Олег Макаров

Олег Макаров
съветски космонавт
Информация
Роден	6 януари 1933 г. Удомля, Тверска област, СССР
Починал	28 май 2003 г. Москва Русия
Националност	руснак
Друга професия	инженер-изследовател
Престой в космоса	20 денонощия 17 часа 43 минути 39 секунди
Селекция	Група ЦКБЕМ-1 (1968)
Мисии	Союз 12, Союз 18а, Союз 27, Союз Т-3
Пенсиониране	4 април 1986
Олег Макаров в Общомедия

Пощенска марка от СССР „Полет на космонавтите В. Джанибеков и Олег Макаров на космическия комплекс „Союз 27“ – „Салют-6“ – „Союз 26““ (1979, 4 копейки

Пощенска марка на СССР „Полет на космонавтите Леонид Кизим, Генадий Стрекалов и О. Макаров с транспортния кораб „Союз Т-3““ (1981, 10 копейки

Оле́г Григо́риевич Мака́ров (6 януари 1933, Удомля, Калининска област (тогава в Московска област), СССР – 28 май 2003) е съветски космонавт, 2 пъти Герой на Съветския съюз, кандидат на техническите науки.

Биография

Роден е в с. Удомля (Тверска област) в семейство на военнослужещ на 6 януари 1933 г. Руснак.

През 1957 г. завършил Московското висше техническо училище "Н. Бауман, работил в легендарното „Конструкторско бюро на Корольов“ – ОКБ-1, където участвал в разработката на първите пилотирани космически кораби.

От 1966 г. е в Отряда на космонавтите, където преминал пълния курс по общокосмическа подготовка, подготовка за полети с космически кораби тип „Союз“, а така също и за полет на Луната.

През лятото на 1966 г. е Макаров е назначен за бординженер на един от първите пилотирани полети на новия космически кораб „Союз“, а през декември същата година като борден инженер за пилотирана мисия в лунна орбита като част от съветската лунна програма. След като американците стъпват на Луната с Аполо 11 Съветския съюз отменя своята програма и се насочва към космическите станции в ниска околоземна орбита.

Союз 12

Макаров е назначен за бординженер за първата си космическа мисия на борда на космическия кораб „Союз 12“. Този полет е тестов на модификацията „Союз 7K-T“ след трагедията със „Союз-11“. Числеността на екипажа е била намалена от трима на двама космонавти и се тества спасителната система в случай на извънредна ситуация като снижаване на налягането в космическия кораб. Космонавтите използват скафандри по време на операция излитане-кацане и потенциално опасни маневри като скачване.

По време на полета космонавтите правят спектроскопски изследвания на земята.

Союз 18а

Вторият старт е на 5 април 1975 г. Заради отказ на третата степен на ракетата-носител „Союз“ на около 192 km височина, ракетата започва да се отклонява от курса и полетът е прекратен. Приземяването става в авариен режим и космонавтите понасят претоварвания повече от 21 g. В официалните източници полетът се отбелязва като „Союз 18а“ или „Союз 18 – 1“.

Союз-27

Следващият космически полети на Макаров е със „Союз 27“ и станцията „Салют 6“. Основната цел на полета е замяната на кораба на основната експедиция. Това е първата замяна на космически кораб в орбита. Продължителността на полета е близо 6 денонощия. Командир на мисията е Владимир Джанибеков.

Союз Т

Макаров е назначен за бординженер в резервния екипаж на новия космически кораб „Союз Т“ ("Союз Т-2), който е първият пилотиран полет на тази серия, който се проведе през юни 1980 година. Това е първият „Союз“ с екипаж от трима космонавти от „Союз 11“ през 1971 г. насам (от „Союз 12“, на който е отново Макаров на борда, екипажите на „Союз“ са обслужвани само с 2 космонавти).

Екипажът, скачен със станцията „Салют-6“, работи там в продължение на около 11 дни.

Това е първият полет на Макаров, който е преминал, без да бъде прекратен по-рано.

Космически полети на Олег Макаров
№	Дата	КК	Функции	Продължителност
1	27 септември 1973	„Союз 12“	Бординженер	1 денонощие 23 часа 15 мин 32 сек.
2	5 април 1975	„Союз 18а“	Бординженер	21 мин 27 сек.
3	10 януари 1978	„Союз 27“	Бординженер	5 денонощия 22 часа 58 мин 58 сек.
4	27 ноември 1980	„Союз Т-3“	Бординженер	12 денонощия 19 часа 7 мин 42 сек.
Сумарно време в космоса – 20 денонощия 17 часа 43 минути и 39 сек.

След космическата кариера

След последния му полет продължава да работи за НПО „Енергия“, в програмата за космическата станция „Мир“, както и за развитието на системата Енергия-Буран.

Член на КПСС от 1961 г. Бил е делегат на XXVI конгрес на КПСС.

Макаров е бил женен и имал 2 деца. Умира от сърдечен пристъп (инфаркт) на 28 май 2003 г. Погребан е в Останкинското гробище в Москва.

Награди и звания

• Два медала „Златна звезда“ за Герой на Съветския съюз.
• Четири ордена „Ленин“.
• Орден „Синия Нил“ (Етиопия).
• Летец-космонавт на СССР.
• Почетен гражданин на градовете: Джезказган (Казахстан), Ровно (Украйна), Якутск (Русия).

Памет

• Бронзов бюст на два пъти Героя на Съветския съюз О. Макаров е изграден в гр. Удомля.

Класност

• Космонавт-изпитател 3-ти клас (29 ноември 1973).
• Космонавт-изпитател 2-ри клас (2 януари 1976).
• Космонавт-изпитател 1-ви клас (28 април 1979).

Външни препратки

• spacefacts.de: Kurzbiografie
• Енциклопедия Астронавтика: Биография (englisch)