Опера (браузър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Опера.

Opera
Opera browser logo 2013.png
Информация
Разработчик Opera Software
Последна версия 15 (12.16 за Линукс)[1]
02 юли 2013, преди 1 година, 2 месеца и 29 дни
Програмен език C++
Операционна система многоплатформена
Език на интерфейса многоезична (вкл. български)
Статус активен
Вид софтуер браузър
Лиценз Собственически лиценз, Безплатен софтуер
Уебсайт Opera.com
Opera в Общомедия

Опера (Opera) е софтуерно приложение, даващо възможност на потребителите да посещават уеб сайтове, да изпращат и да получават електронна поща, да използват IRC, новинарски емисии, торенти и адресна книга. Опера се рекламира като "Най-бързият браузър на земята", лозунг, който е подкрепян от множество професионално издържани тестове. [2].

История[редактиране | edit source]

Най-голямата норвежка телекомуникационна компания — Telenor, поставя началото на развитието на програмата като изследователски проект през 1992 г. По-късно, създадената за целта норвежка компания Opera Software, поема отговорността за разработката, маркетинга и продажбите на нови версии на програмата

Многоплатформеност[редактиране | edit source]

Опера е многоплатформен браузър — т.е. приложението може да работи под различни операционни системи, включително Microsoft Windows, Mac OS, Solaris, FreeBSD и GNU/Linux системи.

Освен за персонални компютри Опера се предлага и във версии за цифрови и мултимедийни устройства, снабдени с малки дисплеи, като мобилни телефони, смартфони, персонални асистенти и игрални конзоли като Wii и PlayStation 3.

Версиите на Опера за настолни компютри и мобилни телефони се предлагат безплатно. Програмата не съдържа никакви рекламни банери, нито скрит зловреден софтуер.

Свойства на приложението[редактиране | edit source]

Многодокументен и многопрозоречен интерфейс[редактиране | edit source]

Опера поддържа използването на подпрозорци (известни още като табове или просто прозорци) и има многодокументен интерфейс. Това означава, че в един прозорец на приложението могат да бъдат отворени много уебстраници, които могат да бъдат оразмерявани и подреждани в колода или мозайка като всеки нормален прозорец в операционната система. Възможно е да се отвори и втори, трети и т.н. прозорец, всеки от които с по един или няколко подпрозорци. Опера е първият браузър предложил многопрозоръчен интерфейс с което се налага като един от основните в битката с Windows и неговият InternetExplorer.

Бързо избиране[редактиране | edit source]

Във версия 9.2 за първи път може да се използва „Бързо избиране“. При отваряне на нов подпрозорец, вместо стандартната празна страница, Опера показва умалени изображения на девет избрани от потребителя уебстраници, номерирани от 1 до 9, които могат да бъдат отворени с едно щракване, чрез клавишни комбинации или чрез изписване на номера в адресното поле. Така се улеснява още повече достъпа до най-посещаваните сайтове. Също така в страницата „Бързо избиране“ присъства и поле за търсене.Началната страница с умалени изображения е вид оформление също иновация със запазената марка на Опера като в последствие много от браузърите създават собствени приложения (add-on) с които дублират успеха.

Сесии[редактиране | edit source]

Опера дава възможност на потребителя да запази определен набор от отворени страници във вид на сесия. Този набор от страници след това може да бъде отворен в нов прозорец на браузъра или внесен във вече отворен такъв. Освен това Опера може да бъде настроен така, че да се стартира със страниците, които са били отворени в момента, когато браузърът е затворен. Запазените сесии включват независимата история на всяка страница, както и настройките, които е имала всяка страница, като позиция на плъзгача, включени или изключени изображения и т.н.

Блокиране на изскачащи прозорци[редактиране | edit source]

По подразбиране Опера блокира тези изскачащи прозорци, които не са резултат от действие на потребителя (например щракване върху препратка), но може да се настрои по различни начини, като например отваряне на изскачащите прозорци на заден план или блокиране всички нежелани изскачащи прозорци. Блокираните прозорци могат да бъдат отворени по-късно по желание на потребителя.

Блокиране на нежелано съдържание[редактиране | edit source]

Потребителят може да забранява показването на определени изображения и Flash анимации (най-често реклами). При преминаване в специалния режим „Блокиране на съдържание“ Опера откроява само обектите, които могат да се блокират, а потребителят избира чрез щракане нежеланите от него.

Пощенски и чат клиент[редактиране | edit source]

Освен уеббраузър, Опера включва Опера Поща — клиент за електронна поща, който поддържа:

  • POP, SMTP и IMAP поща,
  • адресна книга,
  • четец на интернет новини (RSS)
  • клиент за нюзгрупи
  • IRC чат клиент.

Мениджър за теглене на файлове[редактиране | edit source]

Опера има вграден мениджър за теглене на файлове, който позволява на потребителя да разглежда, прекъсва, продължава или започва отначало тегленето на файлове, съхранява история на последните теглени файлове и позволява отварянето им от самия браузър. Опера предлага и опростен клиент за торенти насочен към по-неопитните потребители.

