Огюст Пикар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Огюст Пикар през 1932 г.
Bundesarchiv Bild 102-13738, Auguste Piccard.jpg
Роден 28 януари 1884 г.(1884-01-28)
Базел, Швейцария
Починал 24 март 1962 г. (на 78 г.)
Лозана, Швейцария
Професия физик, изобретател, изследовател
Работил в Брюкселския свободен университет
Алма матер Цюрихската политехника
[[commons:Category:Auguste Piccard|]] в Общомедия

Огюст Антоан Пикар е швейцарски физик, изобретател и изследовател. Той и неговият брат-близнак Жан са родени в Базел, Швейцария. Като дете показва интерес към науката. Завършва Цюрихската политехника. Назначен е за професор по физика в Брюкселския свободен университет през 1922, като през същата година се ражда и синът му Жак. Участва в Солвеевия конгрес през 1927.

Кариера[редактиране | edit source]

Пределни височини[редактиране | edit source]

През 1930 г., неговият интерес към балоните и интересът му към изследванията на горните слоеве на атмосферата, го докарват до идеята да построи сферична алуминиева херметизирана „гондола“, с която да се издигне в атмосферата без да има нужда от специален костюм. Изследванията му са спонсорирани от Белгийския фонд за научни изследвания.

„Изследването е спортът на учения“ (Огюст Пикар) 27 май 1931
Изображение от колекцията на музея в Леман, Нион, Швейцалия

На 27 май 1931 Пикар и Пол Кипфер се издигат в горните слоеве на атмосферата с конструирания от Пикар апарат, край Аугсбург, Германия и достигат до рекордна височина от 15 785 m. По време на полета Пикар прави измервания на горните слоеве на атмосферата и наблюдава космически лъчи. На 18 август 1932 година, Пикар и Макс Козинс поставят нов рекорд от 16 200 m, излитайки от Дюбендорф, Швейцария. В крайна сметка осъществява 27 полета, като се издига на максимална височина от 23 000 m.

Пределни дълбочини[редактиране | edit source]

В средата на 30-те години на ХХ. век, интересите на Пикар насочват към океана, след като осъзнава, че с някои промени херметичната кабина на височинния му балон може да се използва за спускания в океанските дълбини. Към 1937 г. вече е конструирал малка стоманена гондола, издържаща на голямо външно налягане. Започва строеж, но е прекъснат от избухването на Втората световна война. Продължавайки работата си през 1945 година, Пикар завършва подобния на мехур кокпит, който поддържа нормално за човека налягане в капсулата дори когато налягането на водата отвън достига над 450 атмосфери. Над тежката стоманена капсула е прикрепен голям резервоар-поплавък, който трябва да се напълни с течност с ниска плътност, за да осигури плавателност - тъй като течностите са относително несгъстяеми, осигурената от тях плаваемост не намалява значително с увеличаването на налягането, затова и поплавъкът бива напълнен с бензин. За да се потопи така полученият съд с положителна плаваемост, той бива утежнен с тонове желязо. Готовият апарат бива наречен FNRS-2 и прави няколко безпилотни гмуркания през 1948 г., преди да бъде предаден на френския военноморски флот през 1950 г. Със същата машина, но преустроена, през 1954 г., човек се спуска на дълбочина от 4 176 m.

Батискафът „Триест“

Използвайки опита си с FNRS-2, Пикар и синът му Жак построяват подобрения батискаф „Триест“. Жак Пикар се спуска няколко пъти с него, от 1954 до 1957 година, когато продава машината на американската флота за $250 000, които по-късно го използват, за да достигнат дъното на Марианската падина.

Пикар умира през 1962 година в Лозана.