Организация по прехрана и земеделие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Организация по прехрана и земеделие (ОПЗ)
FAO logo.svg
Емблемата на FAO с нейното мото на латински Fiat Panis ("Нека има хляб")
Информация
Друго име
Тип Специализирана Агенция
Правно положение active
Организация-майка ECOSOC
Седалище Рим, Италия
Ръководител Хосе Грациано да Силва
Членове 191 бр. (2011)
Организация по прехрана и земеделие (ОПЗ) в Общомедия

Организацията по прехрана и земеделие (ОПЗ) (на английски: Food and Agriculture Organization, FAO, на френски: Organisation des Nations Unies pour l’alimentation et l’agriculture, ONUAA) е специализирана агенция на Организацията на обединените нации (ООН), която ръководи международните усилия в борбата срещу глада. В услуга както на развитите така и на развиващите се страни, организацията действа като форум, на който всички нации се срещат като равноправни да договарят споразумения и разискват политики свързани със световното прехранване. ОПЗ е също така източник на знания в помощ на страни стремящи се да модернизират и подобрят своето селско стопанство, лесовъдство и риболов с цел гарантиране на продоволствена сигурност и прехрана за всички. Считано от Юни 2011 г., ОПЗ има 191 държави-членки плюс Ферьорските о-ви, Текелау и Европейския съюз като асоциирани членове.[1]

Съдържание

История[редактиране | edit source]

Идеята за създаване на международна организация за наблюдение на селското стопанство и храните в световен мащаб е възниква след процес на кодификация на международното право в края на 19 и началото на 20 век. През май-юни 1905 г. в Рим се провежда международна конференция, което води до сключването на международна конвенция за създаването на Международен селскостопански институт.[1]

Международният селскостопански институт престава да функционира по време на Втората световна война, и официално прекратява дейността си с резолюция на постоянната комисия към института на 27 февруари 1948 г. Неговите функции са прехвърлени на новосъздадената Организация по прехрана и земеделие.[2]

Структура и финансиране[редактиране | edit source]

ОПЗ е учредена на 16 Октомври 1945 г. в Квебек (град) Канада. 1951 г. централата бива преместена от Вашингтон (Окръг Колумбия) САЩ в Рим Италия. Организацията се ръководи от Конференцията на Страните-Членки, която заседава на всеки две години за да разгледа постигнатото, да приема нова работна програма и нов бюджет за следващия период. Конференцията избира съвет от 49 страни-членки, които действат като временен управляващ орган и Главен Директор, който оглавява агенцията. ОПЗ е изградена от седем отдела: Селско Стопанство и Потребителска Защита; Икономическо и Социално Развитие; Рибарство и Авкакултури; Горско Стопанство; Корпоративни Услуги, Човешки Ресурски и Финанси; Управление на Природните Ресурси и Околната Среда; Техническо сътрудничество. [2] През 1994 г. организацията претърпява най-значителните промени от основаването си за опростяване на процедурите, децентрализиране и съкращаване на разходи. В резултат на тези действия са спестени около $50 мил. на година.

Бюджет[редактиране | edit source]

Бюджетът за редовната програма на ОПЗ се събира от страните-членки, чрез вноски определени на Конференцията. Той включва основна техническа работа, сътрудничества и партньорства, обмяна на знания, насоки и администрация, управление и сигурност. Редовният бюджет на ОПЗ за двугодишният период 2010-2011 г. е $1 млрд, като се очаква той да достигне $1.2 млрд.

