Олга Форш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Олга Форш
руска писателка
Родена: 16 май 1873 г.(1873-05-16)
Гуниб, Дагестан, Русия
Починала: 17 юли 1961 г. (на 88 г.)
Ленинград, СССР

Олга Дмитриевна Форш е руска и съветска писателка. Известна е най-вече като автор на исторически романи, описващи революционно-демократичната борба в Русия.

Дъщеря на генерал Дмитрий Комаров, Олга е родена на 28 май 1873 в Гуниб, Дагестан. Майка й умира рано, баща й се жени повторно. След неговата смърт през 1881 мащехата й дава Олга в "Сирашкия институт" в Москва.[1][2] Първоначално Олга е привлечена от кариерата на художничка, изучава изобразително изкуство в Киев, Одеса и Петербург. През 1907 започва да публикува литературни произведения. В нейните рании произведения - повестта «Рицарят от Нюрнберг» (1909) и незавършения роман «Богдан Суховской» («Деца на Земята», 1910) - се проявява интелектуализмът на нейната проза, определят се характерните черти на нейния герой: неудовлетвореност от действителността и духовни търсения. Тя се интересува от модерните по нейно време в Русия толстоизъм, теософия и будизъм, но постепенно бива привлечена към социализма. [2]

На историята на революционната мисъл и революционното движение в Русия са посветени романите на Форш: "Облечени в камък" (1924-25) за съдбата на революционера Бейдеман; "Горещият цех" за революцията от 1905-07; «Радишчев» (ч. 1 — «Якобинската закваска», 1932; ч. 2 — «Казанската помешчица», 1935; ч. 3 — «Пагубната книга», 1939), «Първенци на свободата» (1950-53) за декабристите. Съдбата на творческата личност в условията на деспотичен режим е изобразена в романите «Съвременници» (1926) за Н. В. Гогол и А. А. Иванов и «Михайловският замък» (1946) за три поколения руски архитекти (В. И. Баженов, А. Н. Воронихин, К. И. Роси). В романите «Лудият кораб» (1930) и «Гарван» («Символисти», 1933) писателката изобразява живота на петроградската художествена интеллигенция в началото на XX век и през първите следреволюционни години, създава портрети на свои съвременници (Максим Горки, Александър Блок, Фьодор Сологуб и др.). Eкспрессивността на стила, майсторството на психологическите характеристики, финото чувство за епохата са основни черти на прозата на Форш, изиграла значителна роля в развитието на съветския исторически роман. Форш пише също и разкази, изобразяващи градския и селския бит в Русия преди революцията, сатири, киносценарии, пиеси. Умира на 17 юли 1961 в Тярлево край Ленинград, погребана е в Казанското гробище.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Dictionary of Russian Women Writers, Greenwood Publishing Group, 1994.
  2. а б Kelly, Catriona, An Anthology of Russian Women's Writing, Oxford University Press, 1994. Retrieved July 2011