Операция „Блау“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Операция „Блау“ (на немски: Unternehmen Blau), проведена през Втората световна война, е кодовото название на плана на главното командване на германските войски за офанзива през лятото на 1942 г. срещу южния фланг на съветската армия. Целите и фазите на операцията са зададени с Директива № 41 на Адолф Хитлер от 5 април същата година. През първата фаза, наречена по-късно „Блау I“, войски от състава на група армии „Юг“ (впоследствие разделена на групи армии „А“ и „Б“) трябва да извършат пробив в съветските линии от района южно от град Орел към Воронеж. Във втората фаза („Блау II“) войските, завзели Воронеж, следва да се спуснат на юг по течението на река Дон и да се срещнат с войските, които ще настъпят от района на Харков. През третата фаза („Блау III“ или „Клаузевиц“) настъплението на юг–югоизток по Дон трябва да продължи, паралелно с офанзива от линията на река Миус, докато двете настъпващи групировки се съединят в района на Сталинград[1].

За осъществяването на трите фази от плана се разчита на бързи оперативни пробиви по сходящи направления чрез танкови и моторизирани формации, обкръжаване и разгромяване на съветските войски на части западно и северно от долното течение на Дон. Крайната цел на операция „Блау“ е да бъде открит свободен път към нефтените находища в Кавказ[1], чието завладяване ще отслаби СССР и ще даде на Германия допълнителни суровини, за да продължи войната срещу антихитлеристката коалиция.

Началото на операцията е забавено, тъй като Хитлер настоява преди това да бъдат ликвидирани съветските сили в крепостта Севастопол, на Керченския полуостров и в т. нар. Изюмска издатина срещу Харков. Битките при Керч и Харков приключват в края на май, но обсадата на Севастопол се затяга до началото на юли[2]. Така операция „Блау“ започва едва на 28 юни 1942 г. с атака на 4-та танкова армия към Воронеж. Още преди превземането му, на 2 юли е задвижен „Блау II“ с настъпление на 6-та армия от района на Харков. Точно седмица по-късно, в изпълнение на плана „Клаузевиц“, 1-ва танкова армия и други части минават в настъпление по река Северский Донец (северно от Миус). В резултат на това немците овладяват големи територии (включително Воронеж, който пада на 6 юли, и Ростов, завзет на 23 юли). Въпреки териториалните придобивки, те не успяват да унищожат основните съветски сили, които се оттеглят на юг и изток от Дон.[3]

На 23 юли Хитлер издава нова директива (№ 45), с която променя плана от април и нарежда на групи армии „А“ и „Б“ да атакуват едновременно в две направления – съответно към Кавказ (операция „Еделвайс“) и Сталинград (операция „Сива чапла“).[4]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Bradley, J., Buell, Th., Dice, J. The Second World War. Europe and the Mediterranean, Square One Publishers, Inc., 2002, ISBN 0757001602, p. 127
  2. Bradley, Buell, Dice. The Second World War. Europe and the Mediterranean, pp. 129
  3. Bradley, Buell, Dice. The Second World War. Europe and the Mediterranean, pp. 129-130
  4. Schweitzer, P. Strategisch-operative Zielsetzung der Wehrmacht 1942, GRIN Verlag 2007, ISBN 3638646459, S. 30

Външни препратки[редактиране | edit source]