Океания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Физическа карта на Океания
Политическа карта на Океания

Оcеания е географски регион, състоящ се от много държави и територии, предимно острови в Тихия океан и в близост до него. Точният обхват на Океания е спорен с различни интерпретации. Обикновено в региона се включват части от Австралазия, като Австралия, Нова Зеландия и Нова Гвинея, както и целия или части от Малайския архипелаг.[1][2][3] Тихоокеанските острови на Океания обикновено се разделят на три големи групи на етнологически принцип - Меланезия, Микронезия и Полинезия.[4] Терминът Океания Océanie е използван за пръв път през 1812 г. от датско-френския географ Конрад Малте-Брун.[5], а думата Océanie идва от гръцката okeanòs, океан.

География на Океания[редактиране | edit source]

Географията на Океания се характеризира със силната фрагментираност на сушата в хиляди острови и архипелази. Много малко от тях имат по-значителна площ - Нова Гвинея, Северният и Южният остров на Нова Зеландия, Тасмания и Австралия, която обикновено е разглеждана като цял континент. Повечето останали острови са атоли, а някои, най-често по-големите, имат вулканичен или континентален произход (представляват върхове на подводни планински хребети).

Общата площ на Океания е около 9 милиона km², а населението ѝ е около 39 милиона души, като 85% от площта и 54% от населението се намират на континента Австралия. Най-високата точка (5030 m) е връх Джая на остров Нова Гвинея. Климатът е предимно субекваториален и екваториален, а на юг — субтропичен и умерен. Често има тайфуни. Терените са влажни тропични гори, савани, ливади. Има малко видове бозайници и изобилие от птици; много ендемити.

Океания се разделя на четири основни области:

Държави и зависими територии[редактиране | edit source]

В политико-географско отношение Океания е представена от над 20 независими страни и владения. В социално-икономическо отношение рязко се отличават развитите Австралия и Нова Зеландия, чието население е предимно от преселили се тук европейци.

Държави и зависими територии Площ
(км2)
Население Гъстота на населението
(д/ км2)
Столица ISO 3166-1
Австралазия
Флаг на Австралия Австралия 7 686 850 22 028 000 2.7 Канбера AU
Флаг на Нова Зеландия Нова Зеландия 268 680 4 108 037 14.5 Уелингтън NZ
Зависими територии на Австралия:
Коралови острови 3
Норфолк 35 1 866 53.3 Кингстън NF
Меланезия
Флаг на Индонезия Индонезия (част от Океания) 499 852 4 211 532 8.4 Джакарта ID
Флаг на Фиджи Фиджи 18 270 856 346 46.9 Сува FJ
Флаг на Нова Каледония Нова Каледония (Франция) 19 060 240 390 12.6 Нумеа NC
Флаг на Папуа Нова Гвинея Папуа Нова Гвинея 462 840 5 172 033 11.2 Порт Морсби PG
Флаг на Соломонови острови Соломонови острови 28 450 494 786 17.4 Хониара SB
Флаг на Вануату Вануату 12 200 240 000 19.7 Порт Вила VU
Микронезия
Флаг на Микронезия Микронезия 702 135 869 193.5 Паликир FM
Флаг на Гуам Гуам (САЩ) 549 160 796 292.9 Хагатна GU
Флаг на Кирибати Кирибати 811 96 335 118.8 Южна Тарауа KI
Флаг на Маршалови острови Маршалови острови 181 73 630 406.8 Маджуро MH
Флаг на Науру Науру 21 12 329 587.1 Ярен (де факто) NR
Флаг на Северни Мариански острови Северни Мариански острови (САЩ) 477 77 311 162.1 Сайпан MP
Флаг на Палау Палау 458 19 409 42.4 Мелекеок PW
Уейк (САЩ) 2 Уейк UM
Полинезия
Флаг на Американска Самоа Американска Самоа (САЩ) 199 68 688 345.2 Паго Паго, Фагатого AS
Флаг на Острови Кук Острови Кук (Нова Зеландия) 240 20 811 86.7 Аваруа CK
Великденски остров (Чили) 164 3 791 23.1 Ханга Роа CL
Флаг на Френска Полинезия Френска Полинезия (Франция) 3 961 257 847 61.9 Папеете PF
Хаваи (САЩ) 28 311 1 283 388 72.8 Хонолулу US
Флаг на Ниуе Ниуе (Нова Зеландия) 260 2 134 8.2 Алофи NU
Флаг на Питкерн Питкерн (Обединено кралство) 5 47 10 Адамстаун PN
Флаг на Самоа Самоа 2 944 179 000 63.2 Апия WS
Флаг на Токелау Токелау (Нова Зеландия) 10 1 431 143.1 TK
Флаг на Тонга Тонга 748 106 137 141.9 Нуку'алофа TO
Флаг на Тувалу Тувалу 26 11 146 428.7 Фунафути TV
Флаг на Уолис и Футуна Уолис и Футуна (Франция) 274 15 585 56.9 Мата-Уту WF
Общо 8 768 171 39 698 243 4.3
Без континента Австралия 1 081 015 13 560 340 13.2

