Елхово (община)

Община Елхово
Координати: 42°10′01.2″ с. ш. 26°34′01.2″ и. д. / 42.167° с. ш. 26.567° и. д.
42.167, 26.567
	Община Елхово Координати: 42°10′01.2″ с. ш. 26°34′01.2″ и. д. / 42.167° с. ш. 26.567° и. д.
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Ямбол
Площ	701.7 km²
Население	15 935 души
Адм. център	Елхово
Брой селища	22
Сайт	elhovo.bg
Управление
Кмет	Петър Гендов ; (ПП – ДБ, БСП за България, СДС, ИТН, ЗНС, ВМРО-БНД, БВ; 2023)
Общ. съвет	17 съветници ГЕРБ (7); БСП за България (4); ЗАЕДНО ЗА СИЛНА ОБЩИНА (3); КОАЛИЦИЯ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ (3);
	Община Елхово в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Елхово.

Община Елхово се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на област Ямбол. С площта си от 701,703 km² е втората по големина сред 5-те общини на областта, което съставлява 21,16% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на север – община Тунджа;
на североизток – община Стралджа;
на изток – община Болярово;
на юг – Турция;
на запад – община Тополовград, област Хасково.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в пределите на Тунджанската хълмиста област.

Северната централна част на общината е заета от обширното Елховско поле, което е с размери 30 – 35 km от запад на изток и 18 – 20 km от север на юг и с надморска височина между 100 и 150 m.

На северозапад от Елховското поле в пределите на общината попадат източните части на Манастирските възвишения с връх Калето (447,5 m), разположен на границата с община Тунджа, на 3 km северно от село Малък манастир, а на североизток от полето – крайните южни части на възвишението Бакаджици – връх Калето (379,8 m), разположен на 4 km югоизточно от село Борисово.

Южната половина на общината е заета от северните разклонения на западната част на Дервентските възвишения, в които на 3 km на юг-югозапад от село Голям Дервент, в непосредствена близост до границата с Република Турция се издига връх Големия Бегъл 552,4 m, явяващ се най-високата точка на цялата община.

В най-южната точка на община Елхово, на границата с Република Турция, в коритото на река Тунджа е разположена най-ниската ѝ точка – 57 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

От север на юг, на протежение от около 50 km протича част от долното течение на река Тунджа (по-голямата част от течение ѝ служи за граница с община Тополовград). На територията на общината в нея отляво се влива големият ѝ приток Поповска река, която протича през Елховското поле с последните си 15 – 16 km. Малко преди вливането си в Тунджа тя получава отляво най-големият си приток Араплийска река (Лалковска река, 42 km). Тя води началото си от Дервентските възвишения, в община Болярово. Югоизточно от село Лалково навлиза в пределите на община Елхово и до село Чернозем, където отдясно се влива най-големият ѝ приток Боялъшка река тече в тясна гориста долина. След Чернозем долината ѝ се разширява и реката меандрира. Влива отляво в Поповска река на 98 m н.в., само на 350 m преди устието на последната в Тунджа. Площта на водосборния басейн на Араплийска река е 351 km², което представлява 65,9% от водосборния басейн на Поповска река. Боялъшка река извира под името Чакърлия на 502 m н.в. от Дервентските възвишения, на 700 m южно от село Голям Дервент. Протича в северозападна посока в тясна и залесена долина през северните разклонения на Дервентските възвишения, като преминава последователно през селата Голям Дервент, Вълча поляна и Раздел. Влива отдясно в Араплийска река на 117 m н.в., на 200 m източно от село Чернозем, община Елхово. Площта на водосборния ѝ басейн е 159 km², което представлява 45,3% от водосборния басейн на Араплийска река.