Главни директори[редактиране | edit source]

Хосе Грациано да Силва, ОПЗ Главен Директор
  • Сър Джон Бойд Ор (Брит.) : Октомври 1945 г. – Април 1948 г.
  • Норис Дод (САЩ) : Април 1948 г. – Декември 1953 г.
  • Филип Кардън (Сащ) : Януари 1954 г. – Април 1956 г.
  • Сър Хърбърт Бродли (Брит.) (наместник) : Април 1956 г. – Ноември 1956 г.
  • Бинай Ранжан Сен (Индия) : Ноември 1956 г. – Декември 1967 г.
  • Адеке Хендрик Боерма (Хол.) : Януари 1968 г. – Декември 1975 г.
  • Едуард Саума (Ливан) : Януари 1976 г. – Декември 1993 г.
  • Жак Дюф (Сенегал) : Януари 1994 г. – Декември 2011 г.
  • Хосе Грациано да Силва (Бразилия) : Януари 2012 г. –

Заместник генерални директори[редактиране | edit source]

  • Уйлам Нобел Кларк (САЩ) : 1948
  • Сър Нърбърт Брадли (Великобритания) : 1948–1958
  • Фредрих Трауот Уолън (Швейцария) : 1958–1959
  • Норман Ц. Райт (Великобритания) : 1959–1963
  • Орис В. Уелс (САЩ) : 1963–1971
  • Рой И. Джаксон (САЩ) : 1971–1978
  • Ралф У. Филипс (САЩ) : 1978–1981
  • Едуард М. Уест (Великобритания) : 1981–1985
  • Деклан Дж. Уалтън (Ирландия) : 1986–1987
  • Хауърд Хджорт (САЩ) : 1992–1997
  • Викрам Дж. Шах (Великобритания) : 1992–1995
  • Дейвид А. Харчарик (САЩ) : 1998–2007
  • Джеймс Г. Бътлър (САЩ) : 2008–2010
  • Чангчуй Хи (Китай) (Операции): 2009 - 2011
  • Анн Тутуйлър (САЩ) (Знание): 2011 - 2012
  • Манож Джунежа (Индия) (Операции): 2011 - 2012
  • Дан Густавсон (САЩ) (Операции): 2012 – сега(25.06.2013)

Бюра[редактиране | edit source]

  страни членки на ОПЗ   Асоциирани членове на ОПЗ

Седалище[редактиране | edit source]

Седалището на организацията се намира в Рим. Любопитен факт е че до 18 Април 2005 г. пред сградата се е намирал Аксумският Обелиск, военният трофей задигнат от войниците на Мусолини през 1937 г. от Етиопия.

Регионални офиси[редактиране | edit source]

  • Регионален офис за Африка в Акра, Гана
  • Регионален офис за Латинска Америка и Карибите в Сантяго, Чили
  • Регионален офис за Азия и Тихоокеания в Бангкок, Тайланд
  • Регионален офис за Близкия Изток в Кайро, Египет
  • Регионален офис за Европа и Централна Азия в Будапеща, Унгария

Вътрешно-регионални офиси[редактиране | edit source]

Файл:Вътрешно-регионални офиси.jpg
Вътрешно-регионални офиси

Координационната служба за Северна Америка във Вашингтон, DC

  • Вътрешно-регионален офис за Централна Африка (SFC) в Либревил, Габон
  • Вътрешно-регионален офис за Централна Америка (SLM) в Панама Сити, Панама
  • Вътрешно-регионален офис за Централна и источна Европа в Будапеща, Унгария
  • Вътрешно-регионален офис за Централна Азия в Анкара, Турция
  • Вътрешно-регионален офис за Източна Африка (SFE) в Адис Абаба, Етиопия
  • Вътрешно-регионален офис за Северна Африка в Тунис, Тунис
  • Вътрешно-регионален офис за Южна и източна Африка в Хараре, Зимбабве
  • Вътрешно-регионален офис за Карибите в Бриджтаун, Барбадос
  • Вътрешно-регионален офис за Тихо-океанските острови в Апия, Самоа
  • Вътрешно-регионален офис за Западна Африка (SFW) в Аккра, Гана

Координационни офиси[редактиране | edit source]

Програми и постижения[редактиране | edit source]

Прехрана[редактиране | edit source]

Codex Alimentarius[редактиране | edit source]

FAO и Световната здравна организация създават Codex Alimentarius Commission през 1963 г. с цел разработване на стандарти за храните, насоки и текстове, като например кодекси за добри практики в рамките на съюза FAO / WHO- програма за хранителните стандарти. Основните цели на програмата са защитата на здравето на потребителите, гарантиране на лоялна търговия и насърчаване на координирането на всички хранителни стандарти, поети от междуправителствени и неправителствени организации.

