Обществена поръчка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Обществената поръчка (също наричана публичен търг) е административна процедура за възлагане на поръчка за доставки, извършване на услуги или строителни работи, които се осъществяват от органи, организации и лица в рамките на публичния сектор.

Тръжна процедура в България[редактиране | edit source]

В България тези процедури са регламентирани със Закона за обществените поръчки от 01.10.2004 г., който определя принципите, условията и реда за възлагане на обществени поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение.

Обявяване на процедура[редактиране | edit source]

Обществените поръчки се възлагат по процедурите, предвидени в закона, в съответствие със следните принципи:

  1. публичност и прозрачност;
  2. свободна и лоялна конкуренция;
  3. равнопоставеност и недопускане на дискриминация.
  4. Когато възложител предоставя специални или изключителни права за изпълнение на услуга на лице, което не е възложител, актът, с който правата се предоставят, трябва да изисква от това лице да спазва принципа на недопускане на дискриминация на основата на националност при възлагане на договори за доставки на трети лица като част от дейността, свързана с тези права.

Участие[редактиране | edit source]

Кандидат или участник в процедура за обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и техни обединения.

Изпълнение[редактиране | edit source]

Изпълнител на обществена поръчка е участник в процедура за възлагане на обществена поръчка, с когото възложителят е сключил договор за обществена поръчка.

Възложители[редактиране | edit source]

Възложители на обществени поръчки са:

  1. органите на държавна власт, Президентът на Република България, Българската народна банка, както и други държавни институции, създадени с нормативен акт;
  2. дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, както и постоянните представителства на Република България към международните организации;
  3. публичноправните организации;
  4. обединенията от субекти по т. 1 или 3;
  5. публичните предприятия и техни обединения, когато извършват една или няколко от дейностите с:
  • природен газ, топлинна или електрическа енергия
  • питейна вода
  • транспортни услуги, за предоставянето или експлоатацията на мрежи за обществени услуги в областта на железопътния, трамвайния, тролейбусния или автобусния транспорт, както и на автоматизирани транспортни системи или въжени линии
  • универсална пощенска услуга
  • експлоатацията на дадена географска област

Видове договори[редактиране | edit source]

Най-общо общественните поръчки се делят на три вида:

  • Строителство
  • Доставки
  • Услуги

Процедури[редактиране | edit source]

Обществените поръчки се възлагат чрез провеждане на открита процедура, ограничена процедура, състезателен диалог и процедури на договаряне. Възложителите вземат решение за възлагане на обществена поръчка чрез открита и ограничена процедура винаги, когато не са налице условията за провеждане на състезателен диалог или процедури на договаряне.

  • Открита процедура е процедурата, при която всички заинтересовани лица могат да подадат оферта;
  • Ограничена процедура е процедурата, при която оферти могат да подадат само кандидати, които са получили покана от възложителя след предварителен подбор;
  • Състезателен диалог е процедура, при която всяко заинтересовано лице може да подаде заявление за участие и възложителят провежда диалог с допуснатите след предварителен подбор кандидати с цел определяне на едно или повече предложения, отговарящи на неговите изисквания, след което кани кандидатите с подходящи предложения да подадат оферти;
  • Процедурите на договаряне са:
  1. процедура на договаряне с обявление, при която възложителят провежда преговори за определяне клаузите на договора с един или повече участници, избрани от него след предварителен подбор;
  2. процедура на договаряне без обявление, при която възложителят провежда преговори за определяне клаузите на договора с едно или повече точно определени лица.

Цели на офертите[редактиране | edit source]

Възложителят определя изпълнителя на обществената поръчка въз основа на оценка на офертите по един от следните критерии, посочен в обявлението:

  1. най-ниска цена;
  2. икономически най-изгодна оферта.

Публикуване[редактиране | edit source]

Когато обществените поръчки имат стойности, равни или по-високи от определените с Регламент на Европейската комисия, издаден на основание чл. 69 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и чл. 78 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, възложителите са длъжни да изпращат за публикуване, освен в Република България, и в "Официален вестник" на Европейския съюз следните документи:

  1. предварителните обявления или съобщения за публикуване на предварителни обявления в профила на купувача — при обществени поръчки за строителство;
  2. предварителните обявления — покани;
  3. обявленията за откриване на процедури;
  4. информацията за сключени договори или за рамкови споразумения;
  5. информацията за проведените конкурси за проект;
  6. опростените обявления за обществени поръчки в рамките на динамичните системи за доставки.

Външни връзки[редактиране | edit source]

ЗОП Информация за обществените поръчки в България Софтуер за планиране и управление на обществените поръчки в България Портал за обществени поръчки