Олимпийски игри

Флагът на съвременните олимпийски игри, използван за първи път на игрите в Антверпен, 1920 г.

Олимпийските игри са най-известното състезание в света, в което атлети от различни спортове се състезават за златни, сребърни и бронзови медали. Олимпиади се провеждат на всеки четири години.

Древни олимпийски игри

В древността Олимпийските игри се провеждат в чест на Зевс Олимпийски в град Олимпия (в провинцията Елида в Пелопонес, Древна Гърция). Те били най-прочутите и най-бляскавите. След като историка Тимей от Таормина въвежда изчислението на времето по Олимпиади след 776 г. се счита, че тези игри са се устройвали на всеки четири години през юли и август. През класическата епоха траели 5 дни. От 572 г. елейците започнали да организират игрите. Избирали хеланодиките (съдиите) помежду си. Известно време преди откриването на игрите се изпращали вестители (нар. спондофори) по всички гръцки градове. В чест на Зевс се сключвало свещено примирие, с което се гарантирало безопасното придвижване на всички участници и зрители до Олимпия, както и ненападението на Елис, града организатор на състезанията. Около светилището в Елида се образувал себеподобен град от палатките на участниците и зрителите на игрите, непосредствено преди започването им. През първия ден от игрите се правели жертвоприношения. Участниците можело да бъдат само гърци, които са по рождение свободни и неосъждани, тъй като игрите са част от култа. Ето защо “варварите”, робите и осъдените нямали достъп до тях. Също така религиозно предписание забранява присъствието на жени. През първия ден от игрите се полагали и олимпийски клетви. Тържествения ритуал се извършвал пред олтара на Зевс Хоркиос (покровител на клетвите). По този случай се пренасял в жертва шопар, върху чиито четвъртини атлетите се заклевали да спазват правилата на игрите. Има сведения, че в противен случай хеланодиките налагали тежка глоба на нарушителя и той нямал право никога повече да участва.

Петте основни състезания в игрите били: бягане, което отначало било на крака, а по-късно ставало с колесници; скачане, което се състояло в прескачането на някой трап или възвишение; хвърляне на диск или палет – тежък и кръгъл камък, изхвърлян на колкото се може по-голямо разстояние; двубой и вид юмручен бой, бокс, наречен пугилат. При него двамата борци си слагали ръкавици от бакър и олово и започвали да се удрят докато един от тях не се предаде или издъхне.

След петте дни състезания, последния бил отреден за раздаване на наградите. Победителите били наричани олимпионики. След съобщаване на имената им пред огромната събрала се тълпа, те излизали напред, за да получат наградата си. Пиндар разказва, че тя била венец от дива маслина, изплетен от листата на свещеното дърво, което пък Херакъл донесъл от земята на хиперборейците.

За гърците – участници в игрите нямало по-голяма чест от олимпийския венец, а и за зрителите това събитие представлявало огромен интерес. Също така, наред с атлетите се явявали писатели, философи, ретори, художници, които се възползвали от многото събрали се хора. По този начин те използвали и събитието, за да запознаят зрителите със своите произведения, да им дадат глас и известност. В крайна сметка тези т. нар. общогръцки тържества представлявали за хората една солидарност, търпимост един към друг. През дните от игрите те се опознавали, забравяли различните интереси и съперничества, деляли ги някога.

В 394 г. игрите са забранени от император Теодосийй І като езически.

Съвременни олимпийски игри

Олимпийският огън — символ на Олимпийските игри (на снимката: Солт Лейк Сити, 2002 г.)

Модерните олимпийски игри се подновяват през 1896 г. по идея на Пиер Дьо Кубертен, които се провеждат в Атина. Съвременното олимпийско движение се ръководи от Международния олимпийски комитет.

Летни олимпийски игри

Досега са проведени:

• 1896 — I летни олимпийски игри в Атина
• 1900 — II летни олимпийски игри в Париж
• 1904 — III летни олимпийски игри в Сейнт Луис
• 1908 — IV летни олимпийски игри в Лондон
• 1912 — V летни олимпийски игри в Стокхолм
• 1916 — Поради Първата световна война олимпийски игри не се провеждат.
• 1920 — VII летни олимпийски игри в Антверпен
• 1924 — VIII летни олимпийски игри в Париж
• 1928 — IX летни олимпийски игри в Амстердам
• 1932 — X летни олимпийски игри в Лос Анджелис
• 1936 — XI летни олимпийски игри в Берлин
• 1940 — Поради Втората световна война олимпийски игри не се провеждат.
• 1944 — Поради Втората световна война олимпийски игри не се провеждат.
• 1948 — XIV летни олимпийски игри в Лондон
• 1952 — XV летни олимпийски игри в Хелзинки
• 1956 — XVI летни олимпийски игри в Мелбърн
• 1960 — XVII летни олимпийски игри в Рим
• 1964 — XVIII летни олимпийски игри в Токио
• 1968 — XIX летни олимпийски игри в Мексико
• 1972 — XX летни олимпийски игри в Мюнхен
• 1976 — XXI летни олимпийски игри в Монреал
• 1980 — XXII летни олимпийски игри в Москва
• 1984 — XXIII летни олимпийски игри в Лос Анджелис
• 1988 — XXIV летни олимпийски игри в Сеул
• 1992 — XXV летни олимпийски игри в Барселона
• 1996 — XXVI летни олимпийски игри в Атланта
• 2000 — XXVII летни олимпийски игри в Сидни
• 2004 — XXVIII летни олимпийски игри в Атина
• 2008 — XXIX летни олимпийски игри в Пекин

Запланувани са:

• 2012 — XXX летни олимпийски игри в Лондон
• 2016 - XXXI летни олимпийски игри в Рио де Жанейро

Зимни олимпийски игри

През 1924 г. в Шамони, Франция е дадено началото на състезания по зимни спортове, които се провеждат в рамките на Зимни олимпийски игри, със същата честота на провеждане. След зимните олимпийски игри през 1992 г. се провеждат игрите през 1994 г., след които през 1998 г. и отново на всеки четири години. Така летните и зимните олимпийски игри вече не са в рамките на една година.

Олимпийски спортове

Характерна особеност на съвременните олимпийски игри е, че броят на олимпийските спортни дисциплини непрекъснато нараства. Заедно с това са отпаднали и някои спортове, които са станали по-малко популярни в спортния живот на планетата.

Летни олимпийски спортове

Списъкът на летните олимпийски спортове е от последната лятна олимпиада (2008 г.)

академично гребане бадминтон баскетбол бейзбол бокс борба вдигане на тежести ветроходство водна топка волейбол гимнастика

джудо кану-каяк колоездене конен спорт лека атлетика модерен петобой плажен волейбол плуване синхронно плуване скокове във вода софтбол

стрелба стрелба с лък таекуон-до тенис тенис на маса триатлон фехтовка футбол хандбал хокей на трева

Зимни олимпийски спортове

Зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 г. включват състезания в 15 спорта:

биатлон бобслей бързо пързаляне с кънки кърлинг

северна комбинация скелетон ски алпийски дисциплини ски бягане

ски свободен стил ски скокове сноуборд спортни шейни

фигурно пързаляне хокей на лед шорттрек

Бойкоти

Карта на страните, бойкотирали Олимпийски игри

Най-значимите бойкоти на Олимпийските игри започват през 1956 г., а последните бойкоти са през 1988 г.

• 1956 г. - Нидерландия, Испания и Швейцария бойкотират игрите в Мелбърн в знак на протест срещу жестокото потушаване на работническото въстание в Унгария от Съветската армия.
• 1968, 1972 и 1976 г. - по-голямата част от страните на Африка бойкотират проведените през тези години олимпийски игри в знак на протест срещу участието на спортисти от ЮАР и Родезия.
• 1980 г. - САЩ, Федерална Република Германия, Япония, Кения, Канада и други бойкотират игрите в Москва в знак на протест срещу инвазията на СССР в Афганистан. Великобритания, Франция, Италия, Испания и други участват под флага на Националните им олимпийски комитети.
• 1984 г. - Страните от социалистическия лагер бойкотират игрите в Лос Анджелис в отговор на бойкота през 1980 г. Единствено Румъния участва със свои спортисти в игрите.
• 1988 г. - Северна Корея бойкотира олимпийските игри в Сеул; в знак на солидарност игрите са бойкотирани и от Етиопия, Куба и Никарагуа.

Шампиони на шампионите

Рей Юри през 1900 г.

• Най-голям брой медали
  • Лидер в тази класация е съветската гимнастичка Лариса Латирина (* 1934) - общо 18, от които 9 златни, 5 сребърни и 4 бронзови, от участия в 3 олимпиади (Мелбърн, 1956 г.; Рим, 1960 г.; Токио, 1964 г.).
  • На второ място по брой на медалите е също съветски гимнастик - Николай Андрианов (* 1952). Андрианов също участва в 3 олимпийски игри (Мюнхен, 1972 г.; Монреал, 1976 г.; Москва, 1980 г.) и печели общо 15 медала, от които 7 златни, 5 сребърни и 3 бронзови.
• Най-голям брой златни медали
  • Лидер в класацията е американският атлет Рей Юри (* 1873 - † 1937), който от три участия в Олимпиади (Париж, 1900 г.; Сейнт Луис, 1904 г.; Лондон, 1908 г.) печели общо 8 медала, всичките златни.
  • На второ място, но в несъмнено по-голяма конкуренция е американският атлет Карл Луис (* 1961), който печели общо 10 медала на 4 олимпиади, от които 9 са златни (в спринт на 100 и 200 м, щафета 4 - 100 м и дълъг скок). Луис участва на олимпиадите в Лос Анджелис (1984 г.), Сеул (1988 г.), Барселона (1992 г.) и Атланта (1996 г.).
  • Най-голям брой златни медали в една олимпиада печели американският плувец Майкъл Фелпс - 8 златни отличия по време на олимпиадата в Пекин, 2008 г.
  • Най-голям брой участия със златен медал има германската каякарка Биргит Фишер (* 1962), която печели олимпийски състезания на всяка от олимпиадите от 1980 до 2004 г. (с изключение на Лос Анджелис' 84, тъй като не участва поради бойкота на ГДР) и до този момент в актива ѝ има 8 златни олимпийски отличия
  • Най-новият лидер в класирането е американския Плувец Майкъл Фелпс.Той участва в две олимпиади (през 2004 и през 2008 г.).Той има общо 16 медала от които 14 са златни и 2 бронзови.

Литература

• Шаму, Ф., Гръцката цивилизация
• Батаклиев, Г., Антична митология: Справочник, изд. Петър Берон, София, 1992
• Гилсън, М., Палаци, Р., Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност, изд. Колибри, 2005