Среща на върха за хранителната сигурност[редактиране | edit source]

Срещата на високо равнище за хранителната сигурност се състояла в Рим, Италия, между 16 и 18 Ноември 2009 г. Решението да се свика срещата било взето от Съвета на ОПЗ по предложение на Главния Директор - Жак Дюф. 60 държавни глави и 192 министри присъствали на срещата. Страните единодушно приели декларация заявявайки отново своя ангажимент да заличат световния глад възможно най-скоро.

TeleFood[редактиране | edit source]

Повишаването на осведомеността относно проблема с глада мобилизира енергия за намиране на решение. През 1997 г. ФАО стартира TeleFood, кампания на концерти, спортни мероприятия и други дейности, която да обедини силата на медиите, известни личности и загрижени граждани в борбата срещу глада. От учредяване си кампанията е генерирала близо 28 милиона долара и 15 млн. евро дарения. Парите, набрани чрез TeleFood плаща за малки, устойчиви проекти, които помагат на дребните фермери да произвеждат повече храна за техните семейства и общности.

Проектите предоставят материални ресурси, като риболовното оборудване, семена и селскостопански инвентар. Те варират значително, от подпомагането на семейства с отглеждането на свине във Венецуела, през създаване на училище градини в Кабо Верде и Мавритания или предоставяне на училищни обеди в Уганда и обучаването на деца сами да отглеждат храната си, до отглеждането на риба в Общността за прокажени в Индия.

Посланиците на добра воля на FAO[редактиране | edit source]

Програмата на FAO за посланици на добра воля стартира през 1999 година. Основната цел на програмата е да се привлече общественото и медийно внимание към неприемливото положение, че 1 милиард хора продължават да страдат от хроничен глад и недохранване във време на невиждано изобилие. Тези хора водят живот в мизерия и са лишени от едно от най-основните човешки права: правото на храна. Правителствата не могат сами да сложат край на глада или недохранването. Мобилизацията на публичния и частния сектор, с участието на гражданското общество и за обединяването на колективни и индивидуални средства са необходими, за да измъкнат хората от омагьосания кръг на хроничния глад и недохранване.

Всеки от посланици на добра воля на ФАО - известни личности от областта на изкуството, забавлението, спорта и академичните среди, (някои от които са носителката на Нобелова награда Рита Леви Монталчини, актрисата Гонг Ли, покойният певец Мириам Макеба, международните изпълнители Ронан Кийтинг и Анггън и футболистите Роберто Баджо и Раул) е поел личен и професионален ангажимент към физията на ФАО за бъдещите поколения- свят, в който храната е даденост, а не привилегия. Използвайки своите таланти и влияние, посланиците на добра воля привличат стари и млади, богати и бедни в кампанията срещу световния глад. Те имат за цел да направят ‘Храна за всички’ реалност през 21 век.

Насоки към ‘Правото на храна’[редактиране | edit source]

През 2004 г. са приети ‘Насоки към правото на храна’, които предлагат на членките напътствия относно начините за изпълнение на задълженията си по правото на прехрана.

Отговор на хранителната криза[редактиране | edit source]

През декември 2007 г. FAO стартира своята инициатива за ‘Растящи цени на храните’, за да подпомогне малките производители да увеличат продукцията си и да печелят повече. С тази инициатива, FAO допринася към работата на отдела на ООН, “High-Level Task Force” срещу световната хранителна криза, която изготвя цялостната рамка за действие. FAO реализира проекти в над 25 страни и междуведомствени мисии в близо 60, увеличавайки своето наблюдение чрез “Глобалната информационна система за ранно предупреждение на храните и земеделието”, което предоставя стратегически консултации на правителствата и подкрепя техните усилия за увеличаване на производството и инвестициите в селското стопанство. ФАО също така е работи ръка за ръка с Европейския съюз. Пример за това е схемата за разпространение и да се размножаване на качествени семена в Хаити на стойност 10.2 млн долара и 7.5 милиарда евро, която значително увеличи производството на храни, като осигурява по-евтини храни и повишаване на доходите на земеделските производители.

