Омуртаг (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Омуртаг
Омуртаг
Omurtag town.jpg
България
Red pog.png
Омуртаг
Област Търговище
Red pog.png
Омуртаг
Общи данни
Население 9 234 (ГРАО, 2013-12-15)*
7 619 (НСИ)
Землище 23,639 km²
Надм. височина 525 m
Пощ. код 7900
Тел. код 0605
МПС код Т (Т)
ЕКАТТЕ 53535
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Омуртаг
Неждет Шабан
(ДПС)
Адрес община
7900 Омуртаг, ул. "Ал. Стамболийски" 2А
тел. 0605/ 6 23 11, факс: 0605/ 6 35 02

Омурта̀г е град в област Търговище, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Омуртаг. Населението на града към края на 2009 година е 8 725 жители[1][2][3], което го прави третото по големина населено място в областта.

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен на 525 метра надморска височина, в областта Сланник (Тозлу̀к), източната част на Предбалкана. Намира се на 24 километра югозападно от Търговище, на 77 километра източно от Велико Търново и на 141 километра южно от град Русе.

Омуртаг е кръстовище на важните шосейни транспортни коридори: запад-изток (София-Варна) и север-юг (Русе-Котелски проход-Ямбол и Сливен).

История[редактиране | edit source]

Първите известни обитатели на района са от новокаменната епоха. С развитието на цивилизацията по българските земи околностите на Омуртаг продължават да привличат заселници. Благоприятните природни условия обуславят наличието на човешки заселници още от 6 век пр.н.е.. Областта е включена в голямата укрепителна система, създадена от византийския император Юстиниан.

През средните векове Омуртагският край се оформя като важен възел. Той е близо да старите български столици Плиска и Преслав, до ниските проходи на Стара планина - Котленски и Върбишки.

Първите писмени свидетелства за днешния град Омуртаг са от 17 век. В турските данъчни регистри той е посочен като център на кааза с името Осман пазар. В икономически план селището става средище на занаятчийското производство и търговията.

По време на руско-турската освободителна война той е бил опожарен. Градът е освободен на 27 януари 1878 година от 11-та пехотна дивизия начело с генерал Ернрот. От стария град са запазени източноправославният църковен храм „Свети великомъченик Димитър“ (от 1851), Мензилишката чешма (от 1779) и 6 възрожденски къщи в национален стил. Най-забележима е къщата на баба Иванка Хаджийката (построена през 1876 година от уста Генчо Кънев), в която по време на Освободителната война е укрила 200 жени и деца[4].

След Освобождението Осман пазар преживява значителни демографски промени. Турското население се изселва и на негово място идват българи от Трънско и Кюстендилско. Градът продължава да бъде средище на икономически и културен живот в областта, център на окръжие, а по-късно — и на околия.

През 1934 година градът получава сегашното си име в чест на българския хан Омуртаг.

Население[редактиране | edit source]

Население на Омуртаг
1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
4 233 6 127 8 145 9 082 9 573 8 938 8 893 8 867 8 902 8 725

Национален статистически институт[5], „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“[6]

Икономика[редактиране | edit source]

В града функционират 7 фирми от текстилната промишленост (ЕТ „Елица 49“, „Елиза мод“ ООД, „Трико“ АД, ЕТ „Петра“, „Сателит 3“ ООД, ЕТ „ЕИ СИ“ и ТПК „Йова“); 6 фирми са в сферата на производство на храни и напитки (Мандра „СИ-ВИ-ЕС“, ЕТ „Стезис“, ЕТ „Маратон-62“, „Биомак“ ООД, ЕТ „Хатче Местанова“ и „Кента“ АД)[7]; 3 фирми за производство на чехли и джапанки („Бумеранг слипер“ ООД, „Интер БГ“ и ЕТ „Еспа 2005“)[8] и др.

Култура и просвета[редактиране | edit source]

Градът разполага с исторически музей. Открит е на 26 януари 1973 година като музейна сбирка, през 1994 година е преобразуван в исторически музей. Разполага с 384 броя музейни предмети[9]. Неговите фондове и експозиции са разположени в три сгради, обединени в архитектурен комплекс. Сред експонатите особено място заема полетният скафандър на втория български космонавт, омуртаченинът Александър Александров.