Геология[редактиране | edit source]

Връх Джая в западната част на остров Нова Гвинея (Индонезия) е най-високата точка на Океания

От геологична гледна точка Океания не е континент. Само Австралия, Нова Каледония, Нова Зеландия, Нова Гвинея и Тасмания имат континентален произход. Те са част от древния суперконтинент Гондвана. В миналото тези острови са били свързани с обща земна връзка. В резултат на повишаване на нивото на Световния океан значителна част от повърхността се оказва под водата. Релефът на тези острови е планински и силно разчленен. Например най-високите планини в Океания включително и връх Джая (5029 m) се намират на остров Новая Гвинея.

Повечето от островите в Океания имат вулканичен произход. Част от тях представляват върхове на огромни подводни вулкани, а някои от тях проявяват и днес вулканична активност.

Друга част от островите имат коралов произход. Това са атолите, които се оформят в резултат на минералните наслагвания от дейността на миниатюрните корали около потънали вулкани (например, остров Гилбърт, Туамоту). Отличителна особеност на такива острови е наличието на големи лагуни, които са оградени от множество островчета, наречени моту, които рядко надвишават три метра. В Океания се намира и атолът с най-голямата лагуна в света. Това е атолът Куаджалин намиращ се в архипелага Маршалови острови[6]. Въпреки, че площта на сушата е едва 16,32 km² (или 6,3 кв. мили), площта на лагуната е 2174 km² (или 839,3 кв. мили)[7]. Атолът с най-голяма площ на сушата е остров Рождество (или Киритимати) разположен в архипелага Лайн (или Централни Полинезийски Споради) — 322 км²[8]. Интересни са и друг вид атоли с особен тип, наречени повдигнати атоли. Представляват платовидни острови издигнати на 50 — 60 m над морската повърхност. При този тип острови липсва лагуна, но има следи от съществуването ̀и в миналото. Примери за такива атоли са островите Науру, Ниуе, Банаба.

Сателитна снимка на атола Куаджалин

Релефът и геоложката структура на дъното на Тихи океан в района на Океания има сложна структура. От полуостров Аляска до Нова Зеландия се намират няколко котловини и дъблоководни океански хребети. Хребетите като (Тонга, Кермадек, Бугенвил), които образуват геосинклинален пояс, характеризиращ се с активен вулканизъм, сеизмичност и разнороден релеф[9].

На повечето острови в Океания липсват полезни изкопаеми. Само на по-големите от тях се добива никел (Нова Каледония), нефт и природен газ (остров Нова Гвинея, Нова Зеландия), мед (остров Бугенвил), злато (Нова Гвинея, Фиджи), фосфати (Науру, на островите Банаба, Макатеа). В миналото на много от островите се е добивало гуано. Това е разложена тор от морски птици използвана за подобряване на азотното и фосфорното съдържание на почвата. Осеанското дъно на Изключителните икономически зони е богата на манганова руда, кобалт, но в настоящия момент не е изгодно икономически разработване на находищата.

Климат[редактиране | edit source]

Бреговете на атола Карълайн (част от островите Лайн, Кирибати)

Океания е разположена в няколко климатични пояса екваториален, субекваториален, тропичен, субтропичен и умерен. Климатът на повечето от островите е тропичен, субекваториален е на островите намиращи се в близост до Австралия и Азия, на изток от 180 меридиан в зоната на екватора, екваториален е на запад от 180 меридиан, субтропичен е на север и юг от тропиците, умерен е на по-голямата част от Южния остров на Нова Зеландия[10].