ОПЗ-ЕС партньорство[редактиране | edit source]

През Май 2009 г., ОПЗ и ЕС подписват първоначален помощен пакет на стойност 125 млн. евро, за подпомагане на дребни фермери в страните засегнати тежко от покачващите се цени на храните. ОПЗ получава около 200 млн. евро за работата си в 25 държави, от които 15.4 млн. евро са за Зимбабве.

Програма за хранителната сигурност[редактиране | edit source]

Специалната програма на ОПЗ за Хранителна Сигурност е главната инициатива с която организацията цели да намали наполовина броят на гладуващите в света преди 2015 г. (по сегашна преценка близо 1 мллрд. души). Чрез проекти в повече от 100 страни по света, програмата насърчава ефективни и реални решения за справяне с глада, недохранването и бедността. В момента 102 страни са включени в програмата от които приблизително 30 са започнали преминаването от пробни към национални програми.

Онлайн кампания срещу глада[редактиране | edit source]

Проекта 1billionhungry (1 милиард гладни) става кампания на движението EndingHunger през април 2011 година. Начело с FAO в партньорство с други агенции на ООН и частни неправителствени групи, EndingHunger разширява границите на конвенционалното обществено застъпничество. Тя се основава на успеха на проекта 1billonhungry през 2010г. и последващата верига от публични събития, довели до събирането на над три милиона подписи в световна петиция за прекратяването на световния глад. Петицията е първоначално представена пред представители на световните правителствата на церемония в Рим на 30 ноември 2010 година. Интернетът и партньорствата са двата основни динамични аспекта на EndingHunger. Кампанията разчита на съдействието на организации и институции, които могат да улеснят нейното разпространение чрез поставяне на банери на техните собствени интернет страници или организирането на събития, целящи повишаване на обществената информираност относно проекта. През 2011 кампанията разширява своето мултимедийно съдържание, насочва вниманието си към споразумения за сътрудничество с партьорски организации и се фокусира върху насърчаването на младите хора на възраст 14-25 години да разберат потенциала си като социален фактор за спирането на световния глад.

Проектът EndingHunger е бързо-разпространима комуникационна кампания, постоянно подновяваща и разширяваща своите усилия за изграждане на движение чрез Facebook, Twitter и другите социални мрежи. На тези, които подписват петицията се дава възможност да препратят линка на сайта EndingHunger на приятелите си чрез социалните мрежи или имейл, с цел разпространяване на заинтересоваността и събиране на още повече подписи за петицията.

Следващата междинна цел на проекта EndingHunger е да разрастне мрежата си във Facebook до 1 милион членове. Както и с петицията, колкото повече хора се включат, толкова по-въздействащо е посланието до правителствата: "Ние не искаме да се примирим с факта, че стотици милиони живеят в хроничен глад." Отделни групи и индивиди също могат да организират събития свързани с проекта, канейки своите приятели, поръчвайки тениски, знамена и жълти свирки и принтирайки празна страница за подписка от сайта endinghunder.org.

Оригиналната кампания 1billionhungry взема назаем своя лозунг "Бесен съм и няма да търпя това повече!" от реплика на Питър Финч във филма ‘Network’ от 1976 г. Междувременно, жълтите свирки са символ на кампанията от самото начало, от 1billionhungry до EndingHunger. (Творческата концепция е предоставена от McCann Erickson Italy Communication Agency) Жълтата свирка символизират факта, че даваме "жълт картон" на тихия убиец- глада. Тя е едновременно символ и – на много събития и протести по целия свят– практическо средство за изразяване на недоволство и вдигане на шум относно ситуацията с глада.

