Община Айтос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Айтос.

Община Айтос
Map of Aytos municipality (Burgas Province).png
Общи данни
Област Област Бургас
Площ 402.87 km²
Население 32 263 души
Адм. център Айтос
Управление
Кмет Васил Едрев
(независим)

Община Айтос се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас. Общината има 17 населени места с общо население 28 687 жители (01.02.11 г.).

Населени места в община Айтос[редактиране | edit source]

География[редактиране | edit source]

Община Айтос се характеризира с висок природен потенциал. Макар и малка по размери, тя притежава разнообразен релеф. Северните ѝ части по цялото протежение изток-запад са заети от южните разклонения на невисоката (до 700 м) Айтоска планина. Склоновете ѝ постепенно се снижават, заоблят очертанията си и на места преминават в разлети хълмове. Последната ѝ разклоненост завършва с теренни гънки, сливайки се с равнината - южно от Айтос.

Планинските склонове са прорязани от множество дерета. Преобладаващият наклон от 11-20 градуса позволява трасирането и подравняването на склоновете и използването им за отглеждане на трайни насаждения - лозя и овощни градини.

Южната част от общината е заета от Айтоското поле, което е периферна част на Бургаската низина. Разположено е на квота от 60 до 100 м с лек наклон към Айтоска река.

Климат[редактиране | edit source]

Община Айтос попада в преходноконтиненталната климатична област. Най-източните ѝ части са в обсега на черноморската климатична област, която се отличава със специфична проява на ветрова циркулация.

Зимата е мека - средната януарска температура е с положителни стойности (+1,0оС). За юли средномесечните температури са 23оС. Средногодишните температури са 12,2оС. Абсолютните максимални температури достигат доста високи стойности - най-високата измерена абсолютна максимална температура достига 42оС (август), а най-ниската максимална достига -22,1оС (януари и декември).

Пролетта е сравнително хладна, а есента - по-продължителна и топла. Лятото е горещо, с продължителност на слънчевото греене 942,5 часа.

Средногодишната продължителност на слънчевото греене е 2324,8 часа.

Най ранната дата на първия мраз е 9 октомври, а на последния - 18 март. Средната продължителност на свободното от мраз време е 203 дни. Периодът с устойчиво задържане на температурата на въздуха над 5оС настъпва между 5 и 10 март и продължава 268-287 дни. Това благоприятства развитието на топлолюбиви култури.

Количеството валежи, което пада средно годишно, е 538 мм (под средното за страната), неравномерно разпределени през годината. Максимумът е през лятото - 160 мм. През останалите годишни сезони се забелязва едно приблизително изравняване на количествата: зима - 120 мм, пролет - 130 мм, и есен - 128 мм. Това се дължи на влиянието на Черноморския басейн. Макар че максимумът на валежите е през лятото, за него са характерни засушавания - общо за целия сезон достигат до 17,9 дни. Най-продължителни са засушаванията през есента - около 18,6 дни. Засушаванията през вегетационния период достигат до 14,9 дни.

Това налага напояване на селскостопанските култури през пролетта и лятото.

В района преобладават северните ветрове (23,5%), малко след тях по честота са северозападните - 20,6%, а североизточните са с честота 18,6%. Това показва, че в района преобладават ветрове със северна компонента, които са и с най-висока скорост (северозападните - с 4,8 м/сек). Разположението на източните дялове на Айтоска планина в посока изток-запад се явява като бариера за нахлувания на студени северни въздушни маси.

За ниските части на общината е характерна бризовата циркулация от Черноморския басейн. От дълбоко всечените долове на Айтоска планина има проявление долинният вятър, който е особено благоприятен за горещите летни вечери.

Сравнително високият процент тихо време - 45,3% годишно, се определя от котловинния характер на Айтоското поле. Това създава възможности за образуване на приземни температурни инверсии и определя средно висок потенциал на замърсяване на района.

Почви[редактиране | edit source]

Разпространени са два основни типа почви - канелени горски и алувиални и алувиално-ливадни. На отделни петна се срещат хумусно-карбонатни и черноземни смолници.

Канелените горски почви заемат северните планински части на общината и са представени от два подтипа: излужени и оподзолени.

