсюлмани и католици. Директор на фестивала е режисьорът Тодор Анастасов. А на 2 май се провежда ежегоден панаир.

Източници[редактиране | edit source]

  • Информацията е предоставена със съгласието на Кирил Анастасов — най-възрастният жив кмет на Оброчище.
  • Информацията е предоставена от Джелал Фаик - бивш общински съветник гр. Балчик
  1. Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 54-63, 77-83, 149-152.