Обсада на Константинопол (717-718)
| Обсада на Константинопол | |||||||||
| Конфликт: Византийско-арабски войни | |||||||||
 Крепостните стени на Константинопол |
|||||||||
|
|||||||||
| Воюващи страни | |||||||||
| Араби от Омаядски халифат | Византийска империя, Първо българско царство | ||||||||
| Командири | |||||||||
| Маслама Ибн Абдел-Малис | Лъв III Исавър хан Тервел |
||||||||
| Сили | |||||||||
| 80 000 - 200 000 сухопътна войска 1800 - 5000 кораба[1][2] |
? | ||||||||
| Жертви и загуби | |||||||||
| 22 000 - 32 000[3] | неизв. | ||||||||
Обсадата на Константинопол през 718 г. е мащабен поход на арабите да завладеят Константинопол - столицата на Византия.
Съдържание |
Предистория [редактиране]
През 7-ми век арабските територии се простират на три континента - Азия, Африка и Европа. Покорени са бившите византийски провинции Сирия, Палестина, Египет, Северна Африка. В началото на 8-ми век е покорено и Вестготското кралство в Испания. Арабите вече реално застрашават Европа и най-вече ромейската столица Константинопол.
Обсадата [редактиране]
През есента на 717 година огромна арабска армия потегля към Константинопол и го обсажда от всички страни. При това положение новият владетел Лъв III Исавър изпраща пратеници при българския кан Тервел с молба за помощ. През пролетта на 718 година кан Тервел повежда българските отряди и достига в близост до Цариград.[4] Тервел преценява, че арабското нашествие няма да спре с падането на Константинопол и поради това приема молбата за помощ.[5]
В началото на военните действия българите разгромяват четири хиляден арабски отряд командван лично от Маслама, който след поражението успява да избяга. По заповед на Маслама се свързват противоположните морски брегове с два големи вала, с което с 20 000 армия се осигурява тила на арабите. 20 000 армия е отново разгромена от българските войски.[6]
| „ | „...Арабите били нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето — от ромейските кораби, а от другата страна на морето [на малоазийския бряг] — от ромейската предна линия. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо — от техния цар, второ — от морето и трето — от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал. Маслама ги излъгал, казвайки, че скоро ще пристигнат подкрепления от техния цар. Ромеите били обсадени, но арабите не били по-добре от тях. Гладът ги притискал толкова много, че те изяждали труповете на мъртъвците и собствените си нечистотии. Те били принудени да се унищожават един другиго, за да се хранят. Една крина жито струвала десет денарии. Те търсели малки камъчета, с които да утолят глада си. Изяли и отпадъците от корабите си.“ | “ |
|
—Михаил Сирийски, византийски летописец. |
||
Блокирани от българите по суша, арабите прекарват изключително тежка зима, като множество от тях умират от болести и глад. През пролетта на 718 година кан Тервел нанася на арабите поредното поражение. Според източника „Химн Акатист“ арабите дават 20 000 жертви, според Алберик - 32 000. Сухопътната армия на Маслама е разгромена, като жертвите от арабска страна са съгласно Теофан Изповедник са 22 000, а според хрониката на белгийския монах Зигеберт българите избили 30 000 сарацини. [7]
На 15 август 718 година арабите се оттеглят от Константинопол. В резултат на битката Византия е спасена от разгром, а Югоизточна Европа запазена от арабското нашествие.[8] В един свой труд от 1545 година испанския автор Мехия изтъква значителната роля на българите за разгрома на арабите на балканите и противопоставянето на арабските амбиции да поставят в клещи и да застрашат цяла християнска Европа. Френския византолог Шарл Дил твърди, че победата над арабите е за исляма велико бедствие, като я определя за по значителна от победата на франкския пълководец Карл Мартел 15 години по-късно в равнините на Поатие.
Бележки [редактиране]
- ↑ Пейчев, стр. 14 - 80 000 по суша и 1800 кораба
- ↑ Зафиров, стр. 76 - 200 000 души и 5000 кораба
- ↑ Атанасов, стр. 147 - според Сигеберт 30 000, според Алберик 32 000
- ↑ Пейчев, стр. 15
- ↑ Зафиров, стр. 76
- ↑ Зафиров, стр. 77
- ↑ Зафиров, стр. 77
- ↑ Пейчев, стр. 15
Източници [редактиране]
- Зафиров, Д., Александров, Е., История на Българите: Военна история, София, 2007, Труд, ISBN 954-528752-7
- Пейчев, А. и др. 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство
- Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през феодализма, София, 1958, Държавно военно издателство при МНО
Външни препратки [редактиране]