Излужени канелени горски почви. В по-ниските части от територията са разпространени дълбоки, а в хълмистите и планинските части - плитки почвени разновидности. Дълбоките имат 20-30 см хумусен хоризонт и около 2% хумусно съдържание. Подходящи са предимно за пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, овошки. Плитките излужени почви са сравнително по-малко мощни, по-бедни и по слабо плодородни от дълбоките. Подходящи са за по-невзискателни култури, като ръж, тютюн и др. Могат да се отглеждат и почти всички останали култури, но добивите от тях са незадоволителни поради ниското почвено плодородие.

Алувиални и алувиално-ливадни почви. Съпровождат заливните тераси на Айтоска река и притоците ѝ. Подходящи са за отглеждане на почти всички зеленчукови култури, фуражи и овощни култури.

Освен описаните почвени типове на отделни места във вид на незначителни петна се срещат хумусно-карбонатните почви, подходящи за развитие предимно на овощарството и лозарството.


Местоположение[редактиране | edit source]

Община Айтос е разположена в източната част на Република България. Граничи със следните общини: на север - с Руен, на запад - с Карнобат, на юг и югоизток - с Бургас и на изток - с Поморие. Обхваща южните склонове на Източна Стара планина и долината на р. Айтоска.

Генгер[редактиране | edit source]

Единственото находище в България от бодливото сглобче – генгер се намира във местността Трите Братя и местността Казаните, на площ около 3000 декара. Генгерът беше почти на изчезване, поради безредното и безотговорно сечене по заговезни за паленето на големи обредни огнъове. Той съдържа сок, наричан “млечок”, който е причината за бурното му горене.С годините градът е създал прекрасно оформен градински парк "Славеева река". Някога песента на славеите е дала основание на старите граждани на Айтос да нарекат "Славеева река" живописната долина по поречието реката, затворена от изток от високите голи скали на източния скат на Айтоската планина.


Минерални ресурси[редактиране | edit source]

Южно от линията Зетьово - Черна могила в геоложкия строеж на Айтоска планина се явяват варовици, песъкливо-глинести мергели, мергелни варовици и пясъчници от южноселската група, както и горнокредни вулканити и андезити и др. Последните са локализирани на изток и североизток от гр. Айтос.

Сред основните скали преобладават варовици и в резултат на това на много места, макар и на малки участъци, теренът има ясно изразен карстов характер. При това варовиците обикновено са размесени с мергели, пясъчници, конгломерати и шисти, които най-често се срещат край леглата на доловете и реките.

Този геоложки строеж определя наличието на множество находища на нерудни изкопаеми и инертни материали. Те имат широко разпространение и показват еднообразие по състав и стопанско предназначение. Някои от тях са с регионално значение, други са предпоставка за развитие на някои промишлени дейности с локално значение, както и за задоволяване нуждите на стопанството.

Широко известен е така нареченият айтоски камък, който представлява сиенит с наситенозелен цвят. Използва се за вътрешна облицовка на сгради. Има разкрити находища източно от гр. Айтос до местността Трите братя, но поради близостта му до града и начина на експлоатация - чрез взривяване, кариерата е закрита.

В момента се експлоатира кариера при с. Лясково (западно от селото). Тя отстои на 5 км от гр. Айтос. Има същия състав като находището при гр. Айтос. Южно от с. Лясково има открити три находища, които засега не се експлоатират, защото нямат приложение. За айтоския камък е известно още и това, че в миналото в града е имало училище за подготовка на кадри за обработки на камъка, който се е изнасял за Италия.

От регионално значение е кариерата за трошен камък на 4-5 км северно от гр. Айтос. Камъкът е с отлични качества. Висококачествен е камъкът и в кариерата, която се намира в непосредствена близост до западната част на града. Поради взривните работи при добиването му обаче кариерата не се експлоатира.

Кариерата за ломен камък при с. Пирне се намира на 500 м от проектното трасе на магистрала “Тракия”. Запасите са големи. Могат да се използват при строителството на магистралата.

