Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица
Обтекаемата система (англ.: Streamlined System) е официалната българска система за латинска транслитерация на български думи.
Съдържание |
[редактиране] Произход и употреба
Вж. Burgas (Бургас), Ahtopol (Ахтопол), Vratsa (Враца), и Tarnovo (Търново)
Системата е разработена в секция Математическа логика на Института по математика и информатика при Българската академия на науките от Л. Иванов и първоначално е въведена за употреба от българската Комисия по антарктическите наименования на 2 март 1995.[1][2][3] През 1997 американските и британските институции компетентни за антарктическите географски наименования обръщат внимание на различията между българската и официалната англо-американска система[4] за транслитерация на българската азбука, изискват и получават от българските си колеги подробно обяснение[5] на новата система (цитирано в Гайдарска (1998)[6] и по-късно публикувано в Иванов (2003)[7]).
Обтекаемата система става предмет на сравнителни изследвания от Катедра Англицистика и американистика при Софийския университет,[6] и впоследствие е приета от българското правителство (ПМС №61 от 2 април 1999,[8] №10 от 11 февруари 2000,[9] и №269 от 3 октомври 2006[10]) за употреба в личните документи (лични имена и географски наименования в личните карти и паспортите, лични имена в шофьорските карти), пътни табели, улични табели, официални информационни системи, бази данни, уебстраници на местните власти и т.н.[7][11][12][13]
През 2009 г. системата е включена в новоприетия Закон за транслитерацията.[14]
[редактиране] Основни принципи и изключения
Обтекаемата система е създадена с оглед постигането на оптимално равновесие между следните частично припокриващи се и частично противоречащи си предимства:[7]
- На първо място, основно предназначение на тази система е да осигури едно задоволително звуково приближение на българските думи от англоговорещи потребители, включително такива без предварителни познания за българския език и без допълнителни пояснения;
- Второ, с по-малко предимство, устройството следва да позволява възстановяване на изходното изписване с кирилица колкото е възможно по-еднозначно.
- Трето, транслитерираните български думи да се вписват в англоезична среда, да не се възприемат като прекалено „неанглийски”;
- И четвърто, транслитерираните думи да са „обтекаеми” и прости.
Изключения: Автентичното изписване с латиница при имена с небългарски произход има предимство (напр. James Bourchier, Émile de Laveleye, Wellington, а не Dzheyms Baucher, Emil dyo Lavele, Uelingtan), както и установеното обичайно изписване с латиница при неголям брой български имена.[2] ПМС №269 от 3 октомври 2006 предвижда допълнително изключение, буквеното съчетание ИЯ в края на собствените имена на граждани и на наименованията на населени места да се предава чрез IA вместо IYA;[10] същото изключение за буквеното съчетание ИЯ, когато е в края на думата, е предвидено и в Закона за транслитерацията от 2009.[14]
През 1999 в българските документи за самоличност първоначално се въвежда една модификация на системата с предаване на българската буква Ц като C вместо TS,[8] която обаче е изоставена през 2000.[9] Не е възприета за официална употреба и друга предложена впоследствие модификация при предаване на българската буква Ц – използването на латинското съчетание TZ като дублетно наред с TS.[13][15]
[редактиране] Илюстрация
- Пример (Член 1 на Всеобщата декларация за правата на човека):
| Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени |
Vsichki hora se razhdat svobodni i ravni po dostoynstvo i prava. Te sa nadareni |
[редактиране] Обратимост
Тъй като възстановяването на оригиналната дума не е водещ принцип, някои транслитерирани думи стават нееднозначни. На транслитерираната буква A може да съответства буква от оригиналната дума А или Ъ, а на SH може да съответства Ш или СХ. Нееднозначни стават думи като Pasha (Пасха или Паша?), Lav (Лъв или Лав) и т.н.[16] В Нов правописен речник на българския език се предлага частично решение, като се предлага буквата Ъ да се транслитерира с Ă.[17] Предложената модификация с предаване на българската буква Ъ като A с надреден знак „далеч не се приема от цялото съвременно българско общество”,[13] и не е възприето за официална употреба.[10][14]
Спомагателен вариант на Обтекаемата система, използващ допълнителни символи и осигуряващ точното възстановяване на транслитерирани думи, е предложен от Л. Иванов, Д. Скордев и Д. Добрев за употреба в специалните случаи, когато такова възстановяване е задължително.[18] Точното възстановяване обаче не е възможно в случая на допълнително изключение за буквеното съчетание ИЯ в края на думите, например в случаите на radia (Радиа или Радия?), studia (Студиа или Студия?) и т.н.
