Обсада на Плевен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Плевен.

Обсада на Плевен
Конфликт: Руско-турска война (1877–1878)
Grivita 1877.jpg
Превземането на редута Гривица
Период 20 юли10 декември 1877
Място Плевен, България
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Romanov Flag.svg Руска империя
Flag of Romania.svg Румъния
Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Romanov Flag.svg великия княз Николай Николаевич
Romanov Flag.svg генерал-лейтенант Николай Криденер
Romanov Flag.svg генерал-лейтенант Павел Зотов
Romanov Flag.svg генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен
Flag of Romania.svg крал Карол I
Ottoman flag.svg Осман паша
Сили
Западен отряд (до 122 000 войника) Западна армия (до 50 000 войника)
Жертви и загуби
38 000 убити, ранени и пленени 15 000 убити и ранени
25 000 се предават

Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877–1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия.

Предистория[редактиране | edit source]

Карта на Плевен 1877 г.

На 15/27 юни 1877 г. Действащата Руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското командване прехвърля от Видин Армейски корпус командван от Осман паша, за укрепяване на Никопол. На 4/16 юли Западния руски отряд превзема Никопол сравнително лесно преди Осман паша и го заставя да се насочи към Плевен. Часове след като се укрепява в града, тук започват да пристигат първите руски части.

Ход на обсадата[редактиране | edit source]

Първа атака[редактиране | edit source]

Генерал-майор Юрий Шилдер - Шулднер, командващ 5-а Пехотна дивизия от I9-и Армейски корпус, има заповед да заеме Плевен. Достига града на 7/19 юли и започва да обстрелва османските защитни съоръжения, без да предприема атака. На 8/20 юли сутринта атакува с 3-и Пехотни полка, Кавказката Казашка бригада (1 600 конника) и 146 оръдия. Успява да отблъсне османските части от някои външни укрепления. Осман паша прехвърля подкрепления и предприема поредица контраатаки, които отблъскват руските части от превзетите позиции. Руски жертви са 2 800 убити и ранени, османски жертви са 2 000 убити и ранени. Основната причина за неуспеха на тази първа атака е лошото разузнаване.

Втора атака[редактиране | edit source]

През следващите дни и двете страни получават подкрепления. Генерал-лейтенант Николай Криденер съсредоточава целия руски Западен отряд (36 батальона, 32 ескадрона, 184 оръдия, общо 35 000 войника), а силите на Осман паша нарастват до 20 000 души (33 табора, 7 ескадрона и 57 оръдия) като формират Западната армия. На 18/30 юли руското главно командване нарежда на генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува града. Водят се тежки боеве при Сулуклийския дол, Гривишките редути и Зелените хълмове. До края на деня османците отблъскват всички атаки и си връщат изгубените позиции. Руските загуби са 7 032 убити и ранени. Турски загуби са 1 000 убити и ранени.

Трета атака[редактиране | edit source]

На 19/31 август деветнадесет османски табура[1] излизат от Плевен и атакуват руските части в района с. Пелишат-с. Згалево. След ожесточени боеве за редута при с. Згалево, които няколко пъти преминава от ръце в ръце, османските сили са изтласкани обратно в Плевен. Руски загуби са 1 000 убити и ранени. Турски загуби са 1 350 убити и ранени.

Третата атака на Плевен е проведена от руските войски между 26 август/7 септември и 1/13 септември 1877 г. Участие вземат 75 000 войника (от тях 23 000 от румънската армия), поддържани от 8 500 кавалеристи и 424 оръдия (командир генерал-лейтенант Павел Зотов).[2] Осигурено е трикратно превъзходство на силите.

Карта на разположението на руските войски при третата атака на Плевен”

Участие взема и генерал-майор Михаил Скобелев-изключително популярен сред войниците си, наричан „Белия генерал“, тъй като винаги носи бяла униформа и язди бял кон. Военните му умения създават войнишката поговорка „Където е Скобелев, там е победата“.

Атаката е предшествана от превземането на Ловеч на 22 август/3 септември от Сборен Руски отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински. Прекъсната е линията за снабдяване на Плевенския османски гарнизон по направлението София-Плевен. Същия ден Осман паша с 12 табура, конница и 3 батареи излиза от Плевен за да помогне на Ловешкия отряд. Движението му е открито и е обстрелван. Осведомен за превземането на Ловеч от Сборния Руски отряд се завръща в Плевен.

На 26 август/7 септември е извършена артилерийската подготовка на третата атака. На следващия ден са овладени „Зелените хълмове“ и се води бой при река Вит. На 29 август/8 септември боевете са с променлив успех. Последвани са от ожесточени боеве при „Гривишките редути“, височините при с. Радишево, „Зелените хълмове“, редутите „Кованлък“ и „Иса ага“. На 1/13 септември атаката е прекратена. Руски загуби са 12 814 убити и ранени. Турски загуби са 3 000 убити и ранени.