Кампаниите 1billionhungry и EndingHunger продължават да привличат посланиците на ООН за добра воля от света на музиката и киното, литературата, спорта, социалния активизъм и управлението. Някои от най-известните лица, станали участници са бившият бразилски президент Луис Инасио Лула да Силва, бившите президенти на Чили Рикардо Лагос и Мишел Бачелет, актрисата Сюзън Сарандън, актьорите Джеръми Айрънс и Раул Бова, изпълнителите Селин Дион и Anggun, писателите Изабел Алиенде и Андреа Камилери, музикантът Chucho Valdés и олимпийската легенда в леката атлетика- Карл Люис.

Земеделие[редактиране | edit source]

Международната конвенция за защита на растителността[редактиране | edit source]

През 1952 г. FAO създава Международната Конвенция за Защита на Растителността (IPPC). Тази международна организация работи за предотвратяване на международното разпространение на вредители и болести по растенията. Сред функциите му са поддържане на актуалността на списъците на вредители по растенията, проследяване на нашествията от вредители и координиране на техническата помощ между страните-членки. Към май 2012 г. 177 правителства са приели договора на организацията.

Съюз срещу глада и недохранването[редактиране | edit source]

Съюзът срещу глада и недохранването (AAHM) има за цел да покаже как държавите и организациите могат да бъдат по-ефективни в застъпничеството си и осъществяването на действия за справяне с глада и недохранването. Като глобално партньорство, AAHM създава глобални връзки между местни, регионални, национални и международни институции, които споделят целите на борбата с глада и недохранването. Организацията работи за предоставяне на хранителна сигурност чрез засилване на ресурсите, подобряване на обмена на знания и укрепване на дейностите против глада в рамките на страните и между отделните държави на регионално и международно ниво.

Съюзът срещу глада и недохранването е първоначално създаден през 2002 г. с цел укрепване и координиране на националните усилия в борбата срещу глада и недохранването. Мисията му произтича от първата и осмата от целите на НАТО за “развитие на новото хилядолетие”- намаляване на броя на хората, които страдат от глад наполовина до 2015 г. ( предхождана от "Римската декларация" през 1996 г.) и за разработването на глобално партньорство за развитие. Алиансът е основан от римските хранителни агенции - Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), Програмата UN World Food (WFP), Международния фонд за земеделското развитие (IFAD) и Bioversity International.

AAHM обединява инициативи за развитието на борбата с глада инициирани както от хората към организациите, така и обратно. Съюзът свързва правителства, организации на ООН и неправителствени организации в едно с цел повишаване на ефективността чрез единство.

Интегрирана борба с вредителите[редактиране | edit source]

През 90-те години, FAO поема водеща роля в насърчаването на интегрирана борба с вредителите при производството на ориз в Азия. Стотици хиляди фермери са обучени с помощта на метода, известен като Farmer Field School (FFS). Подобно на много от програмите, управлявани от FAO, средствата за Farmer Field School се финансират от двустранни доверителни фондове с Австралия, Холандия, Норвегия и Швейцария, в качеството си на водещи донори. Усилията на ФАО в тази сфера са посрещнати със силен ентусиазъм от неправителствени организации, които иначе са критикували голяма част от работата на организацията в миналото.

Трансгранични вредители и болести[редактиране | edit source]

FAO установява “Система за аварийна превенция на трансгранични болести и вредители по животните и растенията” през 1994 г., наблягайки на контрола над болести като чума по говедата, шап и птичи грип, помагайки на правителствата да координират своите действия. Един от ключовите елементи е “Глобалната програма по унищожаване на чумата по говедата”, стигнала до етап, в който големи парцели на Азия и Африка са вече изчистени от заболяването по говедата за продължителен период от време. Междувременно Locust Watch наблюдава в световен мащаб ситуацията със скакалците и поддържа засегнатите страни и донори информирани за нататъшно развитие.

Глобална инициатива за партньорство в разширяването на капацитета за отглеждане на растителни култури[редактиране | edit source]

Файл:Индекс на цените на хранителните стоки (FAO) 1990-2012.png
Индекс на цените на хранителните стоки (FAO) 1990-2012

Глобална инициатива за партньорство в разширяването на капацитета за отглеждане на растителни култури (GIPB) е глобално сътрудничество насочено към увеличаване на капацитета за растителното производство. Мисията на GIPB е да се повиши възможността на развиващите се страни да отглеждат растителни култури, с цел повишаване на хранителната сигурност и подобряване на устойчивостта на развитие чрез по-добро отглеждане на растенията и по-надеждни транспортни системи.

Крайната цел е да се гарантира, че значителна част от растениевъди, лидери, мениджъри, техници, донори и партньори са свързани помежду си чрез ефективна глобална мрежа. Повишаване на капацитета за отглеждане на растения в развиващите се страни е от решаващо значение за постигането на значими резултати в борбата с бедността и глада и за обръщането на текущите тревожни тенденции. Изкуственото отглеждане на растения е добре позната науката в състояние да разшири тяхната генетична база и адаптивност чрез комбиниране на модерни технологии конвенционални техники за подбор. От съществено значение е да се предотврати повторната поява на кризи като тази на нарастващите цени на храните и да се отговори на нарастващата нужда от източници на енергия, базирани на растителните култури.

Инвестиции в селското стопанство[редактиране | edit source]

Отделът на ОПЗ по техническо сътрудничество поддържа Център за Инвестиции, който промотира по-мащабно инвестиране в селско стопанското и селското развитите, като подпомага развиващите се страни да изготвят устойчиви политики, програми и проекти. Средства биват мобилизиране от различни институции в това число Световната банка, банки за регионално развитие, международни фондове както и ресурси на ОПЗ.

Гори[редактиране | edit source]

Една от стратегическите цели на ФАО е продължителното поддържане на целостта на горите в света. Отделът по горите на ФАО работи за балансиране на социалните и екологичните съображения с икономическите нужди на селското население, живущо в горски територии. ФАО служи като неутрален форум за политически диалог, като надежден източник на информация за горите и дървета и като доставчик на експертна техническа помощ и консултации, с което помага на страните да разработват и прилагат ефективни национални програми.

FAO изпълнява едновременно ролята на световен координационен център за информация за горите и горските ресурси и на посредник, помагащ за изграждането на местен горски капацитет. В сътрудничество с държавите-членки, FAO извършва периодични глобални оценки на горските ресурси, които са предоставени чрез доклади, публикации и уеб сайта на FAO. “Глобалната оценка на горските ресурсите” предоставя цялостно отчитане на горите в световен мащаб. На всеки две години, ФАО публикува доклада “Състояние на горите в световен мащаб”, предоставящ цялостна информация за съществуващите и възникващи проблеми в горския сектор.

“Unasylva”, вестник рецензиран от ФАО относно горското стопанство, се публикува на английски, френски и испански редовно от 1947 г. и е най-дълго публикувания многоезичен вестник за горското стопанство в света.

FAO е официален спонсор на “Международния ден на горите”, на 21 март всяка година, провъзгласен от Генералното събрание на ООН на 28 ноември, 2012.

Спешно реагиране[редактиране | edit source]

ОПЗ помага на страните да предотвратят, смекчат, подготвят и откликнат при спешни ситуации. Организацията се стреми да подобри способностите на членовете си да се справят с кризи на хранителната сигурност, като предвижда и известява за евентуални негативни условия. Изготвянето на програми които подпомагат преминаването от помощи към възстановяване и развитие също са основата на ОПЗ при бедствия.

Статистика[редактиране | edit source]

Отделът на ОПЗ по статистика публикува „FAOSTAT“, електронна онлайн многоезична база данни съдържаща над 3 млн. записа от над 210 страни и територии, покриващи отрасли като селско стопанство, хранене, рибарство, хранителни помощи, използване на земята и население. Информация относно световните селскостопански търговски потоци също бива публикувана от отдела.

