Олимпийски игри
Вижте пояснителната страница за други значения на Олимпиада.
Олимпийските игри, или олимпиада, са най-известното международно състезание в света, в което атлети от различни спортове се състезават за златни, сребърни и бронзови медали. Олимпиади се провеждат на всеки 4 години.
Съдържание |
Древни олимпийски игри [редактиране]
В древността Олимпийските игри се провеждат в чест на Зевс Олимпийски в град Олимпия (в провинцията Елида в Пелопонес, Древна Гърция). Те били най-прочутите и най-бляскавите. След като историка Тимей от Таормина въвежда изчислението на времето по Олимпиади след 776 г. пр. н. е. се счита, че тези игри са се устройвали на всеки четири години през юли и август. През класическата епоха траели 5 дни. От 572 г. пр. н. е. елейците започнали да организират игрите. Избирали хеланодиките (съдиите) помежду си. Известно време преди откриването на игрите се изпращали вестители (нар. спондофори) по всички гръцки градове. В чест на Зевс се сключвало свещено примирие, с което се гарантирало безопасното придвижване на всички участници и зрители до Олимпия, както и ненападението на Елис, града организатор на състезанията. Около светилището в Елида се образувал себеподобен град от палатките на участниците и зрителите на игрите, непосредствено преди започването им. През първия ден от игрите се правели жертвоприношения. Участниците можело да бъдат само гърци, които са по рождение свободни и неосъждани, тъй като игрите са част от култа. Ето защо “варварите”, робите и осъдените нямали достъп до тях. Също така религиозно предписание забранява присъствието на жени. През първия ден от игрите се полагали и олимпийски клетви. Тържествения ритуал се извършвал пред олтара на Зевс Хоркиос (покровител на клетвите). По този случай се пренасял в жертва шопар, върху чиито четвъртини атлетите се заклевали да спазват правилата на игрите. Има сведения, че в противен случай хеланодиките налагали тежка глоба на нарушителя и той нямал право никога повече да участва.
Петте основни състезания в игрите били: бягане, което отначало било на крака, а по-късно ставало с колесници; скачане, което се състояло в прескачането на някой трап или възвишение; хвърляне на диск или палет – тежък и кръгъл камък, изхвърлян на колкото се може по-голямо разстояние; двубой и вид юмручен бой, бокс, наречен пугилат. При него двамата борци си слагали ръкавици от бакър и олово и започвали да се удрят докато един от тях не се предаде или издъхне.
След петте дни състезания, последния бил отреден за раздаване на наградите. Победителите били наричани олимпионики. След съобщаване на имената им пред огромната събрала се тълпа, те излизали напред, за да получат наградата си. Пиндар разказва, че тя била венец от дива маслина, изплетен от листата на свещеното дърво, което пък Херакъл донесъл от земята на хиперборейците.
За гърците – участници в игрите нямало по-голяма чест от олимпийския венец, а и за зрителите това събитие представлявало огромен интерес. Също така, наред с атлетите се явявали писатели, философи, ретори, художници, които се възползвали от многото събрали се хора. По този начин те използвали и събитието, за да запознаят зрителите със своите произведения, да им дадат глас и известност. В крайна сметка тези т. нар. общогръцки тържества представлявали за хората една солидарност, търпимост един към друг. През дните от игрите те се опознавали, забравяли различните интереси и съперничества, деляли ги някога.
В 394 г. игрите са забранени от император Теодосий І като езически.
Възраждане на олимпийската идея [редактиране]
Олимпийската идея не изчезва съвсем след забраната на античните състезания. Например, в Англия през 18 век, нееднократно се провеждат „олимпийски“ съревнования. По-късно подобни прояви се организират във Франция и Гърция. Все пак, това са малки състезания, носещи, в най-добрия случай, регионален характер. Първите настоящи предшественици на съвременните Олимпийски игри са „Олимпиите“, които се провеждат регулярно в периода 1859–1888 г. Идеята за възраждането на Олимпийските игри в Гърция принадлежи на поета Панайотис Суцос.
През 1766 г., в резултат на археологически разкопки в Олимпия, са открити спортни и храмови постройки. През 1875 г. археологическите проучвания и разкопки продължават под германско ръководство. По това време в Европа са на мода романтично- идеалистичните представи за античността. Желанието да се съживят олимпийския дух и култура се разпространява бързо в цяла Европа. Френският барон Пиер дьо Кубертен, който разбира последствията от приноса на Франция, казва: „Германия откри това, което е останало от древна Олимпия. Защо Франция да не може да възстанови старото величие?“.
По мнението на Кубертен, именно слабото физическо състояние на френските войници е една от причините за пораженията на французите във Френско-пруската война от 1870–1871 г. Той се стреми да промени ситуацията чрез подобряване на физическата култура на французите. В същото време, той иска да преодолее националния егоизъм и да допринесе за борбата за мир и международно разбирателство. „Младежта на света“ трябва да мери сили в спорта, а не на бойното поле. В очите на Кубертен, възраждането на Олимпийските игри като че ли е най-доброто решение за постигането и на двете цели.
На конгрес, проведен от 16 до 23 юни 1894 г. в Сорбоната, той представя своите идеи на международната общественост. В последния ден на конгреса е решено, че „първите съвременни Олимпийски игри“ ще се проведат през 1896 г. в Атина, в страната-родоначалник на игрите – Гърция. С цел да организира игрите, е основан Международния олимпийски комитет (МОК). Първият президент на Комитета е гъркът Димитриос Викелас, който е президент до края на първите Летни олимпийски игри. Генерален секретар е барон дьо Кубертен.
Първите съвременни игри преминават с голям успех. Въпреки факта, че участие в Игрите вземат общо 241 спортисти (от 14 страни), игрите са най-голямото спортно събитие дотогава в историята, от времената на Древна Гърция. Гръцките официални власти са толкова доволни, че внасят предложение за „вечно“ провеждане на Олимпиадата в родината им Гърция. Но МОК въвежда принцип на ротация между различни държави, така че на всеки четири години игрите да сменят мястото си на провеждане.
След първия успех, олимпийското движение изпитва и първата си криза. Вторите през 1900 г. в Париж, Франция, и Третите олимпийски игри през 1904 г. в Сейнт Луис, САЩ са проведени съвместно със Световното изложение. Спортните съревнования продължават с месеци и почти не предизвикват интерес от страна на зрителите. На Олимпиадата в Париж да първи път участват и жени. На Олимпиадата в Сейнт Луис участват почти само американски спортисти, тъй като организирането на пътуването на отборите от Европа през океана в тези години не е лесно.
На извънредната Олимпиада през 1906 г., проведена в Атина, спортните съревнования и постижения отново излизат на първо място. Въпреки, че първоначално МОК признава и подкрепя провеждането на „междинни игри“ (само две години след предните), по-късно те не се признават за олимпийски. Някои спортни историци смятат игрите от 1906 г. за спасение на олимпийската идея, тъй като не позволяват игрите да бъдат счетени за „безсмислени и ненужни“.
Съвременни олимпийски игри [редактиране]
Модерните олимпийски игри се подновяват през 1896 г. по идея на Пиер Дьо Кубертен, които се провеждат в Атина. Съвременното олимпийско движение се ръководи от Международния олимпийски комитет.
През 1904 г. в Сейнт Луис за първи път в Игрите участват цветнокожи състезатели. [1]
В началото право на участие в олимпийските игри получават единствено аматьори. Строгостта на МОК стига до там, че олимпийският шампион в десетобоя и петобоя от игрите в Стокхолм през 1912 г., Джим Торп, губи медалите си защото веднъж получил пари за участието си в полупрофесионален бейзболен отбор по време на студентските си години. През 1955 г. президентът на МОК Ейвъри Ейвъри Бръндидж заявява „Можем да разчитаме на подкрепата на тези, които вярват в принципите на честната игра и спортсменството, олицетворени в аматьорския код, в усилията ни да предотвратим използването на Игрите от индивиди, организации и нации за неясни цели“. [2][3]
С поемането на президентския пост на МОК от Майкъл Морис за първи път се дава право на участие на професионални спортисти. Телевизията оказва голямо влияние за решението, тъй като публиката предпочита да гледа познати атлети. Аргумент в полза на допускането на професионални атлети е и подозрението, че атлетите от Източния блок де факто са професионалисти, въпреки че имат аматьорски статут. Така през 1980-те години професионализирането на олимпийските игри започва и завършва с участието на т. нар. „Дрийм тийм“, отборът-мечта, на баскетболния турнир в Барселона през 1992 г., когато отборът на САЩ се състои от професионалисти от НБА. [3]
На Игрите в Лондон през 2012 г. за първи път всяка участваща държава номинира за участие поне по една жена. [4]
Спонсорите не олимпийските игри имат право да се наричат „олимпийски спонсор“ и да се идентифицират с олимпийската идея, но не получават видимост в самите спортни съоръжения. Всеки спонсор е единствен за вида продукт, който предлага.[5]
Церемония [редактиране]
Сред традиционните ритуали и церемонии на Игрите (по реда на провеждането им) са:
- Грандиозни церемонни при откриването и закриването на Игрите. За разработването на сценария се привличат най-добрите специалисти от цял свят: сценаристи, организатори на обществени прояви, специалисти по специални ефекти и др. Канят се известни певци, актьори и други именити личности да участват в шоуто. Излъчването на тези събития почти всеки път поставя рекорд по зрителски интерес. Всяка страна-организатор на Олимпиада се стреми да надмине по размера и красотата на церемониите всички предишни Олимпиади. Сценариите на церемониите се държат в строга тайна до самото им начало. Церемонията се провежда на централните стадиони с голям капацитет, на същото място, където се провеждат състезанията по лека атлетика.
- Церемониите при откриването и закриването започват с театрално шествие, което трябва да предостави на зрителите облика на страната и града, за да се запознаят с тяхната история и култура.
- Тържествено преминаване на спортистите и членовете на делегациите по централния стадион. Атлетите от всяка страна оформят отделна група. Традиционно, първа е делегацията на спортистите на Гърция – страната-родоначалник на Игрите. Другите групи са по азбучен ред на езика на страната-домакин на игрите. (или на официалните езици на МОК френски или английски). Пред всяка група е представител на страната-домакин, носещ табелка с името на съответната страна, на езика на страната-домакин на игрите и на официалните езици на МОК. Начело на групата е знаменосец – обикновено спортист, участващ в игрите, който носи флага на страната си. Правото на носене на флага е голяма чест за спортистите. Обикновено, това право се дава на най-титулованите и уважавани спортисти.
- Произнасяне на приветствени речи от президента на МОК (задължително), главата или друг официален представител на държавата, в която се провеждат Игрите, понякога кмета на града или председател на Организационния комитет. Последният в края на речта трябва да произнесе думите „(пореден номер на Игрите) летни (или съответно зимни) олимпийски игри се обявяват за открити!“. След това обикновено се произвежда оръдеен залп и множество залпове салюти и фойерверки.
- Издигане на знамето на Гърция като страна-родоначалник на Игрите с изпълнение на националния ѝ химн.
- Издигане на знамето на страната-домакин на Игрите с изпълнение на националния ѝ химн.
- Произнасянето от един от водещите спортисти на страната-домакин, на олимпийската клетва от името на всички участници в Игрите за честна игра съгласно правилата и принципите на спорта и олимпийския дух (през последните години се произнасят и думи за неизползването на забранени стимулиращи средства – допинг).
- Произнасянето от няколко съдии от името на всички съдии на клетва на безпристрастно съдийство.
- Издигане на олимпийския флаг с изпълнение на официалния олимпийски химн.
- Понякога се издига знамето на света (син флаг, на който е изобразен бял гълъб с маслинова клонка в човката си – традиционните символи на мира), символизиращ желанието по време на Игрите да спират всички въоръжени конфликти.
- Увенчаване на церемонията по откриването със запалването на олимпийския огън. Огънят е запален от слънчевите лъчи в Олимпия (Гърция) в храма на езическия гръцки бог Аполон (в Древна Гърция, Аполон е смятан за покровител на Игрите). „Върховната жрица“ на Хера казва молитва със следното съдържание: „Аполоне, боже на слънцето и идеята на светлината, изпрати своите лъчи и запали свещен факел за гостоприемния град ... (име на града).“.[6]. Огънят се пренася от страна на страна, а във всяка страна, спортист или спортен деец на страната преминава своя част от щафетата, за да предаде огъня нататък. Щафетата предизвиква голям интерес във всички страни, през които преминава олимпийския огън. Носенето на факела се смята за голяма чест. Първата част на щафетата минава през градовете на Гърция. Последната – в градовете на страната–домакин на Игрите. „Щафетата с олимпийския огън“ до 2007 г. преминава по целия свят. След това, поради страха от терористични атаки, факелът се пренася само в страната, в която се провеждат Игрите. В деня на откриване на Игрите, факелът пристига в града–домакин. Спортистите на страната внасят факела на централния стадион в края на церемонията. На стадиона факелът преминава няколко пъти от ръка на ръка, докато не се даде на спортиста, на когото е дадено правото да запали олимпийския огън. Това право е най-почетното. Огънят се запалва в специална чаша, проектирането на която е уникално за всяка Олимпиада. Също така, организаторите винаги се опитват да измислят оригинален и интересен начин на запалването. Чашата се намира високо над стадиона. Огънят трябва да гори по време на цялата Олимпиада и се гаси в края на церемонията по закриването.
- Връчването на медалите на победителите става на специален подиум, с издигане на флага и националния химн в чест на победителите.
- По време на церемонията по закриването също се провежда театрално представление – сбогуване с Олимпиадата, преминаване на участниците, речи на президента на МОК и представител на страната домакин. Закриването на олимпийските игри се обявява от президента на МОК. Следват националния химн на страната, олимпийския химн, сваляне на знамената. Представител на страната–домакин тържествено предава олимпийския флаг на президента на МОК, който на свой ред го предава на представител на Организационния комитет на следващата Олимпиада. Това е последвано от кратко представяне на града-домакин на следващите Игри. В края на церемонията, олимпийският огън се гаси на фона на лирична музика.
От 1932 г. градът—домакин изгражда „олимпийско село“ – комплекс от жилищни помещения за участниците в Игрите. Организаторите на Игрите разработват символика на Олимпиадите: официална емблема и талисман на Игрите. Емблемата обикновено има уникален дизайн, стилизиран в съответствие с характеристиките на страната. Емблемата и талисмана на Игрите са неразделна част от сувенирите, които се произвеждат в големи количества. Приходите от продажбите на сувенири могат да са значителна част от приходите на Олимпиадата, но те невинаги покриват разходите.
На теория, Игрите са състезания между отделните спортисти, а не между националните отбори. Въпреки това, от 1908 г. получава разпространение т.н. неофициална отборна надпревара – определяне на мястото, заето от националните отбори, въз основа на броя получени медали и набрани в състезанията точки (точки се присъждат на първите шест места по системата: първо място – 7 точки, второ – 5, трето - 4, четвърто - 3, пето - 2, шесто - 1).
Летни олимпийски игри [редактиране]
Основна статия: Досега са проведени:
- 1896 — I летни олимпийски игри в Атина
- 1900 — II летни олимпийски игри в Париж
- 1904 — III летни олимпийски игри в Сейнт Луис
- 1908 — IV летни олимпийски игри в Лондон
- 1912 — V летни олимпийски игри в Стокхолм
- 1916 — Поради Първата световна война олимпийски игри не се провеждат.
- 1920 — VII летни олимпийски игри в Антверпен
- 1924 — VIII летни олимпийски игри в Париж
- 1928 — IX летни олимпийски игри в Амстердам
- 1932 — X летни олимпийски игри в Лос Анджелис
- 1936 — XI летни олимпийски игри в Берлин
- 1940 — Поради Втората световна война олимпийски игри не се провеждат.
- 1944 — Поради Втората световна война олимпийски игри не се провеждат.
- 1948 — XIV летни олимпийски игри в Лондон
- 1952 — XV летни олимпийски игри в Хелзинки
- 1956 — XVI летни олимпийски игри в Мелбърн
- 1960 — XVII летни олимпийски игри в Рим
- 1964 — XVIII летни олимпийски игри в Токио
- 1968 — XIX летни олимпийски игри в Мексико
- 1972 — XX летни олимпийски игри в Мюнхен
- 1976 — XXI летни олимпийски игри в Монреал
- 1980 — XXII летни олимпийски игри в Москва
- 1984 — XXIII летни олимпийски игри в Лос Анджелис
- 1988 — XXIV летни олимпийски игри в Сеул
- 1992 — XXV летни олимпийски игри в Барселона
- 1996 — XXVI летни олимпийски игри в Атланта
- 2000 — XXVII летни олимпийски игри в Сидни
- 2004 — XXVIII летни олимпийски игри в Атина
- 2008 — XXIX летни олимпийски игри в Пекин
- 2012 — XXX летни олимпийски игри в Лондон
Запланувани са:
Отборно класиране в Летните олимпийски игри [редактиране]
| Номер ОИ | Година | 1-во място | 2-ро място | 3-то място |
|---|---|---|---|---|
| I | 1896 | САЩ | Гърция | Германия |
| II | 1900 | Франция | САЩ | Великобритания |