В западната част на общината, от север на юг, през село Пчела, на протежение от около 9 km протича част от долното течение на река Калница – ляв приток на Синаповска река, която е десен приток на Тунджа.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им: ^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Борисово	48	19,659	Ашаклии	Лесово	498	86,135	Урум беглии
Бояново	505	38,016	Мурсатлии	Малко Кирилово	3	6,969	Кирилово
Вълча поляна	43	35,049	Курт алан	Маломирово	294	31,609	Хамбарлии
Голям Дервент	68	46,090		Малък манастир	361	42,488	Малък мънастир
Гранитово	495	36,401	Гаджилово	Мелница	235	35,701	Дермен дере
Добрич	81	23,664	Гюч бейлер	Пчела	344	27,805	Ессе беглии
Елхово	8944	49,883	Казъл агач	Раздел	177	45,561	Читалово
Жребино	105	32,275	Башатлии	Славейково	20	12,999	Евренлии
Изгрев	470	23,800	Хасан беглии	Стройно	21	11,051	Инджиклии, Свети Илия
Кирилово	304	31,583	Ени беглии	Трънково	111	14,640	Курмушлии
Лалково	72	30,628		Чернозем	73	19,697	Араплии
				ОБЩО	13272	701,703	няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

Указ № 292/обн. 07.09.1887 г. – преименува с. Ашаклии на с. Борисово;
през 1890 г. – заличено е с. Добруджа без административен акт поради изселване;
през 1920 г. – призната е н.м. Мангуфлии за отделно населено място – с. Кирилово без административен акт;
през 1926 г. – осъвременино е името на с. Малък мънастир на с. Малък манастир без административен акт;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Мурсатлии на с. Бояново;
Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Казъл агач на с. Елхово и го признава за гр. Елхово;

Панорамен изглед към село Бояново през 2007 г.

– преименува с. Курт алан на с. Вълча поляна;

– преименува с. Гаджилово на с. Гранитово;

– преименува с. Гюч бейлер на с. Добрич;

– преименува с. Башатлии на с. Жребино;

– преименува с. Хасан беглии на с. Изгрев;

– преименува с. Ени беглии на с. Кирилово;

– преименува с. Урум беглии на с. Лесово;

– преименува с. Хамбарлии на с. Маломирово;

– преименува с. Дермен дере на с. Мелница;

– преименува с. Ессе беглии на с. Пчела;

– преименува с. Читалово на с. Раздел;

– преименува с. Инджиклии на с. Свети Илия;

– преименува с. Евренлии на с. Славейково;

– преименува с. Курмушлии на с. Трънково;

– преименува с. Араплии на с. Чернозем;

МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кирилово на с. Малко Кирилово;
Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Свети Илия на с. Стройно;

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	30 432
1946	33 933
1956	35 884
1965	32 544
1975	27 537
1985	25 528
1992	23 995
2001	20 552
2011	16 219
2021	13 272

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	16219	13433	35	1211	111	109	1320	100,00	82,82	0,21	7,46	0,68	0,67	8,13
Елхово	10552	8982	10	779	31	76	674	Елхово	85,12	0,09	7,38	0,29	0,72	6,38
Борисово	85	82	0	0			1	Борисово	96,47	0,00	0,00			1,17
Бояново	700	603			13		78	Бояново	86,14			1,85		11,14
Вълча поляна	117	85	0	0	0	0	32	Вълча поляна	72,64	0,00	0,00	0,00	0,00	27,35
Голям Дервент	61	40	0	0	0	0	21	Голям Дервент	65,57	0,00	0,00	0,00	0,00	34,42
Гранитово	607	306	0	67			232	Гранитово	50,41	0,00	11,03			38,22
Добрич	93	86	0	4			0	Добрич	92,47	0,00	4,30			0,00
Жребино	170	132	0	0			37	Жребино	77,64	0,00	0,00			21,76
Изгрев	597	482	10	92	8	3	2	Изгрев	80,73	1,67	15,41	1,34	0,50	0,33
Кирилово	321	299	0	6	8	3	5	Кирилово	93,14	0,00	1,86	2,49	0,93	1,55
Лалково	104	100	0				0	Лалково	96,15	0,00				0,00
Лесово	616	405		192	15		2	Лесово	65,74		31,16	2,43		0,32
Малко Кирилово	18	16	0	0			0	Малко Кирилово	88,88	0,00	0,00			0,00
Маломирово	360	299		12			40	Маломирово	83,05		3,33			11,11
Малък манастир	513	488	0	8	9	0	8	Малък манастир	95,12	0,00	1,55	1,75	0,00	0,00
Мелница	295	228	0	14	3	14	36	Мелница	77,28	0,00	4,74	1,01	4,74	12,20
Пчела	447	299	13	26			108	Пчела	66,89	2,90	5,81			24,16
Раздел	237	223	0	0			9	Раздел	94,09	0,00	0,00			3,79
Славейково	24	22	0		0		0	Славейково	91,66	0,00		0,00		0,00
Стройно	37	35	0	0			0	Стройно	94,59	0,00	0,00			0,00
Трънково	163	124	0	4	3	0	32	Трънково	76,07	0,00	2,45	1,84	0,00	19,63
Чернозем	102	97	0	0			3	Чернозем	95,09	0,00	0,00			2,94

