Олимпийски игри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Олимпиада.

Флагът на съвременните олимпийски игри, използван за първи път на игрите в Антверпен, 1920 г.

Олимпийските игри, или олимпиада, са най-известното международно състезание в света, в което атлети от различни спортове се състезават за златни, сребърни и бронзови медали. Олимпиади се провеждат на всеки 4 години.

Древни олимпийски игри[редактиране | edit source]

В древността Олимпийските игри се провеждат в чест на Зевс Олимпийски в град Олимпия (в провинцията Елида в Пелопонес, Древна Гърция). Те били най-прочутите и най-бляскавите. След като историка Тимей от Таормина въвежда изчислението на времето по Олимпиади след 776 г. пр. н. е. се счита, че тези игри са се устройвали на всеки четири години през юли и август. През класическата епоха траели 5 дни. От 572 г. пр. н. е. елейците започнали да организират игрите. Избирали хеланодиките (съдиите) помежду си. Известно време преди откриването на игрите се изпращали вестители (нар. спондофори) по всички гръцки градове. В чест на Зевс се сключвало свещено примирие, с което се гарантирало безопасното придвижване на всички участници и зрители до Олимпия, както и ненападението на Елис, града организатор на състезанията. Около светилището в Елида се образувал себеподобен град от палатките на участниците и зрителите на игрите, непосредствено преди започването им. През първия ден от игрите се правели жертвоприношения. Участниците можело да бъдат само гърци, които са по рождение свободни и неосъждани, тъй като игрите са част от култа. Ето защо “варварите”, робите и осъдените нямали достъп до тях. Също така религиозно предписание забранява присъствието на жени. През първия ден от игрите се полагали и олимпийски клетви. Тържествения ритуал се извършвал пред олтара на Зевс Хоркиос (покровител на клетвите). По този случай се пренасял в жертва шопар, върху чиито четвъртини атлетите се заклевали да спазват правилата на игрите. Има сведения, че в противен случай хеланодиките налагали тежка глоба на нарушителя и той нямал право никога повече да участва.

Петте основни състезания в игрите били: бягане, което отначало било на крака, а по-късно ставало с колесници; скачане, което се състояло в прескачането на някой трап или възвишение; хвърляне на диск или палет – тежък и кръгъл камък, изхвърлян на колкото се може по-голямо разстояние; двубой и вид юмручен бой, бокс, наречен пугилат. При него двамата борци си слагали ръкавици от бакър и олово и започвали да се удрят докато един от тях не се предаде или издъхне.

След петте дни състезания, последния бил отреден за раздаване на наградите. Победителите били наричани олимпионики. След съобщаване на имената им пред огромната събрала се тълпа, те излизали напред, за да получат наградата си. Пиндар разказва, че тя била венец от дива маслина, изплетен от листата на свещеното дърво, което пък Херакъл донесъл от земята на хиперборейците.

За гърците – участници в игрите нямало по-голяма чест от олимпийския венец, а и за зрителите това събитие представлявало огромен интерес. Също така, наред с атлетите се явявали писатели, философи, ретори, художници, които се възползвали от многото събрали се хора. По този начин те използвали и събитието, за да запознаят зрителите със своите произведения, да им дадат глас и известност. В крайна сметка тези т. нар. общогръцки тържества представлявали за хората една солидарност, търпимост един към друг. През дните от игрите те се опознавали, забравяли различните интереси и съперничества, деляли ги някога.

В 394 г. игрите са забранени от император Теодосий I като езически.

Възраждане на олимпийската идея[редактиране | edit source]

Барон Пиер дьо Кубертен

Олимпийската идея не изчезва съвсем след забраната на античните състезания. Например, в Англия през 18 век, нееднократно се провеждат „олимпийски“ съревнования. По-късно подобни прояви се организират във Франция и Гърция. Все пак, това са малки състезания, носещи, в най-добрия случай, регионален характер. Първите настоящи предшественици на съвременните Олимпийски игри са „Олимпиите“, които се провеждат регулярно в периода 18591888 г. Идеята за възраждането на Олимпийските игри в Гърция принадлежи на поета Панайотис Суцос.

През 1766 г., в резултат на археологически разкопки в Олимпия, са открити спортни и храмови постройки. През 1875 г. археологическите проучвания и разкопки продължават под германско ръководство. По това време в Европа са на мода романтично- идеалистичните представи за античността. Желанието да се съживят олимпийския дух и култура се разпространява бързо в цяла Европа. Френският барон Пиер дьо Кубертен, който разбира последствията от приноса на Франция, казва: „Германия откри това, което е останало от древна Олимпия. Защо Франция да не може да възстанови старото величие?“.

По мнението на Кубертен, именно слабото физическо състояние на френските войници е една от причините за пораженията на французите във Френско-пруската война от 18701871 г. Той се стреми да промени ситуацията чрез подобряване на физическата култура на французите. В същото време, той иска да преодолее националния егоизъм и да допринесе за борбата за мир и международно разбирателство. „Младежта на света“ трябва да мери сили в спорта, а не на бойното поле. В очите на Кубертен, възраждането на Олимпийските игри като че ли е най-доброто решение за постигането и на двете цели.

Плакат на първите Олимпийски игри

На конгрес, проведен от 16 до 23 юни 1894 г. в Сорбоната, той представя своите идеи на международната общественост. В последния ден на конгреса е решено, че „първите съвременни Олимпийски игри“ ще се проведат през 1896 г. в Атина, в страната-родоначалник на игрите – Гърция. С цел да организира игрите, е основан Международния олимпийски комитет (МОК). Първият президент на Комитета е гъркът Димитриос Викелас, който е президент до края на първите Летни олимпийски игри. Генерален секретар е барон дьо Кубертен.

Първите съвременни игри преминават с голям успех. Въпреки факта, че участие в Игрите вземат общо 241 спортисти (от 14 страни), игрите са най-голямото спортно събитие дотогава в историята, от времената на Древна Гърция. Гръцките официални власти са толкова доволни, че внасят предложение за „вечно“ провеждане на Олимпиадата в родината им Гърция. Но МОК въвежда принцип на ротация между различни държави, така че на всеки четири години игрите да сменят мястото си на провеждане.

След първия успех, олимпийското движение изпитва и първата си криза. Вторите през 1900 г. в Париж, Франция, и Третите олимпийски игри през 1904 г. в Сейнт Луис, САЩ са проведени съвместно със Световното изложение. Спортните съревнования продължават с месеци и почти не предизвикват интерес от страна на зрителите. На Олимпиадата в Париж да първи път участват и жени. На Олимпиадата в Сейнт Луис участват почти само американски спортисти, тъй като организирането на пътуването на отборите от Европа през океана в тези години не е лесно.

На извънредната Олимпиада през 1906 г., проведена в Атина, спортните съревнования и постижения отново излизат на първо място. Въпреки, че първоначално МОК признава и подкрепя провеждането на „междинни игри“ (само две години след предните), по-късно те не се признават за олимпийски. Някои спортни историци смятат игрите от 1906 г. за спасение на олимпийската идея, тъй като не позволяват игрите да бъдат счетени за „безсмислени и ненужни“.

Съвременни олимпийски игри[редактиране | edit source]

Олимпийският огън — символ на Олимпийските игри (на снимката: Солт Лейк Сити, 2002 г.)

Модерните олимпийски игри се подновяват през 1896 г. по идея на Пиер Дьо Кубертен, които се провеждат в Атина. Съвременното олимпийско движение се ръководи от Международния олимпийски комитет.

През 1904 г. в Сейнт Луис за първи път в Игрите участват цветнокожи състезатели. [1]

В началото право на участие в олимпийските игри получават единствено аматьори. Строгостта на МОК стига до там, че олимпийският шампион в десетобоя и петобоя от игрите в Стокхолм през 1912 г., Джим Торп, губи медалите си защото веднъж получил пари за участието си в полупрофесионален бейзболен отбор по време на студентските си години. През 1955 г. президентът на МОК Ейвъри Ейвъри Бръндидж заявява „Можем да разчитаме на подкрепата на тези, които вярват в принципите на честната игра и спортсменството, олицетворени в аматьорския код, в усилията ни да предотвратим използването на Игрите от индивиди, организации и нации за неясни цели“. [2][3]

С поемането на президентския пост на МОК от Майкъл Морис за първи път се дава право на участие на професионални спортисти. Телевизията оказва голямо влияние за решението, тъй като публиката предпочита да гледа познати атлети. Аргумент в полза на допускането на професионални атлети е и подозрението, че атлетите от Източния блок де факто са професионалисти, въпреки че имат аматьорски статут. Така през 1980-те години професионализирането на олимпийските игри започва и завършва с участието на т. нар. „Дрийм тийм“, отборът-мечта, на баскетболния турнир в Барселона през 1992 г., когато отборът на САЩ се състои от професионалисти от НБА[3]

На Игрите в Лондон през 2012 г. за първи път всяка участваща държава номинира за участие поне по една жена. [4]

Спонсорите не олимпийските игри имат право да се наричат „олимпийски спонсор“ и да се идентифицират с олимпийската идея, но не получават видимост в самите спортни съоръжения. Всеки спонсор е единствен за вида продукт, който предлага.[5]

Церемония[редактиране | edit source]

Сред традиционните ритуали и церемонии на Игрите (по реда на провеждането им) са:

  • Грандиозни церемонни при откриването и закриването на Игрите. За разработването на сценария се привличат най-добрите специалисти от цял ​​свят: сценаристи, организатори на обществени прояви, специалисти по специални ефекти и др. Канят се известни певци, актьори и други именити личности да участват в шоуто. Излъчването на тези събития почти всеки път поставя рекорд по зрителски интерес. Всяка страна-организатор на Олимпиада се стреми да надмине по размера и красотата на церемониите всички предишни Олимпиади. Сценариите на церемониите се държат в строга тайна до самото им начало. Церемонията се провежда на централните стадиони с голям капацитет, на същото място, където се провеждат състезанията по лека атлетика.
  • Церемониите при откриването и закриването започват с театрално шествие, което трябва да предостави на зрителите облика на страната и града, за да се запознаят с тяхната история и култура.
  • Тържествено преминаване на спортистите и членовете на делегациите по централния стадион. Атлетите от всяка страна оформят отделна група. Традиционно, първа е делегацията на спортистите на Гърция – страната-родоначалник на Игрите. Другите групи са по азбучен ред на езика на страната-домакин на игрите. (или на официалните езици на МОК френски или английски). Пред всяка група е представител на страната-домакин, носещ табелка с името на съответната страна, на езика на страната-домакин на игрите и на официалните езици на МОК. Начело на групата е знаменосец – обикновено спортист, участващ в игрите, който носи флага на страната си. Правото на носене на флага е голяма чест за спортистите. Обикновено, това право се дава на най-титулованите и уважавани спортисти.
  • Произнасяне на приветствени речи от президента на МОК (задължително), главата или друг официален представител на държавата, в която се провеждат Игрите, понякога кмета на града или председател на Организационния комитет. Последният в края на речта трябва да произнесе думите „(пореден номер на Игрите) летни (или съответно зимни) олимпийски игри се обявяват за открити!“. След това обикновено се произвежда оръдеен залп и множество залпове салюти и фойерверки.
  • Издигане на знамето на Гърция като страна-родоначалник на Игрите с изпълнение на националния ѝ химн.
  • Издигане на знамето на страната-домакин на Игрите с изпълнение на националния ѝ химн.
  • Произнасянето от един от водещите спортисти на страната-домакин, на олимпийската клетва от името на всички участници в Игрите за честна игра съгласно правилата и принципите на спорта и олимпийския дух (през последните години се произнасят и думи за неизползването на забранени стимулиращи средства – допинг).
  • Произнасянето от няколко съдии от името на всички съдии на клетва на безпристрастно съдийство.
  • Издигане на олимпийския флаг с изпълнение на официалния олимпийски химн.
  • Понякога се издига знамето на света (син флаг, на който е изобразен бял гълъб с маслинова клонка в човката си – традиционните символи на мира), символизиращ желанието по време на Игрите да спират всички въоръжени конфликти.
  • Увенчаване на церемонията по откриването със запалването на олимпийския огън. Огънят е запален от слънчевите лъчи в Олимпия (Гърция) в храма на езическия гръцки бог Аполон (в Древна Гърция, Аполон е смятан за покровител на Игрите). „Върховната жрица“ на Хера казва молитва със следното съдържание: „Аполоне, боже на слънцето и идеята на светлината, изпрати своите лъчи и запали свещен факел за гостоприемния град ... (име на града).“.[6]. Огънят се пренася от страна на страна, а във всяка страна, спортист или спортен деец на страната преминава своя част от щафетата, за да предаде огъня нататък. Щафетата предизвиква голям интерес във всички страни, през които преминава олимпийския огън. Носенето на факела се смята за голяма чест. Първата част на щафетата минава през градовете на Гърция. Последната – в градовете на страната–домакин на Игрите. „Щафетата с олимпийския огън“ до 2007 г. преминава по целия свят. След това, поради страха от терористични атаки, факелът се пренася само в страната, в която се провеждат Игрите. В деня на откриване на Игрите, факелът пристига в града–домакин. Спортистите на страната внасят факела на централния стадион в края на церемонията. На стадиона факелът преминава няколко пъти от ръка на ръка, докато не се даде на спортиста, на когото е дадено правото да запали олимпийския огън. Това право е най-почетното. Огънят се запалва в специална чаша, проектирането на която е уникално за всяка Олимпиада. Също така, организаторите винаги се опитват да измислят оригинален и интересен начин на запалването. Чашата се намира високо над стадиона. Огънят трябва да гори по време на цялата Олимпиада и се гаси в края на церемонията по закриването.
  • Връчването на медалите на победителите става на специален подиум, с издигане на флага и националния химн в чест на победителите.
  • По време на церемонията по закриването също се провежда театрално представление – сбогуване с Олимпиадата, преминаване на участниците, речи на президента на МОК и представител на страната домакин. Закриването на олимпийските игри се обявява от президента на МОК. Следват националния химн на страната, олимпийския химн, сваляне на знамената. Представител на страната–домакин тържествено предава олимпийския флаг на президента на МОК, който на свой ред го предава на представител на Организационния комитет на следващата Олимпиада. Това е последвано от кратко представяне на града-домакин на следващите Игри. В края на церемонията, олимпийският огън се гаси на фона на лирична музика.

От 1932 г. градът—домакин изгражда „олимпийско село“ – комплекс от жилищни помещения за участниците в Игрите. Организаторите на Игрите разработват символика на Олимпиадите: официална емблема и талисман на Игрите. Емблемата обикновено има уникален дизайн, стилизиран в съответствие с характеристиките на страната. Емблемата и талисмана на Игрите са неразделна част от сувенирите, които се произвеждат в големи количества. Приходите от продажбите на сувенири могат да са значителна част от приходите на Олимпиадата, но те невинаги покриват разходите.

На теория, Игрите са състезания между отделните спортисти, а не между националните отбори. Въпреки това, от 1908 г. получава разпространение т.н. неофициална отборна надпревара – определяне на мястото, заето от националните отбори, въз основа на броя получени медали и набрани в състезанията точки (точки се присъждат на първите шест места по системата: първо място – 7 точки, второ – 5, трето - 4, четвърто - 3, пето - 2, шесто - 1).

Летни олимпийски игри[редактиране | edit source]

Досега са проведени:

Запланувани са:

Отборно класиране в Летните олимпийски игри[редактиране | edit source]

Номер ОИ Година 1-во място 2-ро място 3-то място
I 1896 САЩ Гърция Германия
II 1900 Франция САЩ Великобритания
III 1904 САЩ Германия Куба
IV 1908 Великобритания САЩ Швеция
V 1912 САЩ Швеция Великобритания
VI 1916 не се състоят поради Първата световна война
VII 1920 САЩ Швеция Великобритания
VIII 1924 САЩ Финландия Франция
IX 1928 САЩ Германия Финландия
X 1932 САЩ Италия Франция
XI 1936 Германия САЩ Унгария
XII 1940 не се състоят поради Втората световна война
XIII 1944 не се състоят поради Втората световна война
XIV 1948 САЩ Швеция Франция
XV 1952 САЩ СССР Унгария
XVI 1956 СССР САЩ Австралия
XVII 1960 СССР САЩ Италия
XVIII 1964 САЩ СССР Япония
XIX 1968 САЩ СССР Япония
XX 1972 СССР САЩ ГДР
XXI 1976 СССР ГДР САЩ
XXII 1980 СССР ГДР България
XXIII 1984 САЩ Румъния ФРГ
XXIV 1988 СССР ГДР САЩ
XXV 1992 ОНД САЩ Германия
XXVI 1996 САЩ Русия Германия
XXVII 2000 САЩ Русия Китай
XXVIII 2004 САЩ Китай Русия
XXIX 2008 Китай САЩ Русия
XXX 2012 САЩ Китай Великобритания

