Обрязване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обрязване в централна Азия, ок. 1865-1872 г.

Мъжкото обрязване (на латински: circumcisioда изрезеш) е хирургическо отстраняване на препуциума — кожата, покриваща главичката на пениса.[1] Практиката е станала част от някои религии, като ислям и юдаизъм.

Медицински аспект[редактиране | edit source]

Високо и стегнато обрязване
Прекомерно дългите препуциума може да е индикация за обрязване.

Все още се дебатира дали има здравна полза от обрязването. Много изследвания съпоставят ползите от обрязването с вредите и рисковете, които то крие, стигайки до различни заключения.

Рискове[редактиране | edit source]

Както всяка хирургическа намеса, така и обрязването крие рискове, макар и минимални, когато процедурата е извършена от хирург в съответствие с хигиеничните норми. Най-честите усложнения са причинени от следоперативни инфекции и кървене и могат да бъдат катастрофални. Други, по-рядко срещани дълготрайни усложнения, са уринарни фистули, обриви по главичката, некрозия на части от пениса, цисти, разместване или разширяване на отвора на пениса, отстраняване на прекалено много тъкан, резултиращо в секундарна фимоза.

При обрязване в ранна възраст, най-често срещаното усложнение са т. нар. кожени мостове, образувани при неравномерно срастване на главичката с остатъка от кожа по пениса. В такъв случай е необходима повторна намеса. Друго усложнение е стеснението на уретрата, което в САЩ се наблюдава в 10% от случаите.

Различните здравни организации по света дават различен процент на възможните компликации, породени от обрязване — от 0,1% до 55% от случаите. Документирани са редки случаи на загуба на пениса и още по-редки на смърт.

Женското обрязване[редактиране | edit source]

Женското обрязване или наречено още FGM ( Female Genital Mutilation) се свързва с всяка процедура, свързана с частично или напълно премахваме на външните женски полови органи. Може да се свърже с религиозни, културни или други причини.

Съществуват три вида женско обрязване:

  • Вид 1: модифицирана суна (sunna = от арабски. “традиция”):Частично или цялостно премахване на клитора и заобикалящите го тъкани.
  • Вид 2: Клитордектомия/обрязване: отстраняване на една част или на целия клитор, както частично или цялостно отстраняване на срамните устни. Тази операция често оставя белег, толкова голям, че покрива вагиналния отвор;
  • Вид 3:Инфибулация/”фараонско” обрязване: Отстраняване на клитора и вътрешните срамни устни, както и вътрешните части на външните срамни устни. Останалите част от външните срамни устни се зашиват с котешко черво или се прихващат с шипове. Останала кожа сраства. В раната се вкарва малка тръбичка, за да се остави отвор за уринирането и менструационната кръв.

FGC Types.svg

Общество и култура[редактиране | edit source]

Култура и религия[редактиране | edit source]

Значение в юдаизма

В юдаизма обрязването е символ (печат) на завета между Йехова и Авраам. Бог заповядва на Авраам да обреже себе си и потомците си от мъжки пол - Исмаил (праотецът на арабите) и Исаак (праотецът на евреите) като символ на сключения завет. По-късно, по времето на Мойсей и след даването на Закона, обрязването става задължение за всеки евреин - белег, който да отличава евреите като народ. Обрязването се извършва на осмия ден след раждането на момчето. След идването на Христос, Спасителят, идва и Новият завет на човеците с Бога, където се казва, че не обрязването на плътта, а обрязването на сърцето ще получи похвала от Бога (Римл. 2:28). Самият Христос говори често за това в Евангелията - за чистотата отвътре, която е по-важна от видимата чистота (Матей 7 :21). Поради това християните не считат за необходимо обрязването на плътта при мъжете, а с Божията благодат се стремят към очистване на сърцето.

Значение в исляма

Въпреки че не е упоменато в Корана, то е посочено в Хадит. В Турция и Централна Азия обрязването е специален ритуал.Според Ислямската правна система (Фъкх), няма определена възраст, в която трябва да се извърши обрязването, но е прието децата да бъдат обрязани към 7 до 10 година. Този ритуал се нарича "сюннет"

Значение в християнството

В някои форми на християнството (Коптско християнство и Етиопско православие) обрязването също се е прилагало на осмия ден след раждането.

Етически и юридически въпроси[редактиране | edit source]

Процесът на обрязване е безвъзвратен и в много държави по света се практикува на новородени /без упойка!/, което поражда етичен проблем. Не винаги решението на родителите за обрязване съответства с желанието на вече порасналото дете. Според много организации за защита правата на детето, родителите нямат право да отстраняват каквато и да е здрава и нормално функционираща част от тялото на детето, причинявайки му ненужна болка.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Lissauer & Clayden (2012), стр. ??; Rudolph (2011), стр. 188; Sawyer (2012), стр. 555-556.

Източници[редактиране | edit source]

  • Lissauer, T. & Clayden, G. (2012). Illustrated textbook of paediatrics. Edinburgh: Mosby. ISBN 9780723435655
  • Rudolph, C. (2011). Rudolph's pediatrics. New York: McGraw Hill Medical. ISBN 9780071497237
  • Sawyer, S. (2012). Pediatric physical examination & health assessment. Sudbury, MA: Jones & Bartlett Learning. ISBN 9781449676001

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • ((bg)) За какво е обрязването? - статия за обрязването от гледна точка на Исляма; автор: Седрик Пойет — Али Тюркменоглу, Ислямски науки, Университет „Фридрих-Александер” Ерланген
  • ((en)) Почти всичко за обрязването. Техники, резултати, медицински препоръки и много др.