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.: ^[4]

Изглед от централния площад в Лесово през 2010 г.

	Численост	Дял (в %)
Общо	16 219	100,00
Православие	8 639	53,26
Католицизъм	46	0,28
Протестантство	402	2,47
Ислям	8	0,04
Друго	22	0,13
Нямат	1 202	7,41
Не се самоопределят	1 273	7,84
Непоказано	4 627	28,52

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината, от север на юг, по долината на река Тунджа преминава последният участък от 11,3 km от трасето на жп линията Ямбол – Елхово от Железопътната мрежа на България. От 2002 г. жп линията не функционира за пътническо движение, а от 2009 г. – и за превоз на товари. През 2003 г. е закрита железопътната гара в Елхово, а след това и в Бояново.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 110,4 km:

последният участък от 39,9 km от Републикански път I-7 (от km 286,8 до km 326,7);
началният участък от 1,6 km от Републикански път II-76 (от km 0 до km 1,6);
началният участък от 9,2 km от Републикански път II-79 (от km 0 до km 9,2);
началният участък от 20 km от Републикански път III-7008 (от km 0 до km 20,0);
началният участък от 14 km от Републикански път III-7009 (от km 0 до km 14,0);
целият участък от 25,7 km от Републикански път III-7902.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Елхово[редактиране | редактиране на кода]

Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“
Общинска администрация
Общинска служба „Земеделие и гори“
Районно полицейско управление
Районен съд
Районна прокуратура
Регионален граничен сектор
Профилирана гимназия „Св. Климент Охридски“
- Математически профил с профилиращи предмети: Математика, Информатика, Информационни технологии, Английски език.
- Предприемачески профил с профилиращи предмети: Предприемачество, Информационни технологии, География и икономика, Математика.

И двете паралелки са с интензивно изучаване на английски език.

Професионална гимназия „Стефан Караджа“
ОУ „Св. Паисий Хилендарски“
ОУ „Св. Кирил и Методий“
ПУИ „Н. Й. Вапцаров“ – за деца с различна степен на умствена изостаналост от І до VІІІ клас
ЦДГ „Надежда“
ОДЗ „Невен“
Общински детски комплекс
Читалище „Развитие“

Бояново[редактиране | редактиране на кода]

Професионална гимназия по механизация на селското стопанство „Ернесто Че Гевара“
ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – защитено средищно училище, в което се обучават ученици от I до VII клас, в маломерни и слети паралелки от селата: Бояново, Жребино и Борисово.
Читалище „Светлина“

Професионално обучение в общината се осъществява в професионалните гимназии в гр. Елхово и с. Бояново по направленията лека промишленост, електротехника, машиностроене, бизнес, екскурзоводство и селско стопанство. В двете професионални гимназии освен ученици от общината се обучават и ученици от двете съседни общини – Болярово и Тополовград.