Обсада на Ксеригордон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обсада на Ксеригордон
Конфликт: Първи кръстоносен поход
PeoplesCrusadeMassacre.jpg
Илюстрация към средновековен ръкопис за Народния поход
Период Септември 1096 г.
Място Ксеригордон (в близост дн. Измит, Турция)
Резултат Крайна победа за селджуките след като отнемат крепостта обратно от кръстоносците
Територия Румски султанат
Воюващи страни
Cross-Pattee-alternate red.svg Народен кръстоносен поход Sunnism arabic blue.svg Селджукски султанат
Командири
Райналд Елханес
Сили
6000, от които 200 рицари Horseracingicon.svg 15 000, предимно конни стрелци
Жертви и загуби
6000 убити, ранени и пленени Незначителни

Обсадата на Ксеригордон е епизод от Народния кръстоносен поход от 1095-1096 г., първи етап от Първия кръстоносен поход. Събитието е без голямо стратегическо значение за окончателния резултат от похода, поради това не е подробно разглеждано и цитирано от източниците, но е предпоставка за разгрома на Народния кръстоносен поход.

Предистория[редактиране | edit source]

През късната есен на 1095 г. походът на Пиер Отшелника[1] и Готие Голтака[2] достига не без произшествия пред стените на Константинопол. Изненадан от масовата кръстоносна реакция на Запада и притеснен от неорганизираната поклонническа тълпа в близост до столицата му, Алексий I Комнин все пак решава да посъветва водачите ѝ да не бързат и да изчакат на място останалата редовна войска на бароните. Недисциплинирани и самоуверени поради броя си, кръстоносците на Пиер и Готие грабят и безчинстват в Константинополска Тракия. В крайна сметка в началото на 1096 г. Алексий ги пропуска в Азия въпреки несъгласието на Пиер и ги разквартирува в замъкът Кивотос недалеч от Никомедия. Попаднали в близост до омразния сунитски враг разбойниците и простолюдието на Готие се нахвърлят на селджукските селища. Френските и германските кръстоносци обаче вече са в конфликт, който води до временното оттегляне на Пиер Пустинника. 6000 германци - лангобарди и алемани, в т.ч. 200 конни рицари под ръководството на рицаря-авантюрист Райналд провеждат серия грабителски атаки на турска територия. При една от тях е зает замъкът Ксеригордон, като малкия му турски гарнизон е разбит без усилие.

Обсада[редактиране | edit source]

Реалната обсада започва само три дни по-късно, когато конниците на Елханес изненадват германските кръстоносци, почиващи във форта. Райналд не е подготвен от обсаждащ така бързо да стане обсаден и за бойците му не достигат припаси. Турците не предприемат решителен щурм до края на обсадата. Те познават областта и знаят, че тяхната работа ще свърши изтощението и жаждата. Ксеригордон на гръцки означава Сух и безводен... Християните са принудени да пият кръвта на ездитните и впрегатните си животни, а също така и собствената си урина[3]. Измъчвани от запалените пожари и дъжда от турски стрели хората на Райналд издържат осем дни и се предават с обещанието, че преминават на страната на турците. Елханес приема да подари живота само на тези от тях, които сложат оръжие, приемат исляма и не се възпротивяват да бъдат вързани и продадени в робство. Няма точни данни колко точно от екзалтираните християнски поклонници в Ксеригордон преживяват до октомври, приели исляма, но се смята, че Райналд е един от тях. Няма данни и някой да се е върнал жив при останалите кръстоносци на Готие Голтака.

Последвали събития[редактиране | edit source]

Самоувереността на християните расте и те решават да атакуват намиращата се на юг Никея, столица на Кълъч Арслан и Румския султанат. На това намерение се противопоставят Готие Санз Авоар, Готие дьо Тек и графът на Тюбинген[4], но след като не успяват да разубедят екзалтираната тълпа са принудени да я поведат, молейки се за победа. Погрешната преценка води до поражението при Херсек и де факто края на Народния кръстоносен поход.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Наричан от византийците Качулатия Петър.
  2. Псевдонимът е некоректен, но определено е придобил историческа известност за френския благородник Готие от Санз Авоар (на френски "безпаричен")
  3. August. C. Krey, The First Crusade: The Accounts of Eyewitnesses and Participants, (Princeton: 1921), 71-72 стр, на английски език
  4. Грусе, Р. "История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство", стр. 102
  • Ришар, Жан. ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК "Рива" ISBN 9543200483
  • Грусе, Рене "История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство", том І, част І, ISBN 9789545843747

Вижте също[редактиране | edit source]

Битки на Първия кръстоносен поход: