Обществена тайна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Обществена или публична тайна е понятие, което съществува в почти всички езици, макар и в различно словосъчетание.

Определение[редактиране | edit source]

Тайната сама по себе си е нещо укрито, държано в неизвестност, в потайност, далече от хорските очи и уши. Нещо, за което укривателят му няма интерес да го прави достояние на много хора. Тайната може да бъде някаква загадка, неяснота, мистерия, чудо, рядък феномен, все още неизяснено явление. [1]

Обществена тайна е явление, известно на всички останали, освен на тези, които трябва да вземат отношение по въпроса, които са овластени да се справят с нередностите или имат рупорите да говорят и да призовават.

Това е такъв тип тайна, която е пред очите на всички, с нея хората се сблъскват почти всеки ден и тя често им създава сериозни проблеми. За нея мнозина говорят, но тихомълком, властта обаче я подминава, а медиите я премълчават или замазват.

Обществената тайна може да обхваща както явления с широко обществено значение – в по-честия случай, – така и поведението и особеностите на една отделна личност, без разлика дали става въпрос за публична личност или никому неизвестен роднина. Обикновено първият вид тайни са далече по "премълчавани", докато вторият вид се разнасят с голяма охота и пикантни подробности из приятелските кръгове или жълтите вестници.

Примери за обществена тайна[редактиране | edit source]

През тоталитарния период (1944-1989) т.нар. обществена тайна обхващаше повечето аспекти от живота. Обществена тайна беше:

  • дефицитът на стоки и услуги;
  • лошото качество на стоките и услугите;
  • разхищението на работното време;
  • разточителствата на бившия партиен елит;
  • системата от привилегии за т.нар. номенклатура;
  • ниското образование на ръководните фигури на държавата;
  • смяната на имената на хора с турскоезични имена;
  • фалиралата икономика;
  • подслушването на телефоните, проверката на личната кореспондениця;
  • цензурата в медиите и изкуствата;
  • отдавна доказаната несъстоятелност на доминиращата по него време марксистка идеология и мн.др.

През периода на прехода от тоталитаръзъм към демокрация също не липсват множество примери за публични тайни:

  • нагласените обществени поръчки;
  • рушветите в митниците;
  • плачевното състояние на българския спорт; [2]
  • корупцията в администрацията; [3]
  • незаконното доплащане в държавните болници; [4]
  • хаоса в образованието;
  • нерегламентираните връзки между МВР и организираната престъпност;
  • сивата икономика;
  • огромната вътрешна междуфирмена задлъжнялост;
  • нефункциониращите държавни институции;
  • назначенията на роднински или приятелски принцип;
  • некачествените и некоректно маркирани търговски продукти; [5]
  • манипулирането на изборите; [6]
  • неефективното правораздаване и др. [7]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Речник на думите в българския език: Тайна
  2. Обществена тайна е, че директори и президенти на клубове в България, играчи и рефери са част от футболната мафия Фокус Спорт, 15.10.2012
  3. Обществена тайна: 700 лева за фалшива шофьорска книжка Plovdiv Week, 09.08.2012
  4. Цените на плащаните с публични средства медицински изделия ще са тайни за хората Mediapool, 29.10.2012
  5. Войнов: Обществена тайна е, че при ол инклузив качеството на храната е занижено Nova TV, 07.06.2012
  6. Росица Ангелова: Манипулирането на избори е обществена тайна DarikNews, 21.09.2011
  7. Обществена тайна: Граби, наказание няма да има EkipNews, 20.05.2010