Боеве при Гривишките редути[редактиране | edit source]

След неуспеха на третата атака срещу Плевен, Осман паша атакува заетия от румънски части (генерал Александру Чернат) „Гривишки редут № 1“ и „Канлътабия“. Боевете продължават три дена. Атаката е отбита с помощта на руски части. На 6/18 септември румънски части атакуват съседния „Гривишки редут № 2“ и „Баштабия“. Атаката е отбита. Втори път е проведена на 7/19 октомври, без успех. Румънски загуби са 929 убити и ранени. Турски загуби са неизвестни.

Блокада на Плевен[редактиране | edit source]

Скобелев парк, Плевен
Генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен

През октомври руското командване се насочва към прекъсване на османските снабдителни линии водещи до Плевен. Осъществено е с превземането на с. Горни Дъбник, Телиш и Враца. Към началото на м. ноември Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници и 72 оръдия. Принуден е да заеме инженерно изградена отбранителна линия от 20-25 км. Разделена е на пет отбранителни участъка: 1-ви Адил паша, 2-ри Атуф паша, 3-ти и 4-ти Тахир бей и 5-ти Сюлейман бей.[3] Изпитва остра нужда от хранителни припаси. На 30 октомври/11 ноември отклонява руското предложение за капитулация.

Осман паша

На 4/16 ноември военния съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западния Руски отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен, началник-щаб е генерал-майор Александър Имеретински. Изградена е плътна блокадна линия разделена на шест участъка: 1-ви генерал Александру Чернат, 2-ри генерал-лейтенат Николай Криденер, 3-ти генерал-лейтенант Павел Зотов, 4-ти генерал-майор Михаил Скобелев, 5-ти генерал-лейтенант Василий Каталей и 6-ти генерал-лейтенант Иван Ганецки.[4] Руското командване оценява 6-ти участък като най-вероятен за нападение от турците. Простира се между селата Биволаре и Търнене. Тук са разположени около 30 000 души пехота, 2 000 конница и 136 оръдия. Вероятните направления за пробив в района са три:

  • Първото е по посока на шосето за София. Охранява се от 2-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 5-ти Киевски, 6-ти Таврически, 7-ми Самогидски и 8-ми Московски пехотен полк.
  • Второто направление е по посока на пътя с. Горна Митрополия-Видин. Охранява се от 3-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 9-ти Сибирски, 10-ти Малоросийски, 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански пехотен полк.
  • Третото направление е в посока с. Биволаре-Никопол. Охранява се от 1-ва Бригада на 5-а Пехотна дивизия (8-ти Вологодски и 17-ти Архангелгородски полк) и 4-а Румънска дивизия.

Към началото на декември, Осман паша привършва хранителните припаси. Решава да направи последен опит за пробиване на блокадната линия при моста на р. Вит и да се изтегли към София.

На 22 ноември/4 декември, Централната османска армия (командир Сюлейман паша) преминава Стара планина, превзема Елена, но не успява да отклони руски части от блокадата на Плевен. Понася много загуби и прекратява движението към Плевен.

Още през нощта на 10 декември Осман паша започва да прехвърляне на войските си на левия бряг на река Вит. Предвидено е позициите при с. Опанец-Търнене да прикриват пробива по фланговете. Осман паша разпределя войските си в четири бригади или около 25-хиляди души и 5-хиляди в резерв. Поради гъстата мъгла по поречието на река Вит прехвърлянето остава незабелязано. Казашки руски разезд успява през нощта да открие движението при моста на река Вит. Към 12 часа през нощта началника на първия отбранителен участък генерал Александру Чернат се убеждава в тревожния сигнал. Известени са генерал-лейтенант Владимир Свечин и генерал-майор Михаил Данилов.

Полковник Водар, командир на 9-ти Сибирски гренадирски полк

Командира на 9-ти Сибирски полк полковник Александър Водар чува шума от движещите се по шосето от Плевен. Към 4 часа сутринта генерал-лейтенант Ганецки получава от генерал-майор Скобелев телеграма, че турците са изоставили „Къшинския редут“ и се придвижват към моста на Вит. Към 6 часа на позиция са изведени 6-ти Таврически пехотен полк и артилерията. В 7 часа са дадени няколко пробни оръдейни изстрела от оръдията на 2-ра батарея при „укрепление №3“. Турците откриват огън по руските позиции. На предна позиция е изведен целия 9-ти Сибирски пехотен полк. Едва заели позициите си и след 10 минути пред тях се появяват първите турски редици. Турските укрепления при с. Опанец и при моста на река Вит откриват яростен огън по целия ред на руските позиции.

Карта на пробивът на Осман паша при с. Долна Митрополия

Турците развиват настъплението си в посока с. Долна Митрополия към центъра на 9-ти Сибирски гренадирски полк. За прикритие използват впрегатни животни, но скоро те са или убити или се разбягват от оръдейната стрелба. Руските подразделения изчакват турците да се приближат на 200 метра и дават над 10 залпа. Турските загуби в този момент са огромни. В 7 и 30 часа турците успяват да се приближат до центъра на Сибирския полк при „землено укрепление №3“ и атакуват с 16 табура. Започва ръкопашен бой в траншеите. Пробили първите траншеи, турците се устремяват към 2-ра батарея командвана от капитан Иванов. Когато голяма част от състава на батареята е избит, оцелелите войници изтеглят 2 оръдия , а на останалите 6 взимат затворите. Шестте оръдия са пленени, а командирът е ранен. В този начален етап на боя са убити около 300 руски войници и 9 офицери. Ранени почти няма, тъй като който падне е бил убиван от турците с щикове и приклади.