Критика[редактиране | edit source]

1970 г., 80-те, 90-те години[редактиране | edit source]

Налице е обществена критика към FAO от най-малко 30 години насам. Недоволството от работата на организацията е сред причините за създаването на две нови организации след “Световната конференция по храните” през 1974 г., а именно на “Световния съвет за храните” и на “Международния фонд за селскостопанското развитие” и от началото на 80-те години има ясно изразено съперничество между тези организации. В същото време, “Световната програма по прехраната”, която започва като експериментална 3-годишна програма в рамките на ФАО, расте по-размер и независимост като директорите на ФАО и WFP се борят за власт.

В началото на 1989 г., организацията е атакувана от “Фондация по наследството”, консервативна разследваща организация, базиран във Вашингтон. Фонзацията пише: “Тъжният факт е, че по същността си ФАО се оказа безполезен в борбата с глада. Със раздутата си бюрокрация, посредственост на своята работа и неефективност на служителите си, през последните години ФАО все повече се политизира.” През септември на същата година, списанието “Society” публикува серия от статии за ФАО, включващи участие от страна на фондация Heritage и отговор от служителя на ФАО, Ричард Лидикер, който по-късно е описано от датския министър на земеделието (който е подал оставка от организацията) като "главен говорител на ФАО по непрозрачността".

Едуард Саоума, генералният директор на ФАО, също е критикувана в книгата на Греъм Хенкок "Господари на бедността”, публикувани през 1989 година. Там се споменава “тлъстото заплащане” на Саоума, неговия " автократичен стил на управление” и неговия" контрол върху потока на обществена информация ". Ханкок заключва, че "След всичко това човек остава с чувството, че тази институция е загубила своя път, отклонила се е от своя чисто хуманитарен и търсещ развитие мандат, и е загубила представата за своето място в света - за това точно какво се прави, и защо". Въпреки критиките, Едуард Саоума служи като генерален директор в продължение на три последователни мандата от 1976 до 1993 г.

През 1990 г. Щатският департамент на САЩ изрази мнение, че "’Органицакията по прехрана и земеделието’ изостава зад другите организации на ООН в отговор на желанията на САЩ за подобряване на програмата и бюджета на процесите за подобряване на възвръщаемост на инвестициите".

Година по-късно, през 1991, списание “The Ecologist” публикува специално издание под заглавието "Организацията на ООН по прехраната и земеделието: Насърчаване на (влошаване на ситуацията със) световния глад". Списанието включва статии, които поставят под въпрос политиката и практиката на ФАО в сферите на горите, рибарството, аквакултурите и контрола над вредителите. Статиите са написани от експерти като Хелена Норбърг-Ходж, Вандана Шива, Едуард Голдсмит, Мигел А. Алтери и Барбара Динхам.

2000[редактиране | edit source]

Конференцията отностно храните през 2002, организирана от ФАО е счетена за загуба на време от много от официалните участници. Социални движения, земеделски производители, рибари, скотовъдци, местното население, еколози, женски организации, профсъюзи и неправителствени организации изразиха "колективно разочарование и отхвърляне на официалната декларация на... конференцията".

През 2004 г. ФАО изготвя спорен доклад, наречен "Биотехнологиите в селското стопанство: посрещане на нуждите на бедните?". В доклада се твърди, че "Биотехнологиите в селското стопанство има реален потенциал като нов инструмент във войната срещу глада". В отговор на доклада, повече от 650 организации от цял свят подписват отворено писмо, в което казват "FAO е прекършил ангажимента си към гражданското общество и организациите на селяните ". В писмото се твърди, че ФАО не се е консултирал с организациите, представляващи интересите на земеделските стопани и че ФАО се обединява с биотехнологичната промишленост и, следователно, докладът "повдига сериозни въпроси за независимостта и целостта на интелектуалната почтеност в една важна агенция на ООН". Генералният директор на ФАО реагира веднага като посочва, че решенията в областта на биотехнологиите трябва "да се вземат на международно равнище от компетентните органи" (с други думи, не от неправителствени организации). Той признава обаче, че "биотехнологичните изследвания са основно водени от световните топ десет транснационални корпорации" и "частния сектор защитава