Оксид

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Оксид (ост. окис) се нарича всяко химично съединение на кислорода с друг химичен елемент, в което кислородът е в -2 степен на окисление.

Кислородните съединения на флуора не са оксиди, защото флуорът е по-електроотрицателен от кислорода, поради което кислородът в тях има положителна степен на окисление. Други двуелементни съединения на кислорода, които не са оксиди, са пероксидите, суперкосидите и озонидите - в тях кислородът има отрицателна, но по-ниска от 2 степен на окисление.

Оксидите биват основни, амфотерни, киселинни и неутрални. Основни оксиди образуват s-елементите с метален характер, p-елементи с метален характер в нисшите им степени на окисление, d- и f-елементите с двойствен характер в нисшите им степени на окисление. Амфотерни оксиди съответстват на p-елементи с двойствен характер, d- и f-елементи в междинните им степени на окисление. Киселинни оксиди образуват p-елементите с неметален характер и d-елементите във висшата си степен на окисление. Неутрални оксиди (несолеобразуващи) образуват p-елементите с неметален характер, които не взаимодействат с вода, основи и киселини и не им съответстват хидроксиди и кислородсъдържащи киселини.

На практика е по-лесно, на основните оксиди съответстват основни хидроксиди, тоест към оксида като прибавиш вода получаваш хидроксид. Киселинни са тези при които като присъединиш вода получаш оксокиселина. Хубаво е да знаеш, че металите са отляво на линията Бор-Астат, неметалите отдясно, по линията са амфотерни елементи. S-елементите са ти IA, IIA P-елементите са ти IIIA - VIIIA D-елементите са ти IБ - VIIIБ F-елементите са ти останалите