Окончателно решение на еврейския въпрос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
виж също Защитени евреи, Полезни евреи и Юденфрай

Окончателното решение на еврейския въпрос (на немски: Endlösung der Judenfrage) или още както е известно на кратко Окончателното решение е евфемизъм, който има поне няколко значения. Употребата му е отбелязана за първи път през месец май 1941 г., непосредствено след излизането на книгата на американския евреин Теодор Кауфман - Германия трябва да загине! [1]

Терминът "еврейски въпрос" е рожба на 18 век, векът на Просвещението, и на т.нар. еврейска еманципация.

Реч на фюрера[редактиране | edit source]

На 30 януари 1939 г., по случай 6-годишнината от идването на националсоциалистическата партия на власт, Адолф Хитлер, непосредствено след убийството на Ернст фон Рат от Хершел Гринспан, отбелязал:

В живота си често съм бил пророк и в повечето случаи са ми се подигравали. Докато се борех за властта, най-вече евреите бяха онези, които се надсмиваха на пророчеството, че ще застана начело на държавата и на народа и между другото, че ще се справя с еврейския проблем. Вярвам, че тези звучни смехове впоследствие застинаха в гърлата на евреите. Днес още един път искам да бъда пророк: ако международните еврейски финанси в Европа и вън от Европа отново успеят да тласнат народите в световна война, резултатът няма да бъде болшевизация на света и победа на юдаизма, а унищожаването (Vernichtung) на еврейската раса в Европа!

Първите предложения[редактиране | edit source]

Непосредствено след Кристалната нощ, на имперския съвет по сигурност, бъдещия райхсмаршал Херман Гьоринг предложил (след като на еврейската общност в Германия била наложена глоба в размер на 1 милиард марки кръвнина) да се забрани на евреите достъпа до всички германски гори и да се запази за тях една много малка част, където да се "отглеждат различни видове животни, приличащи на евреи, като например лоса, чийто нос е гърбав като техния".[1]

Принудителна емиграция[редактиране | edit source]

В началния етап политиката на нацистите била насочена към масова принуда за емиграция на евреите в контролираните от тях страни. На 24 ноември 1938 г. във вестника на СС „Das Schwarze Korps“ в стията „Евреите — какво по-нататък?“ (на немски: Juden, was nun) било написано:

Планът е ясен: окончателно отделяне, пълна ампутация. Какво означава това? Това означава — да се отстранят евреите не само от сферата на икономиката на германския народ… Това означава много повече! Нито един немец не трябва да живее под един покрив с евреи.

До началото на Втората световна война Германия, Австрия и Чехословакия са напуснати от 350 хиляди[2] до 400 хиляди евреи. От 235 хиляди еврейски емигранти в Палестина между 1932 - 1939 г. около 60 хиляди били немски евреи.

Мадагаскарски план[редактиране | edit source]

През лятото на 1939 г., авторът на "Митът на XX век", произнесъл свирепа реч, в която поискал "хора като Ротшилд, Мендел, ..., Алберт Айнщайн, заедно с Хоре Белиша и Каганович, да бъдат изпратени на някой див остров с убийствен климат, като Мадагаскар или Гвиана, откъснат от света, като прокажените, където вредната еврейска раса ще бъде затворена в резерват, откъдето никой не се връща, откъдето има само един изход: смъртта".[3]

На фюрера била сервирана в подходяща форма идеята, и той бил много въодушевен, но както твърдели нацистите, всичко пропаднало заради нежеланието на англичаните да предоставят за целта по преноса търговския си флот. Освен това, по подобен начин било процедирано и с Алфред Драйфус, който бил изпратен на каторга на Дяволския остров.

Окончателното решение[редактиране | edit source]

В протокола от Конференцията във Ванзее, се говори за "окончателно решение" (Endlosung) на еврейския въпрос. По тълкуването и интерпретацията му (виж тълкуване на правото) има поне две взаимно изключващи се тези - официалната или тази за физическото изтребление на евреите през Втората световна война в концлагери, и тази на отричащите холокоста (наричана още теза на историците-ревизионисти), които застъпват становището, че това били трудово-изправителни лагери. От друга страна, застъпниците на тезата за "отстраняване на евреите от германската нация", изтъкват, че понятийната терминология била двусмислена и неясна, а противниците им, че това било извършвано умишлено тайно, за да се предпазят от възмездие извършителите.[4]

На 27 май 1942 г. срещу председателстващия конференцията Райнхард Хайдрих, бил извършен атентат. Първата страна която била окончателно прочистена от евреи била Недичова Сърбия - през месец август 1942 г.

Съвременни измерения[редактиране | edit source]

Днес на различни места по света се проведат конференции по въпроса за "окончателното решение". Най-известната е Техеранската (виж култура на Иран, Операция "Съгласие" и Техеранска конференция) от 2006 г., след която Заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Александър Салтанов заявил по повод на "мероприятието в Техеран", че:

Преразглеждане на резултатите от Втората световна война е ненужно, и това няма да принесе полза никому, особено когато става дума за страданието на цял народ

.

Източници[редактиране | edit source]

  1. дьо Фонтен, Франсоа. История на антисемитизма, Расисткият антисемитизъм. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.
  2. {{Миграции}}
  3. дьо Фонтен, Франсоа. История на антисемитизма, Расисткият антисемитизъм. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.
  4. дьо Фонтен, Франсоа. История на антисемитизма, Расисткият антисемитизъм. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.

Вижте също[редактиране | edit source]