Огнехвъргачка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Огнехвъргачката е оръжие за поразяване на жива сила с огнена струя, подпалване на бойна техника и предизвикване на пожари. Състои се от резервоар за горивната смес, маркуч и запалка. Ефективния обхват достига до 80 м. Бива преносима, окопна, танкова, фугасна и реактивна. За първи път се използва от германските войски през 1915 г.