Община Айтос
 |
Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата. |
| Община Айтос | |
.png) |
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Бургас |
| Площ | 402.87 km² |
| Население | 32 571 души |
| Адм. център | Айтос |
| Управление | |
| Кмет | Васил Едрев (независим) |
Община Айтос се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас. Общината има 17 населени места с общо население 28 687 жители (01.02.11 г.).
Съдържание |
[редактиране] Населени места в община Айтос
[редактиране] География
Община Айтос се характеризира с висок природен потенциал. Макар и малка по размери, тя притежава разнообразен релеф. Северните ѝ части по цялото протежение изток-запад са заети от южните разклонения на невисоката (до 700 м) Айтоска планина. Склоновете ѝ постепенно се снижават, заоблят очертанията си и на места преминават в разлети хълмове. Последната ѝ разклоненост завършва с теренни гънки, сливайки се с равнината - южно от гр. Айтос.
Планинските склонове са прорязани от множество дерета. Преобладаващият наклон от 11-20 градуса позволява трасирането и подравняването на склоновете и използването им за отглеждане на трайни насаждения - лозя и овощни градини.
Южната част от общината е заета от Айтоското поле, което е периферна част на Бургаската низина. Разположено е на квота от 60 до 100 м с лек наклон към р. Айтоска.
[редактиране] Климат
Община Айтос попада в преходноконтиненталната климатична област. Най-източните ѝ части са в обсега на черноморската климатична област, която се отличава със специфична проява на ветрова циркулация.
Зимата е мека - средната януарска температура е с положителни стойности (+1,0оС). За юли средномесечните температури са 23оС. Средногодишните температури са 12,2оС. Абсолютните максимални температури достигат доста високи стойности - най-високата измерена абсолютна максимална температура достига 42оС (август), а най-ниската максимална достига -22,1оС (януари и декември).
Пролетта е сравнително хладна, а есента - по-продължителна и топла. Лятото е горещо, с продължителност на слънчевото греене 942,5 часа.
Средногодишната продължителност на слънчевото греене е 2324,8 часа.
Най ранната дата на първия мраз е 9 октомври, а на последния - 18 март. Средната продължителност на свободното от мраз време е 203 дни. Периодът с устойчиво задържане на температурата на въздуха над 5оС настъпва между 5 и 10 март и продължава 268-287 дни. Това благоприятства развитието на топлолюбиви култури.
Количеството валежи, което пада средно годишно, е 538 мм (под средното за страната), неравномерно разпределени през годината. Максимумът е през лятото - 160 мм. През останалите годишни сезони се забелязва едно приблизително изравняване на количествата: зима - 120 мм, пролет - 130 мм, и есен - 128 мм. Това се дължи на влиянието на Черноморския басейн. Макар че максимумът на валежите е през лятото, за него са характерни засушавания - общо за целия сезон достигат до 17,9 дни. Най-продължителни са засушаванията през есента - около 18,6 дни. Засушаванията през вегетационния период достигат до 14,9 дни.
Това налага напояване на селскостопанските култури през пролетта и лятото.
В района преобладават северните ветрове (23,5%), малко след тях по честота са северозападните - 20,6%, а североизточните са с честота 18,6%. Това показва, че в района преобладават ветрове със северна компонента, които са и с най-висока скорост (северозападните - с 4,8 м/сек). Разположението на източните дялове на Айтоска планина в посока изток-запад се явява като бариера за нахлувания на студени северни въздушни маси.
За ниските части на общината е характерна бризовата циркулация от Черноморския басейн. От дълбоко всечените долове на Айтоска планина има проявление долинният вятър, който е особено благоприятен за горещите летни вечери.
Сравнително високият процент тихо време - 45,3% годишно, се определя от котловинния характер на Айтоското поле. Това създава възможности за образуване на приземни температурни инверсии и определя средно висок потенциал на замърсяване на района.
[редактиране] Почви
Разпространени са два основни типа почви - канелени горски и алувиални и алувиално-ливадни. На отделни петна се срещат хумусно-карбонатни и черноземни смолници.
Канелените горски почви заемат северните планински части на общината и са представени от два подтипа: излужени и оподзолени.
