Община Кирково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Кирково
Map of Kirkovo municipality (Kardzhali Province).png
Герб на Община Кирково
Общи данни
Област Област Кърджали
Площ 537.87 km²
Население 22 280 души
Адм. център Кирково
Брой селища 73
Сайт www.kirkovo.bg
Управление
Кмет Сали Рамадан
(ДПС)
Общ. съвет 29 съветници
   ДПС - 16
   ГЕРБ - 9
   ПП „ЕДИННА НАРОДНА ПАРТИЯ” - 2
   БСП - 1
   СДС - 1

Община Кирково се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Кърджали. Общината има 73 населени места с общо население 21 916 жители (01.02.11 г.).

Населени места в община Кирково[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Община Кирково е създадена на 26.03.1914 год., като Селско общинско управление – Кирково, Гюмюрджинска околия. Многобройните административно-териториални реформи я водят на околийско подчинение към Смолян, Крумовград, Момчилград. След 9.09.1944 год. е преобразувана в Селски общински народен съвет Кирково. При образуването на общината е имало само един кмет - Мехмед Юсеинов. В последствие се назначава бирник за събиране на данъците от населението, с течение на времето се назначава и секретар – писар. През 1956 г. Общината е присъединена към Кърджалийска област, а след 1979 г. съществува като Селищна система Кирково. От 1987 г. Общината обединява трите селищни системи Кирково, Подкова и Бенковски с председател Наско Караджов. През 1990 г. се назначава Временна изпълнителна управа с Председател на Временната управа Иво Младенов. През 1991 г. за кмет е избран Мустафа Емин, а за Председател на ОбС Али Юсеин. С провеждането на местни избори през 1995 год. Мустафа Емин е избран за втори мандат, а председател на ОбС е Фатме Хасан. На изборите през 1999 год. за кмет е избран Валентин Манев с председател на ОбС Назиф Юсеин. От ноември 2003 г. до момента кмет на община Кирково е Шукран Идриз. Тя е 45-46-тия управляващ общината. В изпълнението на правомощията си кметът на Общината се подпомага от трима зам. кметове. Председател на Общинския съвет е Шинаси Сюлейманов. Общинският съвет се състои от 29 общински съветници.

География[редактиране | edit source]

Община Кирково е разположена върху площ от 538 кв.км. Граничи с общините Крумовград, Златоград, Джебел и Момчилград, като южната граница на общината съвпада с държавната граница с Република Гърция. Общината е съставена от 73 населени места, всички от които са села и махали. Урбанистичната структура включва - общинският център с. Кирково (808 души), 6 големи села – Бенковски, Чорбаджийско, Фотиново, Тихомир, Чакаларово и Дрангово (с население над 1000души), 66 населени места с население под 1000 души. Едно селищата (с. Нане) е обезлюдено. Релефът е равнинно-хълмист до хълмисто-предпланински. В границите на общината попадат северните склонове на източнородопските ридове – Мъгленик и Гюмюрджински Снежник. Средната надморска височина е 523 м., като най-високата точка е връх Вейката - 1463 м. Климатът е преходно–средиземноморски със средната годишна температура между 110С и 13,20С. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 521 мм, която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г. На територията на община Кирково са открити няколко находища на полезни изкопаеми. При село Яковица има находище на хромови и железни руди, в с. Костурино на хромова руда, залежи от оловно-цинкови руди са открити край селата Шумнатица, Чакаларово и Джерово. В настоящия момент находищата на полезни изкопаеми не се експлоатират. На територията на община Кирково има и находища на нерудни полезни изкопаеми - азбест, кианит, дистен, фелицат, гранити, мрамори и други използвани в строителството. Водните ресурси на община Кирково се формират главно от водите на река Върбица и нейните притоци на територията на общината - реките Дранговска река, Кирковска река и Чорбаджийска река. Общината се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси. Реките са с непостоянен воден дебит, като след продължителни дъждове и през пролетта водите текат бързо, като някои от тях са с пороен характер и влачат големи количества наносни материали. На територията на общината са изградени 63 водоема предназначени за напояване на земеделските земи. По-значителни от тях са язовирите: Мъгляне (с капацитет 8 млн. м3), Амбарица при с. Кирково (150 хил. м3) и язовира в местността Голяма нива до с. Домище (30 хил. м3).

Туризъм[редактиране | edit source]

Историческото наследство на района дава възможност за развитие на алтернативен туризъм. На територията на общината съществуват множество исторически останки от различни епохи /виж раздел Култура/. Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазена природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат екотуризма в един от приоритетите за развитие на общината. На територията на общината се намира връх Вейката - най-южната точка на България. За отправна точка към върха се използва хижа Хвойнова поляна. До нея се стига по 5 километров чакълест път от най-южното българско село - Горно Къпиново /община Кирково/. Хижата е бивша гранична застава, намираща се в Гюмюрджински снежник. Туристическата хижа "Хвойнова поляна" е модернизирана с финансовата подкрепа на проекта "Устойчиво развитие на селските райони" по Програмата за развитие на ООН и на община Кирково. Хижар няма, а ключът трябва да се вземе от кметството в общината. Защитената местност ”Вейката” представлява планински район покрит с мезофилни гори, включващи застрашени естествени хабитати. На югоизток се вижда Комотини /Гюмюрджина/. Тя е само на някакви си 16 км по права линия. От върха може да се види и Бяло море.

Образование[редактиране | edit source]

На територията на община Кирково функционират една професионална гимназия, три средни общообразователни училища и пет основни училища.Професионалната гимназия ”В.Левски” с.Кирково успешно подготвя кадри в областта на машиностроенето и леката промишленост.Училището разполага с 3 учебни работилници, 2 компютърни кабинета, 2 кабинета по теоретична подготовка и си сътрудничи успешно с всички производствени предприятия от общината. Сградите на СОУ”Христо Ботев” с.Чорбаджийско, СОУ”Н.Й.Вапцаров” с. Бенковски и СОУ”Отец Паисий”с.Кирково са с подменена дограма по проекти за подпомагане на енергийната ефективност. За възпитанието на децата от 3 до 6 години се грижат 18 целодневни градини. В учебно възпитателните заведения работят общо 465 души, от които 340 учители и 125 друг персонал. През 2007 година е открит “Дневен център за деца и младежи с увреждания” с. Добромирци. Капацитетът на центъра е 24 деца на възраст от 3 до 18 години.Децата в Центъра придобиват нужното образование и специализация.Екипът, предоставящ социални услуги включва следните специалисти – социален работник, рехабилитатор, възпитатели, медицинска сестра и помощно обслужващ персонал.Осигурен е транспорт от общината за децата от район Бенковски.

Читалища в община Кирково[редактиране | edit source]

“Никола Йонков Вапцаров” с. Кирково – Председател на читалищното настоятелство е Валентина Коджабоюкова “Васил Априлов” с.Чорбаджийско -Председател на читалищното настоятелство е Лиляна Банкова “Възраждане” с.Бенковски - Председател на читалищното настоятелство е Нурхан Салимехмед “Родопска пробуда”с.Тихомир -Председател на читалищното настоятелство е Радост Димитрова “Васил Левски” с.Дрангово - Председател на читалищното настоятелство е Валентина Сапунджиева “Христо Смирненски” с.Чакаларово - Председател на читалищното настоятелство е Райна Йорданова “Пробуда”с.Фотиново - Председател на читалищното настоятелство е Светлана Юсеинова “Христо Ботев” с.Добромирци - Председател на читалищното настоятелство е Евелина Халил “Искра”с.Домище - Председател на читалищното настоятелство е Светла Ангелова “Христо Ботев” с.Завоя - Председател на читалищното настоятелство е Румен Караиванов “Елин Пелин” с.Долно Къпиново - Председател на читалищното настоятелство е Анелия Алчева “Пеньо Пенев”с.Кърчовско - Председател на читалищното настоятелство е Педрие Осман.

Културно-исторически паметници[редактиране | edit source]

- Тракийска крепост при връх Боатепе и махала Златолист

- Скални тракийски гробници до селата Подкова и Веслец

- Късноантична и средновековна крепост и селище в местността Асара край с. Крилатица

- Античен некропол в същата местност, паметник на културата

- Антично селище със светилище при с. Загоричене

- Скални ниши в с. Растник - местността Манчая кая

- Скални гъби в с. Добромирци

- Римска крепост при с. Остиново и др.

- Средновековно селище - с. Орлица

- Цистов некропол - с.Априлци

- Тракийско селище - с. Домище

- Могилен некропол - с.Домище

- Скално светилище - с. Първица

- Средновековно селище - с.Първица

- Късноримско селище - с.Първица

- Средновековно селище - с.Островец

- Праисторическа селищна могила - с. Подкова

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Здравното обслужване на населението в общината се извършва от общопрактикуващи лекари, заемащи индивидуални практики за първична извънболнична медицинска помощ. На територията на общината няма лечебни заведения за оказване на болнична помощ. Най - близо разположените до община Кирково лечебни заведения за болнична помощ са тези в Момочилгарад, Кърджали и Златоград. Лекарските практики съгласно здравната каса са 21 , от които 11 са заети в селата Кирково, Тихомир,Подкова, Чорбаджийско, Бенковски, Долно Къпиново, Чакаларово, Фотиново. Стоматологичните практики са 10 , от които 8 са заети в селата – Кирково , Бенковски, Тихомир, Фотиново, Чакаларово,Чорбаджийско. В училищата и детските градини са разкрити 17 кабинета, в които се осъществяват дейности по профилактика и промоция на здравето на децата и учениците. Спешната медицинска помощ се осъществява от два филиала на ЦСМП – гр.Кърджали в с.Кирково и с.Чорбаджийско.Към Филиала за спешна медицинска помощ в с.Кирково са разкрити два мобилни екипа, осигуряващи спешната медицинска помощ в район Фотиново и район Бенковски. На територията на общината има 5 аптеки в селата – Чакаларово, Кирково, Фотиново,Бенковски, Чорбаджийско и 2 дрогерии в Кирково и Тихомир,които снабдяват населението с лекарства.

Външни препратки[редактиране | edit source]