[редактиране] Сравнение с други системи
Обтекаемата система се основава на английски-ориентирана транслитерация, като се възползва от глобалната роля на лингва франка на този език в днешния свят, улесняваща ползването на транслитерирани думи и от неговорещи английски език от нации чиито езици и нелатински писмености са транслитерират или транскрибират от английски-ориентирани системи. Подобна тенденция на ориентация към английския език се наблюдава в по-новата практика на транслитерация и при други кирилски азбуки като руската[19] и украинската.[20][21]
Не се използват диакритични знаци, което прави системата по-удобна за потребителя при модерните електронни комуникации (имейли, ICQ и други програми за мигновени съобщения (instant messaging), кратки съобщения (есемеси) и др.) и избягва необходимостта от допълнително уславяне и обяснения. В това отношение Обтекаемата система се отличава от научната транслитерация на българската кирилица (Български стандарт от 1956, или Система Андрейчин), която използва буквите Ž, Č, Š, ŠT и Ă съответно за Ж, Ч, Ш, Щ и Ъ. (Заслужава да се отбележи, че въпросният държавен стандарт включва и вариант без диакритични знаци, предназначен за телеграфо-пощенските услуги, в който буквите Ж, Ч, Ш, Щ и Ъ се транслитерират точно както при Обтекаемата система.) Освен това, двете системи се различават в транслитерирането на кирилските букви Й, Ц, Ь, Ю, Я съответно като Y, TS, Y, YU, YA и J, C, J, JU, JA.[22]
Съществената разлика между Обтекаемата система и родствената ѝ система Данчев (по-точно, система Данчев-Холмън-Димова-Савова) е при кирилските букви У и Ъ, които първата система представя съответно чрез U и A, а втората – чрез OU и U. Освен това, системата Данчев транслитерира буквосъчетанията АЙ, ЕЙ, ОЙ и УЙ като AI, EI, OI и OUI вместо AY, EY, OY и UY.[7][22]
Обтекаемата система е сходна също с официалната англо-американска система за транслитерация на българската кирилица от 1952 на американския Борд за географските имена (BGN) и британския Постоянен комитет за географските имена (PCGN). Въпросната система транслитерира кирилските букви Х, Ь и Ъ като KH, ’ (апостроф), Ŭ, за разлика от H, Y, A при Обтекаемата система.[7][4]
Същият подход може да се използва и за латинска транслитерация на други кирилски азбуки като руската[23] и македонската,[24] както и за въвеждането на фонетичен правопис на английския език.[25]
В случая на македонската азбука, основаната на хърватската азбука транслитерация, използвана по-рано в личните документи издавани в Република Македония, след 2001 е заменена с нова система. Последната не използва диакритични знаци, и точно както споменатата по-горе Система Андрейчин без диакритични знаци транслитерира кирилските букви Ж, Ч и Ш по същия начин като Обтекаемата система, запазвайки същевременно старата употреба на C и J там където Обтекаемата система използва TS и Y.[26][27]
[редактиране] Вижте също
- Транслитерация на българските букви с латински
- Кирилица
- Латиница
- Основен латински правопис на английския език (на английски)
- Латинска фонетична азбука за английския език (на английски)
[редактиране] Бележки
- ↑ Произход на Обтекаемата система от 1995: Неофициална употреба в документ от 1989.