Излужени канелени горски почви. В по-ниските части от територията са разпространени дълбоки, а в хълмистите и планинските части - плитки почвени разновидности. Дълбоките имат 20-30 см хумусен хоризонт и около 2% хумусно съдържание. Подходящи са предимно за пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, овошки. Плитките излужени почви са сравнително по-малко мощни, по-бедни и по слабо плодородни от дълбоките. Подходящи са за по-невзискателни култури, като ръж, тютюн и др. Могат да се отглеждат и почти всички останали култури, но добивите от тях са незадоволителни поради ниското почвено плодородие.
Алувиални и алувиално-ливадни почви. Съпровождат заливните тераси на Айтоска река и притоците ѝ. Подходящи са за отглеждане на почти всички зеленчукови култури, фуражи и овощни култури.
Освен описаните почвени типове на отделни места във вид на незначителни петна се срещат хумусно-карбонатните почви, подходящи за развитие предимно на овощарството и лозарството.
[редактиране] Местоположение
Община Айтос е разположена в източната част на Република България. Граничи със следните общини: на север - с Руен, на запад - с Карнобат, на юг и югоизток - с Бургас и на изток - с Поморие. Обхваща южните склонове на Източна Стара планина и долината на р. Айтоска.
[редактиране] Генгер
Единственото находище в България от бодливото сглобче – генгер се намира във местността Трите Братя и местността Казаните, на площ около 3000 декара. Генгерът беше почти на изчезване, поради безредното и безотговорно сечене по заговезни за паленето на големи обредни огнъове. Той съдържа сок, наричан “млечок”, който е причината за бурното му горене.С годините градът е създал прекрасно оформен градински парк "Славеева река". Някога песента на славеите е дала основание на старите граждани на Айтос да нарекат "Славеева река" живописната долина по поречието реката, затворена от изток от високите голи скали на източния скат на Айтоската планина.
[редактиране] Минерални ресурси
Южно от линията Зетьово - Черна могила в геоложкия строеж на Айтоска планина се явяват варовици, песъкливо-глинести мергели, мергелни варовици и пясъчници от южноселската група, както и горнокредни вулканити и андезити и др. Последните са локализирани на изток и североизток от гр. Айтос.
Сред основните скали преобладават варовици и в резултат на това на много места, макар и на малки участъци, теренът има ясно изразен карстов характер. При това варовиците обикновено са размесени с мергели, пясъчници, конгломерати и шисти, които най-често се срещат край леглата на доловете и реките.
Този геоложки строеж определя наличието на множество находища на нерудни изкопаеми и инертни материали. Те имат широко разпространение и показват еднообразие по състав и стопанско предназначение. Някои от тях са с регионално значение, други са предпоставка за развитие на някои промишлени дейности с локално значение, както и за задоволяване нуждите на стопанството.
Широко известен е така нареченият айтоски камък, който представлява сиенит с наситенозелен цвят. Използва се за вътрешна облицовка на сгради. Има разкрити находища източно от гр. Айтос до местността Трите братя, но поради близостта му до града и начина на експлоатация - чрез взривяване, кариерата е закрита.
В момента се експлоатира кариера при с. Лясково (западно от селото). Тя отстои на 5 км от гр. Айтос. Има същия състав като находището при гр. Айтос. Южно от с. Лясково има открити три находища, които засега не се експлоатират, защото нямат приложение. За айтоския камък е известно още и това, че в миналото в града е имало училище за подготовка на кадри за обработки на камъка, който се е изнасял за Италия.
От регионално значение е кариерата за трошен камък на 4-5 км северно от гр. Айтос. Камъкът е с отлични качества. Висококачествен е камъкът и в кариерата, която се намира в непосредствена близост до западната част на града. Поради взривните работи при добиването му обаче кариерата не се експлоатира.
Кариерата за ломен камък при с. Пирне се намира на 500 м от проектното трасе на магистрала “Тракия”. Запасите са големи. Могат да се използват при строителството на магистралата.
Находищата от глина имат локално значение. Използват се за производството на тухли и керамични изделия. В миналото особено добре е било развито грънчарството. В момента има изоставен грънчарски цех, който все още има запазени пещи за изпичане. Глините се срещат в делувиалните отложения под. с. Ябълчево, на 12 км от гр. Айтос, в горски масив.
