Операция Пустинна лисица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нашивка с логото на Операция „Пустинна лисица“ от самолетоносача „Ентърпрайз“

Операция „Пустинна лисица“ (на английски: Operation Desert Fox) е военновъздушна операция, проведена от ВВС и ВМС на САЩ и ВВС на Великобритания в периода 16 декември20 декември 1998 г., в хода на която са бомбардирани цели на територията на Ирак. Командващ операцията е генералът от Морската пехота на САЩ Антъни Зини.

Предпоставки[редактиране | edit source]

След края на войната в Персийския залив от 1991 г. в Ирак започва работа специална комисия на ООН (UNSCOM), инспектираща иракската програма за разработка на оръжия за масово поразяване. Под нейно наблюдение арабската държава унищожава 40 000 химически бойни глави, 700 т реагенти, предназначени за създаване на химическо оръжие, 3600 т забранени химикали и над 100 единици оборудване за производството на химическо оръжие[1].

Причина за кризата през 1998 г. става опита на Ирак да обвърже продължаването на инспекцията със свалянето на международните санкции, въведени против него през 1991 г. Това искане е отхвърлено и на 31 октомври Ирак обявява прекратяване на сътрудничеството с комисията. Кризата продължава две седмици, след което на 14 ноември иракската страна заявява готовност да продължи работата с комисията, без предварителни условия. През тези две седмици в САЩ е подготвена военна операция, която е отменена в последния момент. Според тогавашният американски президент Бил Клинтън, той отменя операцията, когато самолетите вече са във въздуха[2].

Комисията продължава работата си, но се сблъсква с пречки и нежелание за пълно сътрудничество от страна на Ирак. Нейният ръководител Ричард Бътлър обвинява иракската страна в отказ да разреши посещението на определени обекти и че не предоставя документи за производството на химическо оръжие. В резултат комисията е принудена да напусне Ирак на 16 декември.

Цели на операцията[редактиране | edit source]

Операция „Пустинна лисица“ като цяло преследва две основни цели:

  1. военна — нанасяне на максимален ущърб на обектите за разработка, производство и съхраняване на компоненти за оръжие за масово поразяване, както и на средствата за доставка на бойни отровни и биологически вещества.
  2. политическа — отслабване на управляващия по това време режим на Саддам Хюсеин.

Военната операция[редактиране | edit source]

Подготовка и зареждане с бомби на бомбардировач В-1В за участие в операцията.

Началото на въздушните удари е обявено на 16 декември, а първият удар е нанесен около 01:00 ч иракско време на 17 декември 1998 г.

Операцията е бойният дебют на стратегическите бомбардировачи B-1B, които не вземат участие във войната в залива от 1991 г., тъй като тогава са пригодени само за използване на ядрено оръжие. На 17 декември два В-1В, излетели от Оман, бомбардират казарми на Републиканската гвардия в северозападната част на Ирак. Използвани са 227-кг свободнопадащи авиобомби Mk.82, а бомбардировачите летят съвместно с флотските F/A-18, EA-6B Prowler и F-14D Super Tomcat. Изтребителите F-14 също правят своя боен дебют като ударни самолети в тази операция. Те са снабдени с прицелно-навигационния комплекс LANTIRN и използват най-вече лазерно управляеми бомби GBU-12 и GBU-24. По-голяма част от самолетите на флота, участващи в операцията, са от самолетоносача Ентърпрайз, в последния ден се включва и авиокрилото, базирано на Карл Винсън.

В операция „Пустинна лисица“ своят боен дебют прави и крилатата ракета с въздушно базиране AGM-86C Block 1 CALCAM с осколъчно-фугасна бойна глава с маса 1500 кг и далекобойност 1000 км. На втория ден такива ракети са изстреляни по цели в Ирак от бомбардировачи B-52Н. Количеството на крилатите ракети, използвани в „Пустинна лисица“, надхвърля количеството на тези, използвани във Войната в залива от 1991 г. При операцията са изстреляни 425 крилати ракети — 90 с въздушно и 335 с морско базиране, срещу 323 крилати ракети (съответно 35 и 288), използвани във войната.[3]

Британското участие се състои в 28 бойни полета, извършени с ударни самолети Tornado GR.4, въоръжени с лазерно насочвани бомби Paveway.

Операцията е прекратена щом е преценено, че предварително набелязаните цели са поразени в достатъчна степен. Официалното ѝ прекратяване е на 20 декември 1998 г.

Резултати[редактиране | edit source]

Брифинг на командващият операцията, ген. Антъни Зини за постигнатите резултати. 21 декеври 1998 г.

Реално атакуваните цели по време на операцията са най-разнообразни: центрове за разработка на технологии, петролни рафинерии, летища, бази на Републиканската гвардия, радарни и командни пуктове, позиции на ЗРК. Съюзниците нямат загубени самолети при бойните полети, тъй като иракската ПВО не съумява да окаже ефективна съпротива — използвана е главно зенитна артилерия от малък и среден калибър; ЗРК не успяват да извършат успешни пускове. Според американското командване са поразени 85 % от целите, 74 % напълно успешно (43 обекта са напълно разрушени или сериозно повредени, 30 обекта имат средни повреди, 12 обекта са леко повредени. [4]).

Източници[редактиране | edit source]

  1. What Happened to Saddam’s Weapons of Mass Destruction?
  2. Transcript: President Clinton explains Iraq strike
  3. „Пустинна лисица“. сп. Клуб Криле, 2/1999, стр. 10 - 11.
  4. В. Степанов. «ЛИСА В ПУСТЫНЕ» 1998 ГОДА