Онуфрий Габровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Онуфрий Габровски
Роден Габрово, България
Починал 4 януари 1818
о.Хиос, Гърция
Почитан в Източноправославния свят

Преподобномъченик Онуфрий е български светец, мъченик за християнската вяра.

Житие[редактиране | edit source]

Родил се е в Габрово от благочестиви и знатни родители. (Баща му, Дечо, по-късно приел монашество под името Даниил в Хилендарския манастир в Атон). На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той лекомислено заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага извършвали над далия такова обещание обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му най-вероятно го изпратили в Троянския манастир "Успение Богородично". Запазило се е предание, че преподобномъченик Онуфрий тук е започнал монашеския си живот и е приел монашеско подстрижение с името Манасий.

Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. По-късно той напуска Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба — да го подготви мъченически подвиг. В продължение на четири месеца той се подготвял усилено под ръководството на Никифор. След като старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос.

На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък — деня на Христовите страдания — се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го да се извини, но той категорично отказал. Хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт. На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за свое благоволение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. По този начин той искал да запази Света гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.

В някои църковни календари Св. Онуфрий Габровски фигурира под първото му монашеско име Св. Манасий Габровски.

Почит към габровския светец[редактиране | edit source]

През 20-те години на XIX век архимандрит Йосиф Соколски посещава Света гора. След като се завръща, донася със себе си ръкописа на "Габровски сборник", в който е описано житието на св. мъч. Онуфрий Габровски. То е преписано от габровеца Петко х. Манафов.

През 1903 г. Васил Карагьозов е на поклонение в манастира "Св.вмч. Георги Зограф" на Атон. От там донася житието и службата на Св. Онуфри Габровски и ги дарява на Габровския девически манастир "Св. Благовещение". Както сам пише във в-к "Търновски епархийски вести", той е измолил "да се споменава всякога на отпуст църква името на Габровския светия".

Днес частица от мощите на Свети Онуфрий се съхраняват в храм "Успение на Пресвета Богородица" в Габрово.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Цончев, Петър. Из общественото и културно минало на Габрово. Исторически приноси. Габрово, 1934/1996, с. 623, 629.
  • Друмева, Валентина, мон. Разкази за българските светии и за светиите, свързани с България. Ч. 1. Зографски манастир, 2005, 305-308.
  • Енциклопедия България. Т. 4. С., 1984, с. 714.
  • Станимиров, Ст. Съчинения, с. 157.
  • Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. II. С., 1920, 323-324.
  • Търновски епархийски вести, № 17, 15 декември 1922, с. 203.
  • Нихоритис, К. Света Гора-Атон и българското новомъченичество. С., 2001.
  • Колева Елена, "Спомен за видните габровски светци и монаси", в-к Християни (към 100 вести)/12.01.2012, стр. 1

Външни препратки[редактиране | edit source]