Община Бяла (Област Русе)
| Община Бяла (Област Русе) | |||
.png) |
|||
|
|||
| Общи данни | |||
|---|---|---|---|
| Област | Област Русе | ||
| Площ | 352.03 km² | ||
| Население | 15 230 души | ||
| Адм. център | Бяла | ||
| Брой селища | 11 | ||
| Сайт | www.byala.bg | ||
| Управление | |||
| Кмет | Кольо Келерджиев (БСП) |
||
Община Бяла се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Русе. Общината има 11 населени места с общо население 13 467 души (01.02.11 г.).
Съдържание |
[редактиране] Населени места в община Бяла
(15.12.2008)
- Бяла - 9 702 души
- Полско Косово - 1 812 души
- Копривец - 943 души
- Дряновец - 759 души
- Босилковци - 704 души
- Лом Черковна - 443 души
- Бистренци - 386 души
- Пейчиново - 362 души
- Стърмен - 345 души
- Ботров - 330 души
- Пет кладенци - 59 души
[редактиране] Население
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Забележителности
- Беленският мост на река Янтра е построен през 1865-1867 г. и е украсен с барелефи. На него впоследствие е поставен голям паметник на строителя му Колю Фичето. На метри от него се намира и новия мост над реката. Съоръжението е взело много жертви.
- Музеят на Освободителната руско-турска война. Открит е през 1907 г. от Стоян Заимов. В двора му е и гробът на баронеса Юлия Вревская и медицинската сестра Мария Неелова.
- Градската часовникова кула Замислена като камбанария на старата беленска църква, но никога не е изпълнявала тази роля. Завършена е през 1872 година и струва 13 000 гроша, дадени от беленския еснаф. В долната си част тя е 3,45 м, височина на каменното тяло 9,50 м, с кулата отгоре -общо 15,25 м. През 1932 година горната дървена част е заменена с железобетон. От 1906 година до днес тя служи за градски часовник.
- Паметници на Юлия Вревская, на Панайот Волов и Николай Пирогов (построен през 1977 г. от Българския червен кръст); Паметник на загиналите в Бяла руски офицери и войници, намиращ се в квартал „Ханищата“, близо до двата моста над Янтра, на пътя Русе-Велико Търново; паметни плочи на опълченци от Бяла; мемориал на загиналите във войните граждани на Бяла и региона.
- Паметник на богинята на лова — Диана, в Беленска гора
- На 7 км от града в посока Попово се намира Лесопарка — подходящо място за отдих и почивка.
- На 6 км от града в посока Попово се намира "Кабакчиевата къща"Пет кладенци,www.5kladenci.net,за отдих и нощувки.
[редактиране] Музей
На Втория конгрес на Поборническо-опълченската корпорация през 1892 г. е взето решение да се издигне паметник на Цар Освободител Александър II и Дом на българските ветерани поборници-опълченци. За целта Върховният поборнико-опълченски комитет с председател Стоян Заимов свикал на 18.09.1899 г. първото заседание на комитета. Взето било решение комитетът да се нарича „Цар Освободител Александър II“.
През лятото на 1901 г. Стоян Заимов, придружен от Никола Обретенов — областен управител на Русе, посетил Бяла, за да събере сведения за гибелта на Панайот Волов и другарите му и прибере някои вещи за музея на българското възраждане и освобождение. Впечатлен от сградата и разказите на беленчани за пребиваването на Александър II в Бяла, Заимов се замислил какво да се направи с бившия харем, послужил за квартира на Царя. На обяд у Ангел Крушков на станалите разисквания за бъдещето на харема — Главна квартира на Александър II по време на Освободителната война, някои от гостите предложили той да се превърне в класно училище за „каквото бил употребен по-рано“, други — да се превърне в сиропиталище за сирачета, трети — за приют за сакати, слепи и пр. Заимов заявил на събеседниците си, че харемът на Мехмед бей ще се превърне „във военно-исторически музей, в къща-музей“.
Харемът бил откупен от държавата през 1879 г. В продължение на десет години служил на общината за училище. След това бил изоставен и разграбен . През март 1904 г. от София идва държавна комисия по отчуждаването на околните места за парк на музея. Общинският съвет отстъпил на Комитета „Цар Освободител“ мястото, на което е била построена обозната сая на общината. По-късно са отстъпени и камъните на саята, с които е построена част от оградата на музея.
По време на посещението си в Русия през декември 1901 г. — януари 1902 г. за уреждане на 25-годишнината от Шипченската епопея, Заимов споделил идеята си с военния министър генерал Куропаткин. По време на тържествата генералът уверил Заимов, че Николай II наредил да бъде отпуснато всичко необходимо за изграждане и уреждане на мавзолея в Плевен и къщите-музеи в Бяла, Плевен, Горна Студена и Пордим.
По лична заповед на Николай II били отворени военните складове, военно-историческите музеи в Петербург, арсеналите и архивите на Зимния дворец. След три месеца търсене ротмистър Ганчев успял да намери и прибере всичко, отбелязано в списъците за нуждите на военно-историческите музеи. Подаръците и бъдещите експонати били натоварени на няколко трена и придружени от военни команди, били складирани на пристанището в Одеса.
Материалите пристигат във Варна с три парахода в различно време: на 3, 9 и 18 декември 1903 г. Оръдията, лафетите, предниците, зарядните ракли, понтонни коли и части, лодки и снаряди били складирани на открито, а други — в навесите на морската част и 8-ми Примарски пехотен полк. Военният министър генерал Савов командирова във Варна капитан Михлюзов от 5-ти артилерийски полк с 20 войника да приеме и изпрати материалите до музеите. Различните манекени, картини, модели на кораби и мостове са изпратени в София и изложени в Офицерския клуб и от там изпратени по къщите-музеи. Към края на септември оградата била готова.
|
|||||
