Обсада на Париж (1870-1871)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Париж.

Обсада на Париж (1870-1871)
Конфликт: Френско-пруска война
Siege of Paris.jpg
„Обсадата на Париж“, худ. Луи Месоние
Период 19 септември 1870 - 28 януари 1871
Място Париж, Франция
Резултат Решителна германска победа
Воюващи страни
Flag of the Kingdom of Prussia (1803-1892).svg Прусия Flag of France.svg Франция
Командири
Flag of the Kingdom of Prussia (1803-1892).svg Вилхелм I
Flag of the Kingdom of Prussia (1803-1892).svg Хелмут фон Молтке Старши
Flag of France.svg Луи Трошю
Flag of France.svg Жозеф Виноа
Сили
240 000 редовни войници
200 000 редовни войници
200 000 запас и моряци
Жертви и загуби
12 000 убити
24 000 убити или ранени
146 000 заловени
47 000 жертви граждани

Обсадата на Париж, траеща от 19 септември 1870 до 28 януари 1871 година, допринася за френския разгром във Френско-пруската война и води до обединението на Германската империя.

Предпоставки[редактиране | edit source]

Още през август Третата пруска армия, водена от кронпринцът Фредерик III, започва своето движение срещу Париж, но бива извикана, за да се разправи с френски сили, водени от самия император - Наполеон III. В битката при Седан прусаците вземат победата, а пътят до Париж остава отворен. Лично водейки войските, Вилхелм I заедно с началника на Генералския щаб Хелмут фон Молтке Старши взема Третата армия заедно с новообразуваната „Пруска армия на Маас“, командвана от кронпринца Алберт от Саксония, и потеглят към Париж без каквата и да било пречка. В Париж се подготвят като събират войниците, успели да избягат от Седан заедно с Националните гвардейци и бригада от моряци, което общо прави 400 000 души.

Обсадата[редактиране | edit source]

Германските армии бързо достигат Париж и на 15 септември Молтке получава заповеди за обсаждане на града. Армията на кронпринца Алберт обгражда Париж от север, докато кронпринцът Фредерик се движи от юг. На 17 септември армията на Фредерик е атакувана в последен опит на французите да спасят намиращата се в близост до прусите склад на продоволствие. Впоследствие французите биват отблъснати от артилерийски огън. Жп линията до Орлеан е блокирана и на 18-ти Версай е превзет. Той впоследствие служи като щаб на Трета армия и на Вилхелм I. До 19 септември обграждането е завършено и обсадата официално започва.

Пруският министър-председател Ото фон Бисмарк предлага да се бомбардира Париж, за да се подсигури бързото предаване на града и да се направят всички френски опити за спасяването на града безсмислени. Ала това предложение е отхврълено най-вече по настояване на генерал Леонхард граф фон Блуменхал, който командва обсадата. Неговото основание е, че бомбардирането би засегнало цивилни. Германците решават така и защото бързо предаване на французите би оставило непобедени френски армии и би позволило на Франция да поднови войната скоро след това. Новите френски армии трябва да бъдат унищожени първо, а Париж щял да се предаде поради настъпилия глад.

Трошю не черпи особена вяра относно способностите на Националните гвардейци, които съставят половината от силите, защитаващи града. И затова вместо да направи някакви значими опити да спре германците от обграждане, Трошю се надява Молтке да се опита да щурмува града, а тогава французите ще се надяват на градската защита. Молтке никога дори не си помисля да атакува града и това става ясно скоро след обсадата. Трошю променя плана си и позволява на Виной да направи демонстрация срещу прусаците на запад. На 30 септември Виноа атакува заедно с 20 000 войници, но е отблъснат от Третата армия. Тогава на 13 октомври Втори баварски корпус е изведен извън Шатийон, но французите са принудени да се откажат при вида на пруската артилерия.