| III | 1904 | САЩ | Германия | Куба |
| IV | 1908 | Великобритания | САЩ | Швеция |
| V | 1912 | САЩ | Швеция | Великобритания |
| VI | 1916 | не се състоят поради Първата световна война | ||
| VII | 1920 | САЩ | Швеция | Великобритания |
| VIII | 1924 | САЩ | Финландия | Франция |
| IX | 1928 | САЩ | Германия | Финландия |
| X | 1932 | САЩ | Италия | Франция |
| XI | 1936 | Германия | САЩ | Унгария |
| XII | 1940 | не се състоят поради Втората световна война | ||
| XIII | 1944 | не се състоят поради Втората световна война | ||
| XIV | 1948 | САЩ | Швеция | Франция |
| XV | 1952 | САЩ | СССР | Унгария |
| XVI | 1956 | СССР | САЩ | Австралия |
| XVII | 1960 | СССР | САЩ | Италия |
| XVIII | 1964 | САЩ | СССР | Япония |
| XIX | 1968 | САЩ | СССР | Япония |
| XX | 1972 | СССР | САЩ | ГДР |
| XXI | 1976 | СССР | ГДР | САЩ |
| XXII | 1980 | СССР | ГДР | България |
| XXIII | 1984 | САЩ | Румъния | ФРГ |
| XXIV | 1988 | СССР | ГДР | САЩ |
| XXV | 1992 | ОНД | САЩ | Германия |
| XXVI | 1996 | САЩ | Русия | Германия |
| XXVII | 2000 | САЩ | Русия | Китай |
| XXVIII | 2004 | САЩ | Китай | Русия |
| XXIX | 2008 | Китай | САЩ | Русия |
| XXX | 2012 | САЩ | Китай | Великобритания |
Зимни олимпийски игри [редактиране]
През 1924 г. в Шамони, Франция е дадено началото на състезания по зимни спортове, които се провеждат в рамките на Зимни олимпийски игри, със същата честота на провеждане. След зимните олимпийски игри през 1992 г. се провеждат игрите през 1994 г., след които през 1998 г. и отново на всеки четири години. Така летните и зимните олимпийски игри вече не са в рамките на една година.
Отборно класиране в Зимните олимпийски игри [редактиране]
| Номер ОИ | Година | 1-во място | 2-ро място | 3-то място |
|---|---|---|---|---|
| I | 1924 | Норвегия | Финландия | Австрия |
| II | 1928 | Норвегия | САЩ | Швеция |
| III | 1932 | САЩ | Норвегия | Швеция |
| IV | 1936 | Норвегия | Германия | Швеция |
| - | 1940 | не се състоят поради Втората световна война | ||
| V | 1948 | Норвегия | Швеция | Швейцария |
| VI | 1952 | Норвегия | САЩ | Финландия |
| VII | 1956 | СССР | Австрия | Финландия |
| VIII | 1960 | СССР | Германия | САЩ |
| IX | 1964 | СССР | Австрия | Норвегия |
| X | 1968 | Норвегия | СССР | Франция |
| XI | 1972 | СССР | ГДР | Швейцария |
| XII | 1976 | СССР | ГДР | САЩ |
| XIII | 1980 | СССР | ГДР | САЩ |
| XIV | 1984 | ГДР | СССР | САЩ |
| XV | 1988 | СССР | ГДР | Швейцария |
| XVI | 1992 | Германия | ОНД | Норвегия |
| XVII | 1994 | Русия | Норвегия | Германия |
| XVIII | 1998 | Германия | Норвегия | Русия |
| XIX | 2002 | Норвегия | Германия | САЩ |
| XX | 2006 | Германия | САЩ | Австрия |
| XXI | 2010 | Канада | Германия | САЩ |
Олимпийски спортове [редактиране]
Характерна особеност на съвременните олимпийски игри е, че през повечето време броят на олимпийските спортни дисциплини нараства. Заедно с това са отпаднали и някои спортове, които са станали по-малко популярни в спортния живот на планетата.
Летни олимпийски спортове [редактиране]
Списъкът на летните олимпийски спортове е от последната лятна олимпиада (2012 г.)
Зимни олимпийски спортове [редактиране]
Зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 г. включват състезания в 15 спорта:
Бойкоти [редактиране]
Най-значимите бойкоти на Олимпийските игри започват през 1956 г., а последните бойкоти са през 1988 г.
- 1956 г. - Нидерландия, Испания и Швейцария бойкотират игрите в Мелбърн в знак на протест срещу жестокото потушаване на работническото въстание в Унгария от Съветската армия.