Климатът на островите се определя основно от пасатите, благодарение на които количеството на дъждовете е значително. Среднегодишното количество на дъждовете варира от 1500 до 4000 mm, макар че на някои острови и в частност на тези с особен релеф и на подветренната страна климатът може да бъде по-сух или обратно - по-влажен. В Океания се намира и едно от най-влажните места на планетата[11]: на източните склонове на планината Ваиалеале на остров Кауаи ежегодно падат до 11 430 mm валежи като абсолютния максимум е достигнат през 1982 година. Тогава падат 16 916 mm дъждове[12]). В близост до тропиците средната температура е около 23°C, на екватора — 27°C, с незначителни разлики между най-топлите и най-хладните месеци.

Климатът на островите в Океания се определя в значителна степен и от климатичните феномени Ел Ниньо и Ла Нинья. По време на Ел Ниньо междутропичната конвергентна зона се движи на север от екватора, а при Ла Ниня обратно - на юг. При Ел Ниньо на островите се наблюдават силни дъждове, а при Ла Ниня силна суша.

Повечето от островите на Океания са подложени и на силното въздействие на природни катаклизми. Такива са вулканични изригвания (Хавайски острови, Нови Хебриди), земетресения, цунами, циклони, съпровождани от тайфуни и силни дъждове или суша. При много от катастрофите се нанасят материални и човешки жертви. Например в резултат на цунами в Папуа - Нова Гвинея през юли 1999 г. загиват 2200 души[13].

На Южния новозеландски остров и в Новая Гвинея във високата част на планините се срещат и ледници, които в резултат на глобалното затопляне прогресивно намаляват.[13]

Почви и хидрология[редактиране | edit source]

Ручей на остров Ефате (Вануату).

В различните климатични условия се е формирала много разнообразна почва. Почвата на атолите е високо алкална и доста лоша. Обикновено тя е пореста, трудно задържа влага и съдържа много малко органични и минерални вещества с изключение на обилното количество калций, натрий и магнезий. Почвите на вулканичните острови се отличават с високо плодородие. На големите планински острови се срещат червено-жълти, планински латеритни, планински ливадни, жълто-кафяви, жълти и червени почви[10].

Големи реки в Океания са изключителна рядкост. Такива са характерни само в Нова Зеландия и Нова Гвинея. Най-дългите реки са новогвинейските Сепик (1126 km) и Флай (1050 km). Най-голямата новозеландска река е Уаикато (425 km). Основните източници на вода за реките са дъждовете, а в Нова Зеландия и Нова Гвинея се подхранват и от ледници и снеговалежи. Практически на атолите липсват реки. Това се дължи на порестата структура на малките острови. Дъждовната вода се просмуква в почвата като образува линза - леко солена вода, която може да се добива само ако се прокопае кладенец. На по-големите острови и то предимно вулканичните се срещат неголеми водни потоци, които се вливат в океана. Най-голям брой езера, в това число и термални се намират в Нова Зеландия, където се наблюдават дори и гейзери. На останалите острови в Океания езерата са по-скоро изключение.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Птицата Киви е символ на Нова Зеландия.

Океания влиза в Палеотропичната растителна област като се подразделя на три по-малки области - меланезийско-микронезийска, хавайска и новозеландска[10]. Сред най-разпространените растения е кокосовата палма и хлебното дърво, които оказват важна роля в бита на местното население. Плодовете им се използват за храна, дървесината е източник на гориво, строителен материал, а от ендосперма на кокосовите орехи се добива копра, която се изнася за страните от целия свят. На островите растат и голямо количество епифити (папратовидни, орхидеи). Най-голямо количество ендемити (както представители на флората, така и на фауната) се срещат в Нова Зеландия и на Хавайските острови, а от запад на изток се наблюдава намаляване на броя на растителните видове, родове и семейства[10].

Животинският свят в Океания спада към Полинезийската фаунистична област с подобласт на Хавайските острови. Фауната на Нова Зеландия е отделена в самостоятелна област, Нова Гвинея спада към Папуаската подобласт на Австралийската[10]. Най-голямо разнообразие от животински видове има на Нова Зеландия и Нова Гвинея. На малките острови на Океания, и преди всичко на атолите бозайници почти не се срещат. Голяма част от островите се обитават от единствен бозайник - полинезийски плъх. За сметка на бозайниците птичото разнообразие е огромно. На повечето от атолите се намират своеобразни птичи колонии, където гнездят морските птици. От представителите на фауната на Нова Зеландия най-известна е птицата киви, която е и национален символ на островната държава. Други интересни ендемити са кеа (на латински: Nestor notabilis), какапо (на латински: Strigops habroptilus), такахе (на латински: Notoronis hochstelteri, или безка султанка). На всички острови в Океания се срещат змии, гущери и насекоми.