Генерал Каре дьо Белемар командва най-силната крепост на север от Париж в Сен Дени. На 29 октомври, без каквато и да била заповед, генералът атакува пруските гвардейци в Льо Бурге и завзема града. Всъщност гвардейците имат малък интерес в отнемането на града, но кронпринцът Алберт нарежда превземането. В тази битка пруските гвардейци превземат града и залавят 1 200 французи. Душевното състояние и надеждите на хората в Париж посърват след битката при Ле Бургет и предаването на Мец от французите. Хората в Париж започват да чувстват последиците от германската блокада. За да повдигне моралното ниво на хората, Трошю нарежда за най-голямата атака от страна на Париж на 30 ноември, въпреки нищожния жанс за пробив. Въпреки всичко той изпраща Огюст-Александр Дюкро с 80 000 войници срещу прусаците. В това, което после става позната като битката при Вилиер, французите успяват да завземат и да задържат своите позиции. До 2 декември корпуси от Вютемберг изтласкват Дюкро в защитните позиции и битката свършва.

На 19 януари последен опит за пробив е насочен в близост до пруски щаб, западно от Париж. Кронпринцът с лекота отблъсква атаката, нанасяйки жертви от 4 000 души, а пострадвайки само с 600 човека. Трошю капитулира като говернатор и оставя града заедно с 146 000 защитници.

По време на зимата напрежението расте в пруските високи командирски постове. Полевият маршал Хелмут фон Молтке и генерал Леонхард град фон Блументхал, командващ обсадата основно се притесняват с методичната обсада, която би унищожила откъслечните крепости и би потушила защитните сили в минимални германски загуби.

Но докато времето минава, нараства притеснението относно продължителна война, която затруднява германската икономика, а продължителна обсада би убедила френското правителство за Национална защита, че Прусия все още може да бъде победена. Това време би дало възможност на Франция да събере нова армия и да убеди неутрални сили да влязат във войната. За Бисмарк Париж е ключът за разбиване на силата на републиканските лидери във Франция, което би довело войната до бърз край и би подсигурило условия за мир в полза на Прусия. Молтке също се притеснява, че запаси достигат германските армии, когато болести като туберкулоза започват да се появяват сред войниците. Допълнително нуждите за обсадата се надпреварват за ресурси с нуждите на продължаващата кампания Лоара срещу оставащите френски полеви сили. Заради силната нужда на храна, прусаците биват принудени да ядат всички животни, които имат. Плъхове, кучета, котки и коне са най-често срещани ястия в тяхното меню. Дори Кастор и Полукс, единствените слонове в Париж, не са пожалени.

На 25 януари 1871 Вилхелм I, пренебрегвайки Молтке, нарежда на полевия маршал да се консултира с Бисмарк за всички бъдещи операции. Бисмарк моментално заповядва града да бъде бомбандиран от тежкокалибрени оръдия на Круп. Това ускорява предаването на града на 28 януари 1871. През 1870-1871 столицата на Франция претърпява повече повреди, отколкото през който и да е друг конфликт.

Пруската армия прави кратък парад на победата в Париж на 17 февруари, а Бисмарк почита примирието като изпраща влакове, пълни с храна, в Париж и оттегляйки пруските сили на изток от града, което ще стане официално оттегляне от френска територия щом победената страна плати сумата от 5 милиона франка като военно обезщетение.

Пощенски гълъби[редактиране | edit source]

Пощенските гълъби започват да се използват по време на обсадата. Животните всекидневно са извеждани от Париж чрез балони. Много скоро това се превръща в нормална дейност. След като пристигат в своята база, гълъбите донасят съобщението и биват нахранени, и си почиват. След това те могат да направят пътуване по обратния курс. Първият гълъб е изпратен на 27 септември и достига Париж на 1 октомври. По време на четиримесечната обсада, 150 000 официални и около 1 милион лични съобщения са изпратени в Париж и от Париж по този начин.

Резултат[редактиране | edit source]

На 18 януари 1871 Вилхелм I е провъзгласен за германски император на Германската империя в Залата на огледалата във Версайския дворец.

Прусаците си подсигуряват победата във Френско-пруската война. На 18 януари 1871 във Версай Вилхелм I е обявен за германски император. Кралствата Бавария, Вюртемберг, Саксония, държавите Баден и Хесен, и свободните градове Хамбург и Бремен са обединени с Прусия, за да образуват Германската империя. Временен мир е подписан във Версай, а официално мир се провъзгласява чрез Франкфуртския мирен договор на 10 май 1871. В този договор Ото фон Бисмарк успява да спечели Елзас и Лотарингия като части от Германската империя.


Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Siege of Paris“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.