Генерал-майор Михаил Данилов, командир на 3-та Гренадирска дивизия

.

Загубите на Сибирския полк са огромни. От някои роти остават живи едва към 15-тина души, а почти целият офицерски състав е убит. Към 8 и 30 часа турците се устремяват към втората отбранителна линия между „Копана могила“ и „Левия люнет“ и към 9 часа превземат „Левия люнет“. В този критичен момент на боя от към с. Долна Митрополия идва на помощ 10-ти Малоросийски пехотен полк и успява да задържи настъплението на турците в участъка между „Копана могила“ и „Левия люнет“ с цената на огромни човешки загуби. Осман паша усеща колебанието на русите и насочва в участъка допълнителни сили. Срещу тях руското командване насочва 2-ра бригада от 3-та Пехотна дивизия и 4 фунтовите оръдия. От общия резерв на помощ идват 11-ти Фанагорийски гренадирски полк, 12-ти Астрахански гренадирски полк и 9-та Кавалерийска дивизия (генерал-майор Павел Лашкарев). На левия фланг на руската отбрана турците се натъкват и на 1-ва бригада от 5-та Пехотна дивизия (18-ти Вологодски пехотен полк и 17-ти Архангелгородски пехотен полк). Посрещнати са с такъв убийствен огън, че бързо изоставят всякакви следващи опити за пробив в северно направление.

генерал-лейтенант Иван Ганецки

Отбити от север, турските войски съсредоточават своите усилия за пробив към центъра на 9-ти Сибирски пехотен полк в района на „Копана могила“. В помощ на изнемогващите от неравния и продължителен бой сибирци е изпратен 7-и Самогидския пехотен полк. Към 11 часа свежите сили на фанагорийци, астраханци и самогидци бързо отбиват от всички окопи турците и освобождават пленените руски оръдия. Пленяват 7 турски оръдия както и 1 знаме. В 11 и 30 часа турците не издържат на руския натиск от три страни и започват бавно да се изтеглят назад на разстояние един пушечен изстрел. Осман паша вижда отстъплението на своите и заповядва общо настъпление на целия резерв. В този решителен момент обаче турския резерв се оплита в обоза и едва три батальона са изведени на позиции, но това се оказа недостатъчно. В този момент 5-ти Киевски и 6-ти Таврически пехотен полк атакуват левия им фланг. Идват и двете стрелкови бригади на генерал-майор Скобелев. Румънски части откъм с. Опанец настъпват от север. Под напора на настъпващите руски войски и под убийствения оръдеен огън, турците се връщат към река Вит. Настъпва невъобразима паника-от едната страна на реката отстъпващите войски, а от другата-резерви и обоз. Каменният мост е задръстен от бягащи турци и коли на обоза. Те са толкова много, че под напора им перилата на моста се счупват и мнозина паднаха във водата. Турските войници, които успяват да преминат обратно на десния бряг на Вит, се опитват да се върнат в Плевен, но са обкръжени от руски части. В този момент снаряд убива коня и ранява в крака Осман паша.

Към 14 часа виждайки безизходното положение в което се намира, Осман паша нарежда да се развее бял флаг на моста на река Вит. Праща парламентьори и иска да се предаде на този, срещу който се е бие през този ден. Предава сабята си в знак на капитулация последователно на полковник Михаил Черкез и генерал-лейтенант Иван Ганецки. Скоро след това се появява огромен бял флаг над непристъпните укрепления при с. Опанец.

Руските загуби възлизат на 1 генерал, 57 офицери и 1639 нисши чина. Турските загуби са пленени 10 паши, 2 128 офицери, 37 200 войника, 88 оръдия и 7 знамена.

Резултати[редактиране | edit source]

Параклис-мавзолей „Свети Георги“, Плевен

Обсадата на Плевен задържа основното руско настъпление, като в същото време умелата защита впечатлява международното обществено мнение. Същевременно боевете за Плевен стават поле за изява на високите морални качества на руския войник . Известна става храбрата съпротива на бойците на майор Фьодор Горталов, отбранявали редута „Кованлък“ от турците при третата атака на града.

Паметник на Победата при Плевен в Москва

Превземането на Плевен е решителен момент във войната, освобождават се значителни руски сили, които в битката при Шейново и София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, С., 1986, с.167
  2. Богданов И., Епопея от подвизи и слава, София, 1978, ДПК „Димитър Благоев“, стр. 171
  3. Освободителната война 1877-1878 г., С., 1986, с. 47
  4. Освободителната война 1877-1878 г., С., 1986, с. 48

Източници[редактиране | edit source]

  • Богданов И., Епопея от подвизи и слава, С., 1978, ДПК „Димитър Благоев“
  • Георгиев Г., Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, С., 1986, Хроника на войната, с. 7-40

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]