Огражден
Вижте пояснителната страница за други значения на Огражден.
Огражден е планина в България и Република Македония .
Съдържание |
[редактиране] География
Планината е част от Осоговско-Беласишката планинска група. На север Огражден се простира до долината на река Лебница, която я разделя от Малешевската планина, на изток достига до долината на река Струма, а на юг и запад до долината на река Струмешница. Най-високата ѝ точка е връх Огражденец (1744 м), днес на македонска територия, в България най-високата точка е Билска чука (1644 м). По известен е връх Маркови кладенци (1523 м), от който се открива панорамна гледка във всички посоки.
Огражден е изграден от силно натрошени метаморфни скали - гнайси и различни типове шисти, които са лесно податливи на изветряне и ерозия. В южното подножие на планината са образувани мощни делувиални отлагания с дебелина 10-20 м, а някъде и повече.
На името на планината Огражден е именуван залив Огражден (Ograzhden Cove) на остров Ливингстън, от архипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.
[редактиране] Флора и фауна
Голяма част от склоновете на Огражден са покрити със силно деградирал келяв дъб в резултат на сечта и пашата, който придава специфичния изглед на планината. В южните ѝ склонове се среща питомен кестен. Не малък дял заемат изкуствено създадените иглолистни гори. Около първенецът връх Огражденец е съхранена естествена гора от черен бор. Във високите части на Огражден, особено по северните ѝ склонове частично са запазени букови гори. В района на село Първомай има изкуствени насаждения от корков дъб. От храстовата растителност се срещат леска, къпина, малина, шипка и други.
[редактиране] Туризъм
Огражден е лесно достъпна планина. По нейните склонове, особено южните са разположени множество малки села, в които е съхранена интересна стара архитектура. На 2 км североизточно от село Гега в живописна местност се намира манастира "Свети Георги", известен още като Чуриловски или Геговски манастир. Той е възстановен през 1858 година на мястото на разрушено от турците старо духовно средище. Планината предлага добри условия за пешоходен туризъм през цялата година, особено във високите и части. Някои от основните туристически маршрути в българския участък са маркирани с лентова (лятна) маркировка.
[редактиране] Етимология
Името е засвидетелствано около 1332 година в грамота на Стефан Душан като Ограждень и в 1338 година в грамота на Стефан Урош III като Ограждено. Според академик Иван Дуриданов името е огражденъ от праславянското *agrdjenъ, минало страдателно причастие от старобългарското оградити.[1]
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр.75-76.
- Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.130-133.
[редактиране] Външни препратки
- Галерия със снимки от Огражден
- Изгледи от Огражден планина
- Огражден (документална повест от Кирил Назъров)
- Огражден и неговите кестени (пътепис)
- Огражден планина (пътепис)
- Снимки от Огражден
[редактиране] Бележки
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 187.
|
|||||
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |