Организационна комуникация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Организационната комуникация e подсистема на по-обширната дисциплина на комуникационните изследвания. Организационната комуникация в науката е взимането под внимание, анализа и критиката на ролята и практиката на комуникация в организационен контекст.

История на изследванията[редактиране | редактиране на кода]

Полето може да се проследи в неговия произход от бизнес информацията, бизнес комуникацията и ранните изследвания по масова комуникация, публикувани през 30-те и 50-те на 20 век. Дотогава организационната комуникация е дисциплина на няколко професори в департаментите по речеви езикови умения, които са имали специфичен интерес в областта на говоренето и писането в бизнес среда и обстановка. Днес тя има свои собствени теории и емпирични теми и въпроси, различни от другите полета.

Няколко по-значими публикации се открояват като работи, които разширяват обхвата и важността на комуникацията в организационния процес, и съответно нуждата от конкретен термин, какъвто е „организационната комуникация“. Нобеловият лауреат Хърбърт Саймън пише през 1947 за „системи на организационна комуникация“, като твърди, че комуникацията е „от абсолютно същностно значение за организацията“.[1] А Чарлз Рединг изигра важна роля в самото установяване на дисциплината като такава.

През 50-те години организационната комуникация се фокусира основно върху ролята на комуникацията за подобряване на организационния живот и резултатите. Но през 80-те тя се отклонява от бизнес-ориентирания подход към комуникацията и започва да се интересува повече от конституиращата роля на комуникацията в организацията. През 90-те критическата теория я повлиява и учените, занимаващи се с областта „организационна комуникация“, се фокусират повече върху възможностите комуникацията да потиска или съответно да освобождава, да дава свобода на членовете на организацията.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Herbert Simon, Administrative Behavior, 4th ed., стр. 208.
  • Cheney, G., Christensen, L.T., Zorn, T.E., Ganesh, S. 2004. Organizational Communication in an Age of Globalization: Issues, Reflections, Practices." Long Grove, IL: Waveland Press.
  • Gergen, Kenneth, Tojo Joseph. 1996. „Psychological Science in a Postmodern Context.“ American Psychologist. Октомври 2001. Том. 56. Бр. 10. стр. 803-813
  • May, Steve, Mumby, Dennis K. 2005. „Engaging Organizational Communication Theory and Research.“ Thousand Oaks, CA: Sage.
  • Redding, W. Charles. 1985. „Stumbling Toward Identity: The Emergence of Organizational Communication as a Field of Study“ в McPhee, Tompkins, Organizational Communication: Traditional Themes and New Directions. Thousand Oaks, CA: Sage.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Organizational communication в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​