- ↑ а б L.L. Ivanov, Toponymic Guidelines for Antarctica, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 1995.
- ↑ Ред. А. Андреев, И. Держански. Българска академия на науките. Институт по математика и информатика, основан 1947. София, Мултипринт ООД, 2007. 64 стр. (Двуезично издание на български и английски.) ISBN 9789548986274
- ↑ а б USBGN, Romanization Systems and Roman-Script Spelling Conventions, 1994, pp.15-16.
- ↑ L.L. Ivanov. Comments on the English Transliteration of Bulgarian Names. Sofia, 1997.
- ↑ а б M. Gaidarska. The Current State of the Transliteration of Bulgarian Names into English in Popular Practice, Contrastive Linguistics, XXII, 1998, 112, pp. 69-84. ISSN 0204-8701
- ↑ а б в г д L.L. Ivanov, On the Romanization of Bulgarian and English, Contrastive Linguistics, XXVIII, 2003, 2, pp. 109-118. ISSN 0204-8701; Errata, id., XXIX, 2004, 1, p. 157.
- ↑ а б Правилник за издаване на българските документи за самоличност. Държавен вестник бр. 33, 9 април 1999.
- ↑ а б Изменение и допълнение на Правилника за издаване на българските документи за самоличност. Държавен вестник бр. 14, 18 февруари 2000.
- ↑ а б в Изменение и допълнение на Правилника за издаване на българските документи за самоличност. Държавен вестник бр. 83, 13 октомври 2006.
- ↑ Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Наредба №3 за транслитерация на българските географски имена на латиница. Държавен вестник бр. 94, 21 ноември 2006
- ↑ United Nations Document E/CONF.98/CRP.71. 17 August 2007.
- ↑ а б в В. Мурдаров, П. Костадинова. Национален стандарт за транслитериране на български кирилски собствени имена с латински букви (Проблеми и предложения за решения). Български език, 4/2005. ISSN 0005-4283
- ↑ а б в Държавен вестник бр. 19 от 13 март 2009
- ↑ М. Димитрова. Разбираема България. Култура, 23 март 2006.
- ↑ Д. Скордев. Някои български думи, които стават неразличими след транслитериране по сега действащия стандарт. София, 5 май 2003.
- ↑ Отг. ред. В. Станков. Нов правописен речник на българския език. БАН, Издателство Хейзъл, 2002. стр. 51. ISBN 9789548283611
- ↑ L. Ivanov, D. Skordev and D. Dobrev. The New National Standard for the Romanization of Bulgarian. Mathematica Balkanica. New Series Vol. 24, 2010, Fasc. 1-2. pp.121-130. ISSN 0205-3217
- ↑ Приказ МВД РФ от 31.12.2003 N 1047. (на руски)
- ↑ Рішення української комісії з питань правничої термінології (Транслітерація). Протокол No. 2 від 19 квітня 1996 р. (на украински)
- ↑ Постанова N 55 Кабінету Міністрів України „Про впорядкування транслітерації українського алфавіту латиницею” від 27 січня 2010 р. (на украински)
- ↑ а б A. Danchev, M. Holman, E. Dimova, M. Savova, An English Dictionary of Bulgarian Names: Spelling and Pronunciation, Nauka i Izkustvo Publishers, 1989, 288 pp.
- ↑ L.L. Ivanov, Romanization of Russian: The 2006 Streamlined System
- ↑ L.L. Ivanov, Romanization of Macedonian: The Streamlined System
- ↑ L. Ivanov, V. Yule, Roman Phonetic Alphabet for English, Contrastive Linguistics, XXXII, 2007, 2, pp. 50-64. ISSN 0204-8701
- ↑ S. Георгиевски, Како да се латинизира кирилицата, Неделен весник Глобус број 70, 19 август 2008. (на македонски)
- ↑ Omniglot: Macedonian language, alphabet and pronunciation
