Опицвет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Опицвет
Opitsvet-mayors-library.jpg
Сградата на кметството и читалище „Разум“
България
Red pog.png
Опицвет
Софийска област
Red pog.png
Опицвет
Общи данни
Население 342 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 15,672 km²
Надм. височина 576 m
Пощ. код 2235
Тел. код 07110
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 53607
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Костинброд
Милен Димитров
(ГЕРБ)

Опѝцвет е село в Западна България. То се намира в община Костинброд, Софийска област.

География[редактиране | edit source]

Село Опицвет се намира на кръстопътя между Сливница, Костинброд, Беледие хан, Безден, Богьовци и Петърч. Отстои на 20 км от София и на 8 км от Сливница. Западно от селото извира река Блато, която се влива в река Искър.

История[редактиране | edit source]

Създаване на селото[редактиране | edit source]

Според селските предания, селото са създали бежанци от опожареното около 1730 г. от турците село Портарево, които се заселили първоначално в западната част на сегашното село Опицвет.

Името на селото[редактиране | edit source]

Според преданията първото име на селото е Омайцвет. Самото предание гласи, че най-хубавото момиче в селото се е казвало Цвета. Действието се развива по време на турското робство, когато агата, който е управлявал района, я е поискал за жена и тя, за да не му пристане, се упоила с някаква билка, но агата не се отказал от ОМАЙНАТА ЦВЕТА и я убил в района на днешното село.

Друга версия за името тръгва от събития през последните години на село Портарево. След поредна оргия на турски заптиета[1] в селото и опит да посегнат на хубавата мома Цвета, братята й убиват заптиетата и ги закопават в тръстиките край реката. Тръгва слух, че Цвета е напоила турците и те изчезнали. Оттам идва и версията за развитието на името – от "Опой Цвета" до Опицвет. Историята с убийството се разкрила и турците започнали гонения и разправа с цялото население.

Според друго предание, някога по-сетнешните жители на гр. Сливница и с. Опицвет са живеели в едно селище край извора на река Блато. Понеже хората са страдали от набезите на турците по времето на турското робство, те решили да се преселят, като по-голяма част от жителите се заселили в района на днешния град Сливница, а по-малката – останали по-близо до река Блато. Поради това първите нарекли вторите "о̀паки" хора (о̀пак свет), а мястото, където живеят долината (дола) на о̀паките и оттам Опицвет.

Поминък[редактиране | edit source]

До 80-те години на 20 век[редактиране | edit source]

Основен поминък[2] на населението още от далечни времена традиционно са били земеделието и животновъдството.

От зърнено-житните култури преобладаващо се е сеело жито и по-малко ръж, царевица, ечемик и овес. От останалите култури се е сеел слънчоглед, кръмно и захарно цвекло, картофи, фий, грах и люцерна за фураж, тикви, коноп, фасул. Почти всяко семейство е садяло зеленчуци в малки градини покрай околните водни течения и басейни.

Отглежданите животни са били предимно овце, свине и кокошки, а също и крави, волове и коне. Наличието на вода и обширни пасища е благоприятствало овцевъдството още от времето на някогашното село Портарево. Още от тогава почти всяко семейство е строило извън селището поя̀ти[3], използвани целогодишно и просъществували до 60-те години на 20 век.

Политическите промени в България след 9 септември 1944 г. оставят поминъка на населението на село Опицвет в рамките на традиционния, но той вече се осъществява много по-малко самостоятелно от семействата, а е съсредоточен основно в кооперативните форми на организация, доминирали в селското стопанство до края на 80-те години на 20 век.

През втората половина на 20 век село Опицвет е известно с една от най-добрите мандри за производство на бяло саламурено сирене в България.

След това[редактиране | edit source]

Поминъкът на населението на село Опицвет продължава да бъде в духа на традициите.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Около 1835 г. е започнала подготовка за построяване на нова черква в селото – идея, избиране на място, подготовка на материали, средства, намиране на майстори, строеж с прекъсвания – повече от 20 години. Черквата е изградена изцяло от дялан камък на варов разтвор. Построена е като еднокорабна базилика. Тържественото й освещаване става през 1861 г. Наречена е "Света великомъченица Неделя".

До главния вход на църковния двор е построена така наричаната Магерницата[4] – паянтова сграда за подпомагане на църковните ритуали, а по-късно ползвана и за училище, читалище, клуб.

Първите училищни занимания, организирани от Геко Соколов, са започнали през последното десетилетие на 19 век и са провеждани в двете стаи на магерницата до черквата при твърде примитивни условия. Сграда за училището е построена и открита през 1923 г. и училището е само основно – до четвърто отделение (тогава отделения са наричани класовете от първи до четвърти), а след построяването няколко години по-късно и на източното му крило са добавени три класа и то вече функционира като прогимназия[5]. Училището носи името на Св. Климент Охридски.

В началото на 20-те години на 20 век е основано Народното читалище "Разум", използвало първоначално една от стаите на магерницата, по-късно през 40-те и 50-те години – и една стая в частна къща, ползвана до тогава за бакалия[6], а в края на 60-те години получава съвременна материална база в новопостроения Културен дом.

Селото е електрифицирано през 1945 г.

В началото на 60-те години е изградена водоснабдителна система за питейна вода на селищата западно от столицата с водоизточник изворите на река Блато и с това е решен проблемът с водоснабдяването и на село Опицвет.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Събор на селото, седмица след Великден (Томина неделя).

В селото се изгражда рехабилитационен[7] център за деца с онкохематологични заболявания. За целта на 15 февруари 2012 г. на благотворителен концерт в зала 1 на НДК танцьорите от трупата на Нешка Робева събраха 40 000 лева (Милева, Р. Събраха 108 бона за болни деца. - http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-03-04&article=401935).

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • "Село Опицвет през вековете", Павел Трендафилов Мишев, 1994 г., нетърговско издание

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Най-нисшият турски полицейски чин у нас преди Освобождението
  2. Работа, производство, с което човек изкарва дохода и прехраната си.
  3. Кошари за дребен добитък.
  4. Място в манастир, където се приготвя храната; манастирска кухня, готварница. Обикновено така наричали кухнята в православните манастири. Там се е готвила храната - и за монасите, и за ратаите.
  5. Курс на обучение в училището, който съответства на сегашните V–VIII клас.
  6. Магазин за продажба на стоки за домакински нужди, предимно хранителни продукти; бакалница.
  7. Рехабилитацията е комплекс от методи за лечение (бани, масажи, нагревки и др.), с които се възстановява нормалното състояние на организма след заболяване.

Външни препратки[редактиране | edit source]