Омуртаг (град)
 |
|
 |
|
 Омуртаг
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 9 297 (ГРАО, 2010-12-15)* 7 619 (НСИ) |
| Землище | 23,639 km² |
| Надм. височина | 525 m |
| Пощ. код | 7900 |
| Тел. код | 0605 |
| МПС код | Т (Т) |
| ЕКАТТЕ | 53535 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община - кмет |
Омуртаг Неждет Шабан (ДПС) |
| Адрес община | |
| гр.Омуртаг, 7900 Омуртаг ул. "Ал. Стамболийски" № 2 А |
|
Омурта̀г е град в област Търговище, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Омуртаг. Населението на града към края на 2009 година е 8 725 жители[1][2][3], което го прави третото по големина населено място в областта.
Съдържание |
География [редактиране]
Градът е разположен на 525 метра надморска височина, в областта Сланник (Тозлу̀к), източната част на Предбалкана. Намира се на 24 километра югозападно от Търговище, на 77 километра източно от Велико Търново и на 141 километра южно от град Русе.
Омуртаг е кръстовище на важните шосейни транспортни коридори: запад-изток (София-Варна) и север-юг (Русе-Котелски проход-Ямбол и Сливен).
История [редактиране]
Първите известни обитатели на района са от новокаменната епоха. С развитието на цивилизацията по българските земи, околностите на Омуртаг продължават да привличат заселници. Благоприятните природни условия обуславят наличието на човешки заселници още от 6 век пр.н.е.. Областта е включена в голямата укрепителна система, създадена от византийския император Юстиниан.
През средните векове Омуртагският край се оформя като важен възел. Той е близо да старите български столици Плиска и Преслав, до ниските проходи на Стара планина - Котленски и Върбишки.
Първите писмени свидетелства за днешния град Омуртаг са от 17 век. В турските данъчни регистри той е посочен като център на кааза с името Осман пазар. В икономически план селището става средище на занаятчийското производство и търговията.
По време на руско-турската освободителна война той е бил опожарен. Градът е освободен на 27 януари 1878 година от 11-та Пехотна дивизия, начело с генерал Ернрот. От стария град са запазени източноправославният църковен храм „Свети великомъченик Димитър“ (от 1851), Мензилишката чешма (от 1779) и 6 възрожденски къщи в национален стил. Най-забележима е къщата на Баба Иванка Хаджийката (построена през 1876 година от уста Генчо Кънев), в която по време на Освободителната война е укрила 200 жени и деца[4].
След Освобождението Осман пазар преживява значителни демографски промени. Турското население се изселва и на негово място идват българи от Трънско и Кюстендилско. Градът продължава да бъде средище на икономически и културен живот в областта, център на окръжие, а по-късно — и на околия.
През 1934 година градът получава сегашното си име в чест на българския хан Омуртаг.
Население [редактиране]
| 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 4 233 | 6 127 | 8 145 | 9 082 | 9 573 | 8 938 | 8 893 | 8 867 | 8 902 | 8 725 | |
|
Национален статистически институт[5], „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“[6] |
||||||||||
Икономика [редактиране]
В града функционират 7 фирми от текстилната промишленост (ЕТ „Елица 49“, „Елиза мод“ ООД, „Трико“ АД, ЕТ „Петра“, „Сателит 3“ ООД, ЕТ „ЕИ СИ“ и ТПК „Йова“); 6 фирми са в сферата на производство на храни и напитки (Мандра „СИ-ВИ-ЕС“, ЕТ „Стезис“, ЕТ „Маратон-62“, „Биомак“ ООД, ЕТ „Хатче Местанова“ и „Кента“ АД)[7]; 3 фирми за производство на чехли и джапанки („Бумеранг слипер“ ООД, „Интер БГ“ и ЕТ „Еспа 2005“)[8] и др.
