Обучение в действие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Обучение в действие (на английски: action learning) е образователен метод), при който хората работят и учат заедно, като се заемат с истински проблеми и въпроси, както и разсъждавайки върху своите действия [1]. Така че в този случай обучаващите се придобиват знание чрез истински действия и практика, тоест практикувайки, а не чрез традиционните инструкции на преподаването. Този метод на учене е в контраст с традиционното учене, което се съсредоточава върху представянето на знанието и уменията.

Обучението в действие се извършва заедно с дрегите, в малки групи, наречени групи по обучение в действие. Обучението в действие се предлага особено за обучение на възрастни (например при HR трейнинги) и дава възможност на всеки участващ да рефлектира и преглежда действието, което извършва и възникващите теми на обучение, което се очаква да доведе до подобряване на уменията и постиженията.

Създател на обучението в действие е професор Реджиналд Ревънс. Той развива този метод през 40-те години на 20 век, като според него традиционните методи за учене са в значителна степен неефективни.

През 1983 година проф. Реджиналд Ревънс представя формула, чрез която може да се представи обучението в действие:

.

Ученето (learning) изисква традиционно, зададено по програма знание (programmed knowledge) и вникване чрез задаване на въпроси (questioning insight), която формула е повлияна от възникващите теории за изкуствен интелект и машинно обучение [2]. Има два вида въпроси – първостепенни (главни) и второстепенни. Главните въпроси са четири – „Къде? Кой? Кога? Как?“, а второстепенните са три – „Какво? Как? Колко?“.

Концепцията на Обучение в действие е възприета в различни образователни учреждения по целия свят: САЩ, Канада, Латинска Америка, Средния Изток, Африка, Източна Азия и Австралия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Доц. д-р Иван П. Иванов, Обучение в действие в магистърска програма по мениджмънт на образованието Архив на оригинала от 2014-05-03 в Wayback Machine.
  2. Тази формула кореспондира към основното разграничение на машинното знание при Изкуствения интелект, където е налице програмирано знание (programmed knowledge) и научено, чрез машинно учене знание (learned knowledge), вж. напр. Programmed and learned knowledge, Калифорнийски университет, Сан Диего
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Action learning в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]