В района на община Айтос са разположени разнообразни, с доказани лечебни качества и значителни по количества термални минерални извори.
[редактиране] Водни ресурси
Община Айтос е бедна на повърхностни води. Причина за това са оскъдните валежи - 540 мм годишно, геоморфоложката структура и скалният състав на геоложката структура, която допринася за губене на водите в карстовите образувания.
Територията се отводнява от р. Айтоска и притоците ѝ. Влива се в Бургаското езеро. Общата ѝ дължина е 32,5 км с водосборна площ 304,7 кв. км. Има непостоянен и невисок воден режим, който се влияе силно от годишния валежен режим. Зимните валежи, част от които са във вид на дъжд, обуславят големия зимен отток - 42%. Пролетният отток се дължи на снеготопенето и пролетните валежи. Сравнително високите летни водни стоежи се дължат на валежните количества през лятото.
Заради високите изпарения през лятото и честите засушавания на много от притоците на р. Айтоска има изградени микроязовири (средно с 50-80 дка площ), които се използват за напояване на селскостопанските земи и за рибовъдна дейност).
Община Айтос е богата на минерални води - топли и студени. Повечето от минералните извори и сондажи имат лечебни свойства, но нямат изградена материална база, в която да се правят съответните процедури. В момента минералните води могат да се използват за лечебни цели само чрез пиене.
На територията на общината са разкрити минерални води и сондажи, една част от които са въведени в експлоатация със стопански цели.
Сондаж Б-75 до “Резистори” АД с дебит 5 л/сек и температура +44оС.
Сондаж Б-18, разположен в двора на мелничния цех, с дебит 5 л/сек и температура +44оС.
Сондаж Б-111, намиращ се до ябълковата градина по пътя за София вдясно, с дебит 22 л/сек и температура 54оС. Няма каптаж, няма изградена охранителна зона;
Сондаж Б-80, намиращ се до градския стадион, с дебит 2,7 л/сек и температура 36оС.
Минерални извори - с. Съдиево. Намират се източно от гр. Айтос. Направени са три сондажа:
Сондаж Б-20, разположен на един километър северно от с. Съдиево, с дебит 11,551 л/сек и температура 23,3оС. Химични свойства - субтермална, прясна, хидрокарбонатно-карбонатно-натриева, алкална по РН, твърдост - много мека (хидрокарбонатна твърдост от 0,1 до 0,3 мг/екв/ на литър), флуор до 7 мг/л, което я прави негодна за питейно водоснабдяване. Експлоатира се без помпа, на самоизлив. Подходяща е за лечение.
Сондаж Б-88 - водата е хидрокарбонатно-натриева с обща минерализация 436,7 мг/л, неагресивна. Не отговаря по БДС за питейни нужди.
Сондаж Б-94 - има дебит на водата 0,017 л/сек и температура 34оС. Намира се на 1 км от с. Съдиево до сондажите Б-20 и Б-88. Водата в него се намира на 42 м от повърхността на земята. Той се наблюдава, но не се използва.
Нямат стопанско значение и също не се използват следните сондажи:
Сондаж Б-63 - намира се в зона “А” на сондаж Б-75, до “Резистори”-АД. Има дебит 1л/сек и температура на водата 41оС.
Сондаж Б-13 - до чешма “Лъджата”, дебит 12л/сек.
Наличието на минерални води на територията на община Айтос предлага възможности за стопанското им използване. Според физико-химичните им качества те могат да бъдат използвани в няколко направления:
за лечебни цели;
за питейни нужди - особено перспективен е сондажът при с. Съдиево, който предлага възможности за бутилиране;
за хигиенно-битови нужди;
за оранжерийно производство и зеленчуци.
[редактиране] Редки птици
Покрай блоковете на изток от Айтоска река, покрай пътя за Бургас сутрин и вечер се наблюдават да ловуват ято черни бързолети. Наброява ятото 20-30 птици. Това е рядко срещан вид в страната.
[редактиране] Външни препратки
|
|||||