Находищата от глина имат локално значение. Използват се за производството на тухли и керамични изделия. В миналото особено добре е било развито грънчарството. В момента има изоставен грънчарски цех, който все още има запазени пещи за изпичане. Глините се срещат в делувиалните отложения под. с. Ябълчево, на 12 км от гр. Айтос, в горски масив.

В района на община Айтос са разположени разнообразни, с доказани лечебни качества и значителни по количества термални минерални извори.

Водни ресурси[редактиране | edit source]

Община Айтос е бедна на повърхностни води. Причина за това са оскъдните валежи - 540 мм годишно, геоморфоложката структура и скалният състав на геоложката структура, която допринася за губене на водите в карстовите образувания.

Територията се отводнява от р. Айтоска и притоците ѝ. Влива се в Бургаското езеро. Общата ѝ дължина е 32,5 км с водосборна площ 304,7 кв. км. Има непостоянен и невисок воден режим, който се влияе силно от годишния валежен режим. Зимните валежи, част от които са във вид на дъжд, обуславят големия зимен отток - 42%. Пролетният отток се дължи на снеготопенето и пролетните валежи. Сравнително високите летни водни стоежи се дължат на валежните количества през лятото.

Заради високите изпарения през лятото и честите засушавания на много от притоците на р. Айтоска има изградени микроязовири (средно с 50-80 дка площ), които се използват за напояване на селскостопанските земи и за рибовъдна дейност).

Община Айтос е богата на минерални води - топли и студени. Повечето от минералните извори и сондажи имат лечебни свойства, но нямат изградена материална база, в която да се правят съответните процедури. В момента минералните води могат да се използват за лечебни цели само чрез пиене.

На територията на общината са разкрити минерални води и сондажи, една част от които са въведени в експлоатация със стопански цели.

Сондаж Б-75 до “Резистори” АД с дебит 5 л/сек и температура +44оС.

Сондаж Б-18, разположен в двора на мелничния цех, с дебит 5 л/сек и температура +44оС.

Сондаж Б-111, намиращ се до ябълковата градина по пътя за София вдясно, с дебит 22 л/сек и температура 54оС. Няма каптаж, няма изградена охранителна зона;

Сондаж Б-80, намиращ се до градския стадион, с дебит 2,7 л/сек и температура 36оС.

Минерални извори - с. Съдиево. Намират се източно от гр. Айтос. Направени са три сондажа:

Сондаж Б-20, разположен на един километър северно от с. Съдиево, с дебит 11,551 л/сек и температура 23,3оС. Химични свойства - субтермална, прясна, хидрокарбонатно-карбонатно-натриева, алкална по РН, твърдост - много мека (хидрокарбонатна твърдост от 0,1 до 0,3 мг/екв/ на литър), флуор до 7 мг/л, което я прави негодна за питейно водоснабдяване. Експлоатира се без помпа, на самоизлив. Подходяща е за лечение.

Сондаж Б-88 - водата е хидрокарбонатно-натриева с обща минерализация 436,7 мг/л, неагресивна. Не отговаря по БДС за питейни нужди.

Сондаж Б-94 - има дебит на водата 0,017 л/сек и температура 34оС. Намира се на 1 км от с. Съдиево до сондажите Б-20 и Б-88. Водата в него се намира на 42 м от повърхността на земята. Той се наблюдава, но не се използва.

Нямат стопанско значение и също не се използват следните сондажи:

Сондаж Б-63 - намира се в зона “А” на сондаж Б-75, до “Резистори”-АД. Има дебит 1л/сек и температура на водата 41оС.

Сондаж Б-13 - до чешма “Лъджата”, дебит 12л/сек.

Наличието на минерални води на територията на община Айтос предлага възможности за стопанското им използване. Според физико-химичните им качества те могат да бъдат използвани в няколко направления:

за лечебни цели;

за питейни нужди - особено перспективен е сондажът при с. Съдиево, който предлага възможности за бутилиране;

за хигиенно-битови нужди;

за оранжерийно производство и зеленчуци.

Редки птици[редактиране | edit source]

Покрай блоковете на изток от Айтоска река, покрай пътя за Бургас сутрин и вечер се наблюдават да ловуват ято черни бързолети. Наброява ятото 20-30 птици. Това е рядко срещан вид в страната.

Външни препратки[редактиране | edit source]