Оливеров миней

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оливеров миней
Създаден1342 г.
Оригинален езиксреднобългарски, кирилица

Оливеровият миней, известен и като Станиславов миней, e среднобългарски пергаментен ръкопис. Представлява миней.

Преписан е през 1342 година от книжовника Станислав в Лесновския манастир по повеля на „великия войвода“ Йоан Оливер.[1]

Дело на същия Станислав са още 2 ръкописа: Станиславовият пролог (1330) и вероятно (ако се съди по почерка) Лесновският паренесис.[2]

Оливеровият миней се е пазил в Народната библиотека на Сърбия в Белград, но изчезва на гарата в Ниш по време на Първата световна война (1915) и оттогава е в неизвестност.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 48
  2. Куев, Куйо. „Съдбата на българските ръкописи през вековете“, „Наука и изкуство“, София, 1979, стр. 191
  3. Encyclopaedia Slavica Sanctorum