В хода на европейската колонизация на много от островите са привнесени чужди видове растения и животни. Те обаче оказват негативно и дори пагубно влияние върху местните видове.

В Океания се намират много охраняеми територии, повечето от тях заемат значителна площ. Например от 28 януари 2008 г. островите Феникс и съседните водни площи в Кирибати днес е най-големият в света морски резерват с площ от 410 500 км²)[14].

Население[редактиране | edit source]

Портрет на представителка на местното население на Нова Зеландиямаори.

Коренните жители на Океания са полинезийци, микронезийци, меланезийци и папуаси. Броят на населението на Океания възлиза на около 10 млн. души. Териториалната им разпръснатост е специфична за този регион. Характерна особеност за населението на Океания е пъстрият расов и етнически състав. Коренните жители на най-големият остров в Океания — Нова Гвинея, са папуасите, а на остров Нова Зеландия — маорите. Местното население на Нова Каледония са канаките. Населението на някои от островите на Океания е главно с англо-саксонски произход. Значителна е частта на селските жители — около 80% в Папуа-Нова Гвинея, 75% във Вануату и др.

Полинезийците живеят в страните от Полинезия и са представители със смесен расов тип. В тяхната външност се откриват черти на европеоидната и монголоидната раса и в незначителна степен на австралоидната. Най-големите народи на Полинезия са хавайците, самоанците, таитяните, тонганците, маорите, маркизците, рапануйци и други. Роднните езици на населението се отнася към полинезийската подгрупа на австронезийското езиково семейство - хавайски, самоански, таитянски, тонгански, маорски, маркизки, рапануйски и други. Характерна особеност на полинезийските езици е употребата на малко звуци, особено съгласните, докато гласните изобилстват.

Микронезийците живеят в страните на Микронезия. Най-големите народи са каролинците, кирибати, маршалците, науруанците, народа чаморо и други. Родните езици се отнасят към микронезийската група на австронезийскота езиково семейство - кирибатски, каролински, кусаие, маршалски, науруански и други. Езиците палау и чаморо спадат към западно малайско-полинезийския, а япския език образува самостоятелен клон в състава на океанските езици, към които се отнасят и микронезийските езици.

Меланезийците живеят в страните от Меланезия. Спадат към австралоидния расов тип, с неголеми монголоидни примеси. Говорят меланезийски езици като за разлика от микронезийските и полинезийските, които са близки помежду си въпреки широкото географско разпространение. Езиковите различия между отделните племена може да бъдат много големи до степен представители на две съседни села да не могат да се разбират помежду си.

Папуасите населяват остров Нова Гвинея и някои райони на Индонезия. По антропологически тип те са близки с меланезийците, но се отличават от тях по говорения език. Не всички папуаски езици са родствени помежду си. Ето защо общонационалният език на папуасите в Папуа - Нова Гвинея е креолския език ток писин изграден на основата на английски език. По различни данни народите и езиците на папуасите наброяват от 300 до 800. При това съществуват трудности при установяване на различията между отделните езици и диалекти.

Много от езиците в Океания се намират на ръба от изчезване. В ежедневието на местните народи все по-популярни стават английския и френския език като така изместват употребата на родните езици. Получава се така, че местните езици днес се говорят от една незначителна част от населението. На първо място по използвани езици е английския с 16 млн. говорящи в Австралия и 3 млн. в Нова Зеландия. Японският е говорен от около 250 хил. души преселници на Хавайските острови, Палау и Марианските острови.[15] Френски език се употребява в Таити и Нова Каледония, а китайски от около 50 хил.души на Хавай. Хинди или креолски език с преобладаващи думи от хинди се говори от около 234 хил.души във Фиджи.[16]

Положението на коренното население в различните части на Океания е различно. Например на Хавайските острови процентът на коренното население е незначителен, а в Нова Зеландия маорите са до 15% от населението на страната. Полинезийците на Северните Мариански острови са около 21,3%. В Папуа - Нова Гвинея населението е предимно от папуаси, а съвсем малък процент са представителите на други некоренни народи.

В Нова Зеландия и на Хавайските острови мнозинството от населението са европейци по произход, в Нова Каледония европейците са около 34%, а във Френска Полинезия са 12%. На островите Фиджи 38,2% от населението представлява индийци, които са потомци на работници в тръстиковите полета преселници от Индия.

В последните години в Океании нараства процентът на преселници от Азия, предимно китайци и филипинци). Например на Северните Мариански острови процентът на филипинците достига до 26,2%, а на китайците 22,1%.