В града функционират 3 средни училища: Гимназия „Симеон Велчев“, Прогимназия „Акад. Даки Йорданов“ и Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост.

Спорт[редактиране | edit source]

Футболният отбор на града е „Левски“ (Омуртаг), местният стадион „Омуртаг“ е с капацитет до 6 000 зрители. Отборът се състезава в областната футболна група.

Волейболен клуб "Омуртаг" е лицензиран от БФВ от 1999 г., участва в държавните първенства при момичета и момчета. Възпитаниците на клуба достигат до финали при различните възрастови групи. Клубът е редовен участник в Държавните игри на спортистите от малките селища, през 2001 г. град Омуртаг беше домакин на Държавните игри, многократно отборите момичета и момчета на клуба са ставали и национални първенци в игрите. Рожба на клуба е и Виктор Йосифов – национален състезател, блокировач №1 на Европейското първенство през 2009 г.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 7 юни - официален празник на град Омуртаг; датата, на която полита в Космоса вторият български космонавт - ген. Александър Александров.

Личности[редактиране | edit source]

  • Ивайло Йовчев - радиожурналист
  • Димитър Абаджиев - депутат
  • Александър Александров - вторият български космонавт
  • Исмет Мехмедов Адемов- журналист (ранен с огнестрелно оръжие в студентските общежития в гр. София на 25.12.1974 г.)
  • Димитър Петков - учител, математик, създал няколко поколения ученици, в които въплати своя дух на любов и обич към красотата, хармонията и природата
  • М. Сюлюманов Юсеинов — редник от Българската армия, убит на 1 септември 1917 година край село Беранци, Република Македония.[10]
  • Захари Панайотов Железов — Батинката — роден през 1894 г. Народен поет и писател сатирик. Участник в Първата световна война, раняван, завършва войната в чин поручик, като комендант на Струга (Македония). После учител. Любимец на града. Починал през 1947 година
  • Станко Атанасов Станков — р. 1954 г. - първият роден в Омуртаг командир на българска подводница. По-късно командир на дивизиона подводници във ВМС и началник на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" във Варна (2002-2007 г.), военно звание "капитан първи ранг". Автор на книгата "Слушай в отсеците - разкази на един подводничар". Понастоящем председател на Съюза на подводничарите в Р. България и Българската военноморска конфедерация.
  • Виктор Йосифов — български волейболист, роден на 16.10.1985 г. Играе на поста център. Висок е 204 cm и тежи 98 kg. Ражда се в Омуртаг, където завършва средното си образование. Практикува волейбол на училищно равнище. Завършва Шуменския университет със специалност физкултура. Носител на бронзов медал от Европейското първенство по волейбол в Турция - 2009 г.
  • Калинка Тончева — виден краевед, културолог и музеен работник, автор на поредица книги за Омуртаг, озаглавени "Старата чешма разказва". Починала през 2011 година.
  • Ева Георгиева (родена като Йовка Петрова Стоянова) – ръководител на "Tрио Българка". Родена е в град Омуртаг през 1925 г., завършва Софийското средно музикално училище, в класа на проф. Георги Златев-Черкин. Цветана Дякович я насочва към народното пеене и тогава започва работа с различни оркестри в Радио София.
  • Академик Даки Йорданов - роден през 1893 г. в гр. Омуртаг. За него казват, че е "живата ботаника на България". Академик Даки Йорданов умира на 05.04.1978 г., но и до днес остава неговият завет: "Основното е да обикнеш избраното от теб и да го следваш неотклонно, да гориш с него, дори ако трябва да изгориш, но да живееш със съзнанието, че трябва да бъдеш полезен"
  • Петър Бакърджиев - роден в гр. Омуртаг, спортен журналист в bTV.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Население - градове в България - „НСИ“
  2. Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  4. http://омуртаг.com/
  5. Население - градове в България - „НСИ“
  6. Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  7. http://omurtag.naymex.com/biznes.html
  8. http://www.az.government.bg/EFunds/AUPT/042006/Results/Naimeks.pdf
  9. http://www.museumsbg.com/search/OmurtagHM-b.html
  10. Агенция „Фокус”. Беранци: Войнишки паметник. // {{{journal}}}. 13 април 2009.

Външни препратки[редактиране | edit source]