Оратор
Оратор (лат. orator) е човек, който държи, произнася реч, но също този, който има дарбата да говори / да държи речи пред публика и пред обществото, този който има умения в красноречието.
Антични образци за оратори са Демостен в Елада и Цицерон в Древен Рим.
Съдържание |
Произход на думата[редактиране]
Оратор произлиза от латинското oratorem (nom. orator) "говорител", което е от глагола orare "говоря пред съда или събранието, пледирам", от прото-индоевропейската основа *or- "произнасям ритуална формула" (например за сравнение санскритското aryanti "те възхваляват", омерическото гръцко are, и атическо ara "молитва", хетското ariya- "да попиташ оракула", aruwai- "почитам, моля се в храм"). [1]
История[редактиране]
Значение ораторското изкуство придобива в древността благодарение на появата на демократичния polis (тоест на демократичното общество), където речта е била посредник за взимането на политически и съдебни решения.
Макар че красноречието е играло голяма роля в историята на много от древните култури, то се превръща в професия и бива развивано като система едва в демократичните управления на Древна Гърция.
Реториката има своят произход в най-ранната цивилизация, Месопотамия.[2] Някои от най-ранните примери за реторика могат да бъдат открити в акадските писмени документи на принцесата и жрицата Енхедуанна (около 2285-2250 г. пр.н.е.)[3], а по-късни примери могат да бъдат открити в нео-асирийската империя по времето на Сенахериб (704–681 BC).[4] В Древен Египет реториката съществува от времето на Средното царство (около 2080-1640 г. пр.н.е.). Египтяните са правили красноречиви и убедителни изказвания с голямо самочувствие и това умение е било много силно ценено в тяхното общество. "Египетските правила в реториката" ясно определяли, че "знанието кога да не се говори е основно и много уважавано реторическо умение". Техният "подход към реториката" по тази причина е бил "баланс между красноречието и мъдрото мълчание". Техните правила на речта също така силно наблягали на "придържането към социалното поведение, което поддържа консервативното status quo" и те смятали, че "умелата реч трябва да поддържа, а не поставя под въпрос обществото". [5]
В Древен Рим изкуството на публичното говорене (Ars Oratoria) е било професионално умение, култивирано особено у политиците и адвокатите, юристите. Тъй като гърците били смятани за истинските специалисти в тази област, също както във философията и повечето науки, богатите водещи римски семейства често или пращали техните синове да изучават реторика в Гърция (както например младия Юлий Цезар) или наемали гръцки учител.
Други думи[редактиране]
Една архаизирала се в своята употреба дума за оратор в български е вития.
Източници[редактиране]
- ↑ ((en)) orator, Onine Etymology Dictionary
- ↑ ((en)) William W. Hallo (2004), "The Birth of Rhetoric", in Carol S. Lipson & Roberta A. Binkley, Rhetoric before and beyond the Greeks, State University of New York Press, pp. 25–46, ISBN 0791460991
- ↑ ((en)) Roberta Binkley (2004), "The Rhetoric of Origins and the Other: Reading the Ancient Figure of Enheduanna", in Carol S. Lipson & Roberta A. Binkley, Rhetoric before and beyond the Greeks, State University of New York Press, pp. 47–64, ISBN 0791460991
- ↑ ((en)) Paul Y. Hoskisson & Grant M. Boswell (2004), "Neo-Assyrian Rhetoric: The Example of the Third Campaign of Sennacherib (704–681 B.C.)", in Carol S. Lipson & Roberta A. Binkley, Rhetoric before and beyond the Greeks, State University of New York Press, pp. 65–78, ISBN 0791460991
- ↑ ((en)) David Hutto (Summer 2002), "Ancient Egyptian Rhetoric in the Old and Middle Kingdoms", Rhetorica (University of California Press) 20 (3): 213–233, doi:10.1525/rh.2002.20.3.213