Населението на Океания изповядва основно християнство, предимно са протестанти и в малка степен католици. Традиционните анимистки вярвания са все още распространени сред някои племена. Свързани са с вярата в зли духове, които са виновни за отравянето на хората, което води до тяхното нещастие и смърт. През последните преброявания много от хората в Австралия и Нова Зеландия не посочват религия към която да принадлежат. В Тонга всекидневният живот е силно повлиян от полинезийските традиции и най-вече от християнската вяра. В Самоа е широко разпространена бахайската вяра.

Икономика[редактиране | edit source]

Поради географските и демографските особености на Океания, основната част от стоковата продукция да се формира от риболова и земеделиетококосови орехи, кафе, какао, подправки. Перспективен отрасъл в някои страни е добивът на ценна дървесина за износ — Папуа — Нова Гвинея, Соломоновите острови, Фиджи, западна Самоа. Животновъдството е добре развито в Нова Зеландия, където по брой на овцете страната е на 4-то място в света, по добив на вълна — на трето, а по износ на масло, месо, вълна — на едно от първите места.

По отношение на минералните ресурси се отделят две страни с много големи запаси на медна руда и злато — Папуа — Нова Гвинея, и на фосфорити — Науру. Намират се залежи от никелови руди, въглища и др. Промишлеността е много добре развита в Нова Зеландия — металургия, автомобилостроене, битова техника, цимент, хартия

Вижте още[редактиране | edit source]

Източник[редактиране | edit source]

  1. Merriam Webster's Online Dictionary (based on Collegiate vol., 11th ed.) 2006. Springfield, MA: Merriam-Webster, Inc.
  2. The Atlas of Canada - The World - Continents
  3. United Nations Statistics Division - Countries of Oceania. // Millenniumindicators.un.org. Посетен на 2009-04-17.
  4. "Oceania". 2005. The Columbia Encyclopedia, 6th ed. Columbia University Press.
  5. "Oceania". Oxford English Dictionary. Oxford University Press. 2nd ed. 1989.
  6. ((en)) Encyclopædia Britannica.. Kwajalein Atoll.. // Посетен на 18 июня 2008.
  7. ((en)) South Pacific Commission. Geography of the Marshall Islands. (PDF). // Посетен на 18 июня 2008.
  8. ((en)) Encyclopædia Britannica.. Kiritimati Atoll.. // Посетен на 18 июня 2008.
  9. Голяма съветска енциклопедия, статия «Тихи океан».
  10. а б в г д Голяма съветска енциклопедия, статия «Океания».
  11. ((en)) Honolulu Star-Bulletin.. Rain supreme: Heavy showers and the gauges to measure them rest atop Kauai's Mount Waialeale.. // Посетен на 19 июня 2008.
  12. ((en)) Encyclopædia Britannica.. Waialeale, Mount.. // Посетен на 19 июня 2008.
  13. а б ((en)) Islands Business International.. Oceania's worst tsunami: How more than 2000 people died in Aitape.. // Посетен на 18 июня 2008.
  14. PIPA Now World's Largest Marine Protected Area.. // Phoenix Islands Protected Area. Посетен на 21-02-2008.
  15. Denfeld, D. Colt: Hold the Marianas: The Japanese Defense of the Mariana Islands. White Mane Publications, 1997. ISBN 1-57249-014-4.
  16. ((en))www.export911.com
Океания по райони
LocationAU.png Австралия: Австралия • остров Норфолк • Острови Ашмор и Картие • Коралови острови
Melanesia.png Меланезия: Източен Тимор • Фиджи • Молукски острови и Западна Нова Гвинея (части на Индонезия) • Нова Каледония • Папуа Нова Гвинея • Соломонови острови • Вануату
Micronesia.png Микронезия: Гуам • Кирибати • Маршалови острови • Северни Мариански острови • Микронезия • Науру • Палау • Уейк
OceaniaPolynesia.png Полинезия: Американска Самоа • Острови Кук • Френска Полинезия • Хаваи (част на САЩ) • Нова Зеландия • Ниуе • Питкерн • Самоа • Токелау • Тонга • Тувалу • Уолис и Футуна • Острови Хуан Фернандес, Острови Десвентурадас, Великденски остров (части на Чили) • Атол Джонстън • Атол Палмира  Остров Бейкър • Остров Джарвис • Острови Мидуей • Остров Хауленд • Риф Кингман