Обществото на мъртвите поети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обществото на мъртвите поети
Dead Poets Society
Режисьор Питър Уиър
Сценарий Том Шулман
В ролите Робин Уилямс
Робърт Шон Ленард
Итън Хоук
Музика Морис Жар
Разпространител Touchstone Pictures
Премиера
Времетраене 128 минути
Страна Флаг на САЩ САЩ
Език Английски
Бюджет $ 16 400 000
Външни препратки
Страница в IMDb

„Обществото на мъртвите поети“ (на английски: Dead Poets Society) е американски филм от 1989, режисиран от Питър Уиър и награден с Оскар за най-добър оригинален сценарий. В него участват известните актьори Робин Уилямс, Робърт Шон Ленард и Итън Хоук.

Сюжет[редактиране | edit source]

Действието се развива през 1959 г, когато седем момчета – Нийл Пери (Робърт Шон Ленард), Тод Андерсън (Итън Хоук), Нокс Овърстрийт (Джош Чарлс), Чарли Далтън (Гейл Хансен), Ричард Камерон (Дилън Късман), Стивън Мийкс (Алелон Руджеро) и Джералд Пийтс (Джеймс Уотърстън), ученици в престижното училище Уелтън Академи се срещат с новия си учител по литература. Училището се основава на 4 основни принципа: традиция, чест, дисциплина и съвършенство. Според момчетата обаче традицията се е превърнала в декадентство, честта в нереалистични очаквания, дисциплината в терор, а съвършенството в отпадъчен материал.

Новият учител по английска литература Джон Кийтинг (Робин Уилямс) влиза по необичаен начин в класната стая, подсвиркайки си увертюра 1812 и извежда класа навън за да разгледат снимки на бивши ученици на училището. Той не преподава по стандартите на Уелтън Академи и казва на учениците да го наричат „Капитане, мой капитане“, което е заглавието на стихотворение на Уолт Уитман („O Captain! My Captain!“ Walt Whitman). По-късно по време на часа той моли Нийл Пери да прочете въведението на учебника им, написано на сух и скучен език и озаглавено „Как да разбираме поезията“, след което ги кара да скъсат тази страница. Той застава отгоре на чина с което показва как може да се гледа на света от друга гледна точка, когато нещата изглеждат различни.

Момчетата съживяват тайно литературния клуб „Обществото на мъртвите поети“ на което самият Киийтинг е бил член на времето. Едно от тях, Нийл, окуражен от учителя си, решава да учи актьорско майсторство вместо медицина както желае строгият му баща. Баща му научава за това и е разярен и ядосан. Той решава да премести сина си във военно училище и оттам да го подготви за Харвард, където да учи медцина. Нийл е нещастен и не може да владее емоциите си, в същото време не намира сили за да застане срещу решението на баща си. Неспособен да се справи със ситуацията, той се самоубива.

Започва разследване в училището и всички момчета са принудени да подпишат признание, че са били подстрекавани от своя учител по литература. Това води до уволнението на Кийтинг. Драматичният финал на филма е когато Джон Кийтинг идва да прибере нещата си от стаята, докато неговите ученици са в час с друг учител. Тод Андерсън му се извинява за това, че са били принудени да подпишат признанията, застава отгоре на чина и го поздравява с „Капитане, мой капитане!“

Един по един почти всички ученици застават на чиновете и го поздравяват със същия поздрав. За всички е ясно, че житейските уроци, които им е дал, ще бъдат с тях завинаги и те ще гледат на света с други очи. Всяко едно от тези момчета вече знае колко важно е да се вслушва човек в сърцето си и да не се страхува да мисли свободно и независимо.

Външни препратки[редактиране | edit source]