Култура и просвета [редактиране]
Градът разполага с исторически музей. Открит е на 26 януари 1973 година като музейна сбирка, през 1994 година е преобразуван в исторически музей. Разполага с 384 броя музейни предмети[9]. Неговите фондове и експозиции са разположени в три сгради, обединени в архитектурен комплекс. Сред експонатите особено място заема полетният скафандър на втория български космонавт, омуртаченинът Александър Александров.
В града функционират 3 средни училища: Гимназия „Симеон Велчев“, Прогимназия „Акад. Даки Йорданов“ и Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост.
Спорт [редактиране]
Футболният отбор на града е „Левски“ (Омуртаг), местният стадион „Омуртаг“ е с капацитет до 6 000 зрители. Отборът се състезава в областната футболна група.
Редовни събития [редактиране]
- 7 юни - официален празник на град Омуртаг; датата, на която полита в Космоса вторият български космонавт - ген. Александър Александров, роден в град Омуртаг.
Личности [редактиране]
- Ивайло Йовчев - радиожурналист
- Димитър Абаджиев - депутат
- Александър Александров - космонавт
- Исмет Мехмедов Адемов- журналист (Ранен с огнестрелно оръжие в студентските общежития в гр.София 25.12.1974)
- Димитър Петков - учител, математик, създал няколко поколения ученици в които въплати своя дух на любов и обич към красотата, хармонията и природата
- М. Сюлюманов Юсеинов — редник от Българската армия, убит на 1 септември 1917 година край село Беранци, Република Македония.[10]
- Александър Александров - (р. 1951), вторият български космонавт
- Захари Панайотов Железов — Батинката — Роден през 1894 г. Народен поет и писател сатирик. Участник в Първата световна война, раняван, завършва войната в чин поручик, като комендант на Струга(Македония). После учител. Любимец на града. Починал през 1947 година
- Станко Атанасов Станков — р. 1954 г. - Първият, роден в Омуртаг, командир на българска подводница. По-късно командир на подводния дивизион и началник на ВВМУ "Никола Йонков Вапцаров"(2002-2007 г.) в звание "капитан първи ранг". Автор на книгата "Слушай в отсеците - спомени на флотски ветерани". Понастоящем председател на СПРБ (Съюз на подводничарите в Република България) и Българската Военноморска Конфедерация.
- Виктор Йосифов — български волейболист. Той е роден на 16 октомври 1985 г. Играе на поста център. Висок е 204 см и тежи 98 кг.
Ражда се в Омуртаг, където завършва средното си образование. Практикува волейбол на училищно равнище. Завършва Шуменския университет със специалност физкултура. Носител на бронзов медал от Европейското първенство по волейбол в Турция - 2009 г.
- Калинка Тончева — виден краевед,културолог и музеен работник, автор на поредица книги за Омуртаг, озаглавени "Старата чешма разказва". Починала през 2011 година.
. Ева Георгиева (родена като Йовка Петрова Стоянова). Ръководител на "Tрио Българка"
Родена е в град Омуртаг през 1925 г., завършва Софийското средно музикално училище, в класа на проф. Георги Златев-Черкин. Цветана Дякович я насочва към народното пеене и тогава започва работа с различни оркестри в Радио София.
.Академик Даки Йорданов-роден през 1893 г. в гр.Омуртаг.За него е валидна фразата - "Живата ботаника на България"
- Петър Бакърджиев-роден в гр.Омуртаг.Спортен журналист в BTV .
Външни препратки [редактиране]
Източник [редактиране]
- ↑ Население - градове в България - „НСИ“
- ↑ Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
- ↑ Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
- ↑ http://омуртаг.com/
- ↑ Население - градове в България - „НСИ“
- ↑ Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
- ↑ http://omurtag.naymex.com/biznes.html
- ↑ http://www.az.government.bg/EFunds/AUPT/042006/Results/Naimeks.pdf
- ↑ http://www.museumsbg.com/search/OmurtagHM-b.html
- ↑ Агенция „Фокус”. Беранци: Войнишки паметник. // {{{journal}}}. 13 април 2009.
|
|||||||||||||||||||||||