Зимни олимпийски игри[редактиране | edit source]

През 1924 г. в Шамони, Франция е дадено началото на състезания по зимни спортове, които се провеждат в рамките на Зимни олимпийски игри, със същата честота на провеждане. След зимните олимпийски игри през 1992 г. се провеждат игрите през 1994 г., след които през 1998 г. и отново на всеки четири години. Така летните и зимните олимпийски игри вече не са в рамките на една година.

Отборно класиране в Зимните олимпийски игри[редактиране | edit source]

Номер ОИ Година 1-во място 2-ро място 3-то място
I 1924 Норвегия Финландия Австрия
II 1928 Норвегия САЩ Швеция
III 1932 САЩ Норвегия Швеция
IV 1936 Норвегия Германия Швеция
- 1940 не се състоят поради Втората световна война
V 1948 Норвегия Швеция Швейцария
VI 1952 Норвегия САЩ Финландия
VII 1956 СССР Австрия Финландия
VIII 1960 СССР Германия САЩ
IX 1964 СССР Австрия Норвегия
X 1968 Норвегия СССР Франция
XI 1972 СССР ГДР Швейцария
XII 1976 СССР ГДР САЩ
XIII 1980 СССР ГДР САЩ
XIV 1984 ГДР СССР САЩ
XV 1988 СССР ГДР Швейцария
XVI 1992 Германия ОНД Норвегия
XVII 1994 Русия Норвегия Германия
XVIII 1998 Германия Норвегия Русия
XIX 2002 Норвегия Германия САЩ
XX 2006 Германия САЩ Австрия
XXI 2010 Канада Германия САЩ

Рекламни права[редактиране | edit source]

По състезателните екипи за олимпийски игри е разрешено да има единствено по едно лого на производител на артикул. [7]

Олимпийски спортове[редактиране | edit source]

Характерна особеност на съвременните олимпийски игри е, че през повечето време броят на олимпийските спортни дисциплини нараства. Заедно с това са отпаднали и някои спортове, които са станали по-малко популярни в спортния живот на планетата.

Летни олимпийски спортове[редактиране | edit source]

Списъкът на летните олимпийски спортове е от последната лятна олимпиада (2012 г.)

Зимни олимпийски спортове[редактиране | edit source]

Зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 г. включват състезания в 15 спорта:

Бойкоти[редактиране | edit source]

Карта на страните, бойкотирали Олимпийски игри

Най-значимите бойкоти на Олимпийските игри започват през 1956 г., а последните бойкоти са през 1988 г.

Шампиони на шампионите[редактиране | edit source]

Рей Юри през 1900 г.


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016

Литература[редактиране | edit source]

  • Шаму, Ф., Гръцката цивилизация
  • Батаклиев, Г., Антична митология: Справочник, изд. Петър Берон, София, 1992
  • Гилсън, М., Палаци, Р., Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност, изд. Колибри, 2005

Източници[редактиране | edit source]

  1. [Das Spiel der Spiele hat begonnen], статия в Die Zeit от 1 септември 1972 г., архивът е посетен на 11 юни 2012 г.
  2. На английски: „"We can only rely on the support of those who believe in the principles of fair play and sportsmanship embodied in the amateur code in our efforts to prevent the Games from being used by individuals, organizations or nations for ulterior motives."“
  3. а б ((en))  What changed the Olympics forever. // CNN. „CNN“, 22 юли 2012 г.. Посетен на 22 юли 2012 г..
  4. ((en))  London 2012 Olympics: Saudi Arabian women to compete. // BBC News. „Би Би Си“, 12 юли 2012 г.. Посетен на 14 юли 2012 г..
  5. Спонсорски игри. // Капитал.БГ. Икономедиа АД, 3 август 2012 г..
  6. Бог солнца Аполлон зажег факел Олимпиады
  7. Българите хващат иглата и тиксото преди старта. // 7дни СПОРТ. 7дни СПОРТ ЕООД, 8 февруари 2014. Посетен на 24 февруари 2014.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Олимпийские игры“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.