Търсене[редактиране | edit source]

Опера разполага с полета за търсене чрез интернет-търсачки, като Yahoo и Google. Потребителят може да добавя и свои собствени полета, различни от първоначално наличните.

Защита от измами[редактиране | edit source]

Опера има вградена поддръжка за предпазване от измами която е включена по подразбиране. Така, преди отварянето на нов домейн, Опера изпраща запитване към сървър на компанията, за проверка дали сайтът не се намира в някой от черните списъци с измамни сайтове. Конкретните списъци понякога се променят, текущите са тези на Netcraft и PhishTank за фишинг сайтове и списъкът на TRUSTe за зловредни програми.[3]

При проверката, към сървъра за запитване се изпраща само хеш на домейна, а IP-то на потребителя не се съхранява. За сайтове от локалната мрежа не се правят проверки.

Джаджи[редактиране | edit source]

Джаджите са малки самостоятелни приложения, работещи върху основата на браузъра, като часовници, календари, метеорологични данни, новини и други.[4] Разработват се чрез същите технологии използвани в уеб страниците — HTML, CSS, JavaScript. Джаджите на Опера се придържат към (все още незавършения) стандарт на Уеб КонсорциумаWidget Packaging and Configuration, в съставянето на който Opera Software взима дейно участие[5].

Opera 8.51 на Linux с облик "Smile", интерфейс на български език и началната страница на Уикипедия.

Смяна на облика[редактиране | edit source]

Потребителят може да променя външния вид на Опера като приложи различен облик, както и като мести бутоните, полетата и страниците. Интерфейсът е преведен на множество езици. Поддържа се създаването на отметка към желана връзка чрез влачене и пускане до лента с инструменти.

Записки[редактиране | edit source]

Потребителят може да въвежда текст или да копира маркиран текст от уебстраница във вградения прост текстов редактор.

Кошче[редактиране | edit source]

Затворените подпрозорци, както и блокираните изскачащи, отиват в кошчето на Опера, откъдето могат да се възстановяват при нужда.

Достъпност[редактиране | edit source]

Опера е проектиран за работа върху слаби компютри и с голямо внимание към потребители, които може да страдат от визуални или двигателни увреждания.

  • Опера позволява почти всеки аспект на програмата да бъде контролиран чрез клавиатурата.
  • Опера е също така един от първите браузъри, които позволяват движение или поредица от движения на мишката, наречени жестове, да извършват разнообразни действия в браузъра като "назад", "презареждане" и т.н.
  • Увеличаване/намаляване на страниците позволява да се променя размера на картинки, текст или друго съдържание с цел удобство за хората с увредено зрение.
  • "Режим потребител" позволява използването на потребителски CSS, който дава възможност за висококонтрастен цветен текст и други.
  • Гласовото управление (само за Windows версията, само на английски), разработено съвместно с IBM, позволява браузърът да бъде контролиран без мишка или клавиатура, както и прочитането на текст от уебстраници.

Сигурност[редактиране | edit source]

Според Secunia Опера няма непоправени уязвимости[6], което прави програмата най-сигурния в момента браузър. Опера не поддържа ActiveX контроли и автоматично стартиране на изпълними файлове (освен ако потребителят е променил настройката за автоматично стартиране) от съображения за сигурност, тъй като те са честа причина за уязвимости в конкурентния Internet Explorer.

Клавишни комбинации[редактиране | edit source]

Опера поддържа множество от клавишни комбинации за бързо изпълнение на почти всяко действие, което може да бъде изпълнено с мишката. Във версия 9.5 някои комбинации се променят на такива утвърдени сред другите браузъри (Alt + D за адресно поле, Ctrl + J за трансфери и т.н.), като за някои от командите остават и старите комбинации (когато това е възможно).

Най-използваните комбинации са [7]:

+ - увеличаване (намаляване) на текущата страница
Ctrl + T — отваряне на нов подпрозорец (таб)
Ctrl + W — затваряне на подпрозорец
Ctrl + лява стрелка — отиване към по-стара страница от посетените
Ctrl + дясна стрелка — отиване към по-нова страница от посетените
Ctrl + горна стрелка — избиране на предишната препратка от страницата
Ctrl + долна стрелка — избиране на следващата препратка от страницата
F2 - отиване на нов адрес
F8, Alt + D — маркиране на адресното поле
F2, g<интервал><ключови думи> - бързо търсене за <ключови думи> с Гугъл
Ctrl + Tab — придвижване към следващия прозорец
Ctrl + Shift + Tab — придвижване към предишния прозорец
Ctrl + Shift + L — показване на препратките в текущия прозорец
Ctrl + J — отваряне на мениджъра на трансферите
Ctl + Alt + H — показване на предишните посетени страници
Ctrl + F , F3 - търсене на текст в текущата страница
/ - бързо търсене на текст
, - бързо търсене на препратки
Ctrl + Enter — автоматично попълване на уеб формуляри
Alt + P — показване на диалога за настройките на браузъра
Shift + F4 - показване на страничните панели с фокус

Съвместимост с уеб стандарти[редактиране | edit source]

Опера е първия и единствен засега браузър за Windows и втория изобщо (след Konqueror), който преминава успешно Acid2 теста, проверяващ браузърите за съвместимост с най-новите HTML, CSS и други уебстандарти[8].

Опера 10 Alpha беше първият браузър на пазара, който премина ACID 3 теста с пълен резултат от 100 точки [9]

Опера работи коректно с адреси на кирилица и поддържа различни шрифтове за автоматично и настроено представяне на сайтове изписани на кирилица.

Поддръжка на Опера от уебсайтове[редактиране | edit source]

Често уебсайтовете не се тестват на всички браузъри. Тъй като пазарният дял на Опера е сравнително малък, много уебразработчици не тестват сайтовете си на този браузър. Така, когато сайтът нарушава стандарт стриктно спазван от Опера или когато Опера се отклонява от стандарт приложен в сайта, последният може да не работи правилно на браузъра. Някои разработчици стигат дотам, че изобщо забраняват изпълнението на JavaScript кода им на браузъри различни от посочените от тях (обикновено най-популярните) за да не рискуват приложението им да се изпълни неправилно на браузъри които не са тествани обстойно. Това, в миналото, провокира разработчиците на Опера да зададат лъжлив идентификатор на браузъра (в user-agent полето на HTTP заявката), представяйки го като Internet Explorer, с цел браузърът да изпълнява повече приложения. Днес, все по-често практиката е уебприложенията да проверяват дали дадена функция се поддържа от уеб браузъра, а не дали самият уеббраузър е поддържан, което отваря повече приложения за Опера.

По-големите уебприложения обаче, продължават да се разработват само за конкретни браузъри. Тази практика е обоснована донякъде, заради риска от неправилно изпълнение на приложението на браузър който не е обстойно тестван. Често, тези големи приложения, боравят с лични данни и извършват сложни манипулации, които могат да нанесат голяма вреда при неправилно функциониране.

Уеб пощи[редактиране | edit source]

Известно време потребителите на Опера не можеха да изпразнят кошчето в пощата си в Hotmail поради грешки в идентифицирането на браузъра от страна на сървъра. В последните си версии, Opera въведе функция наречена ua.ini, която позволява на Opera да се идентифицира като различен браузър за отделни уебсайтове, за които е известно, че идентифицират погрешно браузъра.

Когато Google пусна своя Gmail през април 2004, Опера не се поддържаше от пощата. Gmail използва XMLHttpRequest — нестандартен протокол използван от някои браузъри като Internet Explorer, Firefox и Safari. Опера 8, който излезе една година (на 18 април 2005) след пускането на Gmail вече поддържа тази функция. Все още съществуват някои проблеми между Опера и Gmail, като например редактора за богат текст в полето за съставяне на ново съобщение, който не може да се използва във версии преди версия 9.

Различни проблеми са откривани и с Yahoo! Mail, първият от които беше разваленият бутон "Move". След като Yahoo! Mail беше подновена с нов вид тези проблеми изчезнаха, но бутонът "Move" стана много по-голям отколкото е в други браузъри.

Други интернет приложения[редактиране | edit source]

Google Calendar не поддържа Опера. Google Maps също има определени проблеми. [10]

Пазарен дял[редактиране | edit source]

Към април 2012, дялът на Опера е между 1% и 2% от общия пазар. Това поставя браузъра на пето място по употреба след Internet Explorer, Firefox, Chrome и Safari.[11]

Източници[редактиране | edit source]

  1. opera.com - Opera version history
  2. howtocreate.co.uk: Browser speed comparisons. // Архив на оригинала от 2012-08-02.
  3. Защита от измами. // Архив на оригинала от 2012-09-13. на браузъра Опера.
  4. Клекция от джаджи за Опера. // Архив на оригинала от 2012-07-23.
  5. Widget Packaging and Configuration. // Архив на оригинала от 2012-09-14. спецификацията на Уеб Консорциума
  6. secunia.com: Vulnerability Report: Opera 9.x. // Архив на оригинала от 2012-07-16.
  7. Клавишни комбинации. // Архив на оригинала от 2012-09-14. на браузъра
  8. webstandards.org: Acid2 and Opera 9 Clarifications: Yes, Opera 9 Passes the Test. // Архив на оригинала от 2012-05-25.
  9. pcpro.co.uk: Opera 10 aces Acid test. // Архив на оригинала от 2012-09-05.
  10. support.google.com: Кои браузъри се поддържат от Google Календар?. // Архив на оригинала от 2012-07-14.
  11. statcounter.com: Top 5 Browsers on April 2012. // Архив на оригинала от 2012-07-08.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Официални страници[редактиране | edit source]

Неофициални страници[редактиране | edit source]