Организационна комуникация
Организационна комуникация e подполе на по-обширната дисциплина на комуникационните изследвания. Организационната комуникация като научно поле е взимането под внимание, анализът и критиката на ролята и практиките на комуникация в организационен контекст.
Съдържание |
История на изследванията [редактиране]
Полето може да се проследи в неговия произход от бизнес информацията, бизнес комуникацията и ранните изследвания по масова комуникация, публикувани през 30-те и 50-те на 20 век. Дотогава организационната комуникация е дисциплина състояща се от няколко професора в департаментите по речеви езикови умения, които са имали специфичен интерес в областта на говоренето и писането в бизнес среда и обстановка. Днес полето има свои собствени теории и емпирични теми и въпроси, различни от другите полета.
Няколко по-значими публикации се открояват като работи, които разширяват обхвата и разпознаването на важността на комуникацията в организационния процес, и съответно нуждата от конкретен термин какъвто е "организационната комуникация". Нобеловият лауреат Хърбърт Саймън пише през 1947 за "системи на организационна комуникация", казвайки че комуникацията е "абсолютно от същностно значение за организацията".[1] А Чарлз Рединг изграе важна роля в самото установяване на дисциплината като такава.
През 50-те организационната комуникация се фокусира основно върху ролята на комуникацията за подобряване на организационния живот и резултати. Но през 80-те полето се отстранява от бизнес-ориентирания подход към комуникацията и започва да се интересува повече с конституиращата роля на комуникацията в организацията. През 90-те критическата теория повлиява полето и учените, занимаващи се с областта организационна комуникация се фокусиран опвече върху възможностите комуникациятта да подтиска или съответно да освобождава, дава свобода на членовете на организацията.
Бележки [редактиране]
- ↑ ((en)) Herbert Simon, Administrative Behavior, 4th ed., стр. 208.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Organizational communication“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
Източници [редактиране]
- Cheney, G., Christensen, L.T., Zorn, T.E.,, Ganesh, S. 2004. Organizational Communication in an Age of Globalization: Issues, Reflections, Practices." Long Grove, IL: Waveland Press.
- Gergen, Kenneth, Tojo Joseph. 1996. "Psychological Science in a Postmodern Context." American Psychologist. Октомври 2001. Том. 56. Бр. 10. стр. 803-813
- May, Steve, Mumby, Dennis K. 2005. "Engaging Organizational Communication Theory and Research." Thousand Oaks, CA: Sage.
- Redding, W. Charles. 1985. "Stumbling Toward Identity: The Emergence of Organizational Communication as a Field of Study" в McPhee, Tompkins, Organizational Communication: Traditional Themes and New Directions. Thousand Oaks, CA: Sage.
