Октава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В музиката октава се нарича интервал от осем степени в рамките на диатоничната тоналност.

Акустически това е разликата между един музикален тон и друг с половин или двойна честота. Така например, ако един тон има честота 400 Hz (херца), тонът една октава над него е 800 Hz, а тонът с една октава по-ниско е 200 Hz. Съответно 400 Hz е две октави над 100 Hz (100×2^2).

Октавата е основен музикален интервал. Субективно на слух октавата се възприема като два последователни звука, много приличащи си един на друг, но явно различаващи се по височина.

Октава е също така тонова област от звукореда, употребявана в музиката.

Октави[редактиране | edit source]

Използваните в музиката тонове са разположени в следните октави:

Субсубконтра октава ("до" е 8,2 Hz), субконтра октава, контра октава, голяма октава, малка октава, първа октава, втора октава, трета октава, четвърта октава, пета октава ("до" е 4096 Hz).