- 1968, 1972 и 1976 г. - по-голямата част от страните на Африка бойкотират проведените през тези години олимпийски игри в знак на протест срещу участието на спортисти от ЮАР и Родезия.
- 1980 г. - САЩ, Федерална Република Германия, Япония, Кения, Канада и други бойкотират игрите в Москва в знак на протест срещу инвазията на СССР в Афганистан. Великобритания, Франция, Италия, Испания и други участват под флага на Националните им олимпийски комитети.
- 1984 г. - Страните от социалистическия лагер бойкотират игрите в Лос Анджелис в отговор на бойкота през 1980 г. Единствено Румъния участва със свои спортисти в игрите.
- 1988 г. - Северна Корея бойкотира олимпийските игри в Сеул; в знак на солидарност игрите са бойкотирани и от Етиопия, Куба и Никарагуа.
Шампиони на шампионите [редактиране]
- Най-голям брой медали
- Безспорният победител е американския Плувец Майкъл Фелпс.Той участва в три олимпиади (през 2004, 2008 и 2012 г. ).Има общо 22 медала от които 18 са златни, 2 сребърни и 2 бронзови.
- Втора в тази класация е съветската гимнастичка Лариса Латинина (* 1934) - общо 18, от които 9 златни, 5 сребърни и 4 бронзови, от участия в 3 олимпиади (Мелбърн, 1956 г.; Рим, 1960 г.; Токио, 1964 г.).
- На трето място по брой на медалите е също съветски гимнастик - Николай Андрианов (* 1952). Андрианов също участва в 3 олимпийски игри (Мюнхен, 1972 г.; Монреал, 1976 г.; Москва, 1980 г.) и печели общо 15 медала, от които 7 златни, 5 сребърни и 3 бронзови.
- Най-голям брой златни медали
- Най-новият лидер в класирането е американския Плувец Майкъл Фелпс.Той участва в три олимпиади (през 2004, 2008 и 2012 г.).Печели общо 22 медала от които 18 са златни, 2 сребърни и 2 бронзови.
- На второ място, но в несъмнено по-голяма конкуренция е американският атлет Карл Луис (* 1961), който печели общо 10 медала на 4 олимпиади, от които 9 са златни (в спринт на 100 и 200 м, щафета 4 - 100 м и дълъг скок). Луис участва на олимпиадите в Лос Анджелис (1984 г.), Сеул (1988 г.), Барселона (1992 г.) и Атланта (1996 г.).
- Трети в класацията е американският атлет Рей Юри (* 1873 - † 1937), който от три участия в Олимпиади (Париж, 1900 г.; Сейнт Луис, 1904 г.; Лондон, 1908 г.) печели общо 8 медала, всичките златни.
- Най-голям брой златни медали в една олимпиада печели американският плувец Майкъл Фелпс - 8 златни отличия по време на олимпиадата в Пекин, 2008 г.
- Най-голям брой участия със златен медал има германската каякарка Биргит Фишер (* 1962), която печели олимпийски състезания на всяка от олимпиадите от 1980 до 2004 г. (с изключение на Лос Анджелис' 84, тъй като не участва поради бойкота на ГДР) и до този момент в актива ѝ има 8 златни олимпийски отличия
Литература [редактиране]
- Шаму, Ф., Гръцката цивилизация
- Батаклиев, Г., Антична митология: Справочник, изд. Петър Берон, София, 1992
- Гилсън, М., Палаци, Р., Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност, изд. Колибри, 2005
Източници [редактиране]
- ↑ [Das Spiel der Spiele hat begonnen], статия в Die Zeit от 1 септември 1972 г., архивът е посетен на 11 юни 2012 г.
- ↑ На английски: „"We can only rely on the support of those who believe in the principles of fair play and sportsmanship embodied in the amateur code in our efforts to prevent the Games from being used by individuals, organizations or nations for ulterior motives."“
- ↑ а б ((en)) What changed the Olympics forever. // CNN. „CNN“, 22 юли 2012 г.. Посетен на 22 юли 2012 г..
- ↑ ((en)) London 2012 Olympics: Saudi Arabian women to compete. // BBC News. „Би Би Си“, 12 юли 2012 г.. Посетен на 14 юли 2012 г..
- ↑ Спонсорски игри. // Капитал.БГ. Икономедиа АД, 3 август 2012 г..
- ↑ Бог солнца Аполлон зажег факел Олимпиады
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Олимпийские игры“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
