Опиоид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Морфинът — първият синтезиран опиоид, алкалоид на опиумния мак.

Опиоидите са вещества, които се свързват към опиоидните рецептори на тялото, разположени предимно в централната нервна система и стомашно-чревния тракт. Опиоидите притежаващи структурно сходство с морфина, се наричан още опиати[1].

Ефектът на опиаидите върху тялото е аналгетичен и седативен, и се изразява в подтискане на дишането и центъра на кашлицата, като се потиска и чревната перисталтика. Опиаидите се използват широко в медицината като силен аналгетик. Възможността да предизвикват еуфория, обуславя рекреационното им използване, което може да доведе до зависимост и абстиненция.

История[редактиране | edit source]

Опиумът е познат на човека още от древността и има повече от 4000 години давност[2]. В Минойската цивилизация е почитана богиня, увенчана с корона от макови клонки. От по-ново време центрове за отглеждане на опиумен мак, са открити недалеч от Коринт (днес Гърция) и Афионкарахисар (днешна Турция). От тези центрове, отглеждането на опиумен мак се е разпространило на изток. До средата на XVII век, опиумът се употребява изключително за болка (за разлика от днешната му наркотична употреба)[3].

Пушенето на опиум за развлекателни цели е широко разпространено в Китай през втората половина на XVII век. От края на XVIII век Британската източно-индийска компания, като се възползва от монополното си положение и привилегии, внася огромни количества опиум в Китай, което впоследствие води до избухването на две опиумни войни през 19 век между Великобритания и Франция от една страна и Поднебесната империя от друга[4].

През 1804 г. немският химик Фридрих Сертюрнер е първия, който извлича от опиума активната му съставка, която той нарича "морфием" (името морфин е наложено от Гей-Люсак)[5]. През 1898 г. в медицинската практика навлизат етилморфина и хероина, полусинтетични производни на морфина. Първият напълно синтетичен опиат - петидин (меперидин) е синтезиран в Германия през 1937 г., след което малко по-късно е синтезиран и метадона. Фентанилът е синтезиран за първи път в Белгия в края на 50-те години на XX век.

Класификация[редактиране | edit source]

По строеж[редактиране | edit source]

По произход[редактиране | edit source]

  • с растителен произход - алкалоиди на опиумния мак: морфин, кодеин, тебаин;
  • други природни опиоиди: митрагинин, салвинорин А;
  • полусинтетични: етилморфин, дихидроксикодеинон, хидроморфон, хероин и др.
  • синтетични: трамадол, метадон, фентанил и др.
  • ендогенни (изработвани от самия организъм): енкефалин, ендорфин, динорфин, ендоморфин, ноцицептин.

По действие[редактиране | edit source]

  • пълни агонисти: морфин, хероин, хидроморфон, оксиморфон, метадон, меперидин, фентанил, алфентанил, суфентанил, ремифентанил, леворфанол, оксикодон;
  • частични агонисти: кодеин, оксикодон, хидрокодон, пропоксифен, дифеноксилат;
  • агонисти-антагонисти със смесено действие: бупренорфин, налбуфин, буторфанол, пентазоцин, налорфин (явяват се агонисти или частични агонисти към един тип опиоидни рецептори и антагонисти към други);
  • антагонисти: налоксон, налтрексон, налмефен.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Williams, David A. и др. Foye's principles of medicinal chemistry. 5th Edition. Lippincott Williams & Wilkins, 2002. ISBN 0683307371. с. 1114.
  2. Dewick., Paul M.. Medicinal Natural Products. A Biosynthetic Approach. Second Edition. Wiley, 2002. ISBN 0471496405. с. 329.
  3. Hesse., Manfred. Alkaloids. Nature’s Curse or Blessing. Wiley-VCH, 2002. ISBN 978-3-906390-24-6. с. 338—339.
  4. Hesse., Manfred. Alkaloids. Nature’s Curse or Blessing. Wiley-VCH, 2002. ISBN 978-3-906390-24-6. с. 340.
  5. Hesse., Manfred. Alkaloids. Nature’s Curse or Blessing. Wiley-VCH, 2002. ISBN 978-3-906390-24-6. с. 313.

Външни препратки[редактиране | edit source]