Озон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За френския режисьор вижте Франсоа Озон.

Строеж на озоновата молекула

Озонът е газалотропна форма на кислорода със светло син цвят и с остра миризма. Той е газ при стайна температура и налягане. Под –112 °C се превръща в тъмно синя течност, а под -193 °C — в твърдо вещество с тъмно виолетов цвят.

Названието озон означава на гръцки миришещ. Всеки, който е дишал въздуха след силна гръмотевична буря или в близост до електрически разряд, познава добре миризмата на този газ.

Простото вещество озон се състои от три атома кислород (бележи се O3), свързани в полярна молекула с форма на незавършен триъгълник (sp2-хибридизация на кислородните атоми, ъгълът между атомите O-O-O се равнява на 117°, σ- и π-връзки).

Озонът е нестабилно химически вещество и е много силен окислител. При взаимодействие с повечето окисляеми химични вещества реагира с взрив. Използва се за обеззаразяване на питейни води. Убива микроорганизмите, и в по-голяма концентрация е отровен и за хората.

Озонът се образува в атмосферата на нашата планетата на височина 25 км под действие на слънчевата радиация и наличието на кислород. Там се образува така наречения озонов слой — полезна предпазна бариера от вредните ултравиолетови лъчи. Благодарение на това той защитава всички живи същества на Земята от вредното въздействие на радиационното лъчение на Слънцето. На него се дължи и синият цвят на небето.

Открит е от холандския физик Мартин ван Марум, който през 1785 г. счита, че под действие на електрическа искра в присъствие на кислород се получава особена “електрическа материя”.

Външни препратки[редактиране | edit source]