Обсада на Константинопол (1235)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Константинопол.

Обсада на Константинопол (1235)
Конфликт: част от византийско-франкските войни, Българо-латински войни
Byzantine Constantinople eng.png
Карта показваща Константинопол и стените му по времето на Византия
Период 1235
Място Константинопол
Резултат двугодишно примирие
Воюващи страни
Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG Българско царство
Palaiologos flag Никейска империя
Blason Empire Latin de Constantinople.svg Латинска империя

Обсадата на Константинопол от 1235 г. е обща българо-никейска обсада на столицата на Латинската империя Константинопол. Латинският император Йоан дьо Бриен е обсаден от никейския император Йоан III Дука Ватаци и българския цар Иван Асен II. Обсадата е неуспешна. ИВО.


Прелюдия[редактиране | edit source]

След като Робер дьо Куртене умира през 1228 г., е избран нов регентски съвет начело с Йоан дьо Бриен. След катастрофалната загуба в битката при Клокотница[1][2] опасността от страна на Епирската империя срещу Латинската е премахната, но на нейно място идва заплахата от Никея, откъдето започват да завладяват територии в Гърция. Император Йоан III Дука Ватаци сключва съюз с България, който през 1235 г. води до обща обсада срещу Латинската империя.

Обсадата[редактиране | edit source]

През 1235 г. Анджело Санудо изпраща морски ескадрон за защита на Константинопол, където латинският император Йоан дьо Бриен е обсаден от Йоан III Дука Ватаци[3] и Иван Асен II. Общата обсада на българите и никейците е неуспешна.[4] Съюзниците отстъпват през есента поради наближаващата зима. Иван Асен II и Ватаци се договарят да продължат обсадата на следващата година, но тогава българският цар отказва да прати войски. Със смъртта на Йоан дьо Бриен през 1237 г. българите прекратяват договора си с Ватаци поради това, че има възможност Иван Асен да стане регент на Латинската империя.

Чрез по-нататъшната намеса на Анджело се сключва мирен договор между 2-те империи за 2 год.

Последици[редактиране | edit source]

От 1247 г. никейците ефективно обграждат Константинопол и само здравите стени на града ги задържат в пристанището.

Пелагонийската битка през 1258 г. показва началото на края на латинската доминация в Гърция.

На 25 юли 1261 г., когато повечето от латинската армия е на военна кампания, никейският генерал Алексий Стратегопул[5] открива неохраняем вход на града и навлиза с армията си, възстановявайки Византийската империя за господаря си Михаил VIII Палеолог.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Turnovo inscription of Tsar Ivan Asen II in the Holy 40 Martyrs Church in honour of the victory at Klokotnitsa on 9 March 1230
  2. Battle of Klokonista. // badley.info. Посетен на 2008-12-29.
  3. 1235. // Answers.com. Посетен на 2009-05-18.
  4. John III Ducas Vatatzes. // NNDB.com. Посетен на 2009-05-18.
  5. Nicol (1993), p. 34.

Външни препратки[редактиране | edit source]