Онтология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рафаело символчно поставя Платон и Аристотел в центъра на своята картина Атинската школа

Онтологията във философията (от гръцки: oнтос + логос) е разбиране за съществуващото, реалността и битието като цяло. Определението, което Аристотел дава на първата философия в своята „Метафизика“: „знание за биващото като биващо“ (4.1003а). Онтологията има за предмет, както началата на всичко съществуващо, така и основните му принципи и категорийното им изразяване. Античните гърци са обсъждали битието на съществуващото, („то он“), но думата е изобретена от ренесансовите ерудити и се среща едва в началото на 17в.[1]

Парменид е един от първите мислители, които директно обсъждат битието, а в едноименния диалог Платон излага своите по-нататъшни възгледи. Според Мартин Хайдегер обаче обмислянето на въпросите относно битието е било занемарено в течение на векове и самото то е било "забравено". Съществуването на математическите обекти е проблемът, който и до днес заема важно място в различните разбирания относно съществуването. Популярност са добили разглежданията "относно онова, което го има", каквато е формулировката на Уилард Куайн.[2] За екзистенциализма централен проблем е човешкото съществуване и знаменитата книга на Жан-Пол Сартър Битие и Нищо е с подзаглавие "опит за феноменологическа онтология".[3]

В компютърните науки онтология се нарича представянето на света в системата. Въпреки че съществуват и онтологии с общо предназначение (като Cyc), широко практикуван подход е да се моделира света според целите на приложението. Така резултатът е по-малка (лесна за създаване) и прицелена (лесна за използване) база данни.


Бележки[редактиране | edit source]

  1. Rudolf Goclenius, Jacob Lorhardus
  2. Quine W., On what there is (1948), във From a Logical Point of view
  3. Сартр Ж-П., Битие и Нищо, София: Наука и изкуство, 1990