Опила
| Опила Опила | |
| — село — | |
 | |
  Опила | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 647 m |
| Население | 269 души (2002) |
| Пощенски код | 1316 |
| Опила в Общомедия | |
Опила (на македонска литературна норма: Опила) е село в Северна Македония, в община Ранковце.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище в северните склонове на планината Осогово.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 2 km северозападно от центъра на селото, в местността Градище, има късноантична и средновековна крепост, която според Иван Микулчич е епископското седалище Славище.[1]
В края на XIX век Опила е голямо българско село в Кратовска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1853 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Опила е населявано от 980 жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Опила (Opila) има 906 българи екзархисти и 108 цигани. В селото функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 46 души от Опила са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
В Първата световна война 9 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[5]
През април 1921-ва 22-годишният местен жител Яким Максимов загива в бой със сръбските окупатори.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 269 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 268 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Опила
Андон Тодоров Николов (1883 - след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в 4-та рота на 3-а солунска дружина;[8][9] на 28 март 1943 година като жител на Опила подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[9]- Димитър П. Алексиев, български военен деец, старши фелдфебел, загинал през Първата световна война[10]
- Иван Петров Филипов (1882 – 1918), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина,[11] загинал през Първата световна война[12]
- Мите Алексов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[11]
- Мите Опилски (1887 – 1944) – български революционер, войвода на ВМРО
- Пешо Насков Алексов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 2 скопска дружина, ностел на орден „За храброст“ ІV степен[11]
- Трайко Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[13]
- Яким Максимов (1899 – 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска потеря през април 1921 година[14]
- Яким Тодоров (1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, убит на 17 юни 1913 г.[15]
- Починали в Опила
Щерьо Юнана (1879 – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 215.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130 – 131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 167
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 705.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 62.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 16, 17; а.е. 407, л. 19
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 18
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 716.
| ||||||||
