Огнена манатарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Огнена манатарка
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Болетови (Boletales)
семейство:Манатаркови (Boletaceae)
род:Suillellus
вид:Огнена манатарка (S. luridus)
Научно наименование
Murrill, 1909
Синоними
  • Boletus luridus Schaeff., 1774
  • Boletus subvescus Gmelin, 1792
  • Boletus luridus var. rubriceps Dermek, 1987
  • Suillellus luridus var. erythrentheron Blanco-Dios, 2015
  • Boletus erythrentheron Bezděk, 1901
  • Suillellus luridus var. lupiniformis Blanco-Dios, 2015
  • Boletus luridus var. lupiniformis J.Blum, 1969
  • Suillellus luridus var. queletiformis Blanco-Dios, 2015
  • Boletus luridus var. queletiformis J.Blum, 1969
  • Suillellus luridus var. rubriceps Blanco-Dios, 2015
  • Tubiporus luridus var. rubriceps Maire, 1937
  • Leccinum luridum Gray, 1821
  • Leccinum rubeolarium Gray, 1821
  • Boletus luridus subsp. erythrentheron Hlaváček, 1995
  • Boletus luridus var. erythrentheron Pilát & Dermek, 1979
  • Boletus luridus var. obscurus R.Schulz, 1924
  • Boletus luridus var. rubromaculatus R.Schulz, 1924
  • Boletus luridus var. tenuipes Velen., 1939
  • Boletus rubeolarius Bull., 1791
  • Tubiporus luridus P.Karst., 1881
  • Dictyopus luridus Quél., 1886
  • Dictyopus tuberosus Quél., 1886
  • Boletus luridus Schaeff., 1774
Огнена манатарка в Общомедия
[ редактиране ]

Огнената манатарка (Boletus luridus) е ядлива гъба от род Манатарки. Често се среща в България и се бърка лесно с други видове манатарки.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

  • Шапката е с диаметър от 5 до 20 cm, маслиненожълта до кафеникава.
  • Тръбичките тъмночервени, при по-старите екземпляри жълтокафяви.
  • Пънчето на цвят жълтеникаво, с груб червенокафяв мрежест отпечатък.
  • Месото е жълто, твърдо, при нараняване бързо посинява.

Местообитание и сезонност[редактиране | редактиране на кода]

Гъбата се среща през периода юни – октомври в широколистни и иглолистни гори, в паркове и покрай горски пътища. Расте в симбиоза с някои дървесни видове.

Сходни видове[редактиране | редактиране на кода]

  • червеностъблена манатарка (Boletus erythropus) – Отличава се по точкообразната окраска на пънчето и по-тъмния, кафеникав цвят на гуглата. Ядлива.
  • красива манатарка (Boletus calopus) – Гуглата е сиво-бяла, с лимоненожълти тръбички. Непригодна за ядене поради горчивия си вкус.
  • дяволска гъба (Boletus satanas) – Гуглата е сиво-белезникава с жълто-зелен оттенък. Месото посинява по-слабо. Отровна.
  • пурпурночервена манатарка (Boletus rhodoxanthus) – с бледорозов цвят на гуглата. Отровна.

Кулинарни качества[редактиране | редактиране на кода]

В сурово състояние гъбата е слабо отровна и предизвиква леки стомашно-чревни разстройства. След топлинна обработка е с отлични вкусови качества. Твърдението на някои автори, че съдържа коприн и води до отравяния при едновременна консумация с алкохол, е опровергано според последните изследвания.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • G. J. Krieglsteiner, A. Gminder, W. Winterhoff: Die Großpilze Baden-Württembergs. Band 2. Verlag Eugen Ulmer, Stuttgart 2000.