Обсада на Шкодра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обсада на Шкодра
Балканска война
По часовниковата стрелка от горния ляв ъгъл: Знамената на Великите сили на Шкодренската крепост; Османски войници, защитаващи Шкодра; Черногорско знаме над Шкодренската крепост; Пленено черногорско бойно знаме от албански и турски войници; Албански партизани, стрелящи от дърво; Албански офицери, позиращи пред пленени черногорски боеприпаси
По часовниковата стрелка от горния ляв ъгъл: Знамената на Великите сили на Шкодренската крепост; Османски войници, защитаващи Шкодра; Черногорско знаме над Шкодренската крепост; Пленено черногорско бойно знаме от албански и турски войници; Албански партизани, стрелящи от дърво; Албански офицери, позиращи пред пленени черногорски боеприпаси
Информация
Период9 октомври 1912 – 23 април 1913 г.
МястоШкодра, Османска империя
РезултатОсманска империя
Страни в конфликта
Кралство Черна гора Черна гора
Сърбия Сърбия
Османска империя
Командири и лидери
Кралство Черна гора Никола I Хасан Риза паша
Сили
ок. 40 000 черногорци
3 дивизии сърби[1]
ок. 20 000[1]
Жертви и загуби
над 4000[1]неизвестно
Карта
Обсада на Шкодра в Общомедия

Обсадата на Шкодра е битка в хода на Балканската война, в която черногорски, а по-късно и сръбски войски правят няколко неуспешни опита да превземат османската крепост Шкодра в Северна Албания.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Черна гора е първата страна от Балканския съюз, която влиза във войната, като още на 9 октомври 1912 година нейни войски пресичат границата и се насочват към близкия град Шкодра. Черногорското командване се надява да изненада гарнизона и да превземе крепостта с внезапно нападение, но не постига успех. Черногорците успяват да завземат само няколко предни укрепления, но не и да обкръжат напълно града, като османските части запазват контрола си върху пътя към Драч, откъдето продължават да се снабдяват с продукти.[1]

След като до 2 ноември сръбски и черногорски части завземат областта Санджак, практически цялата черногорска армия е концентрирана около Шкодренската крепост. Въпреки това тя не е напълно обкръжена и османските войски се отбраняват енергично, предприемайки контраатаки. В подкрепа на обсаждащите части са прехвърлени две сръбски дивизии. Обединените черногорско-сръбски сили използват Чаталджанското примирие (декември 1912 – февруари 1913), за да укрепят позициите си и да се подготвят за нападение на града, който, заедно с Янина, е останал последното османско укрепление в западната част на Балканския полуостров.[1]

На 7 февруари 1913 година, малко след края на Чаталджанското примирие, черногорско-сръбските войски започват масиран щурм на Шкодренската крепост, който продължава три дни, но не постига съществен успех. Съюзниците претърпяват тежки загуби, възлизащи на 4000 души, което предизвиква силно обществено недоволство в Черна гора. Към Шкодра е прехвърлена още една сръбска дивизия, но новата атака на 3 март отново е отблъсната. Съюзниците подлагат града на силен артилерийски обстрел, който също не постига особен резултат.[1]

Примирието от 12 април заварва Шкодра все още в османски ръце. След започването на мирните преговори и постигането на предварително споразумение за създаване на независима Албания, на 23 април 1913 година османските войски се оттеглят от града с цялото си въоръжение и имущество и с помощта на гръцкия флот са прехвърлени в Мала Азия.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Въчков, Александър. Балканската война 1912 – 1913. Анжела, 2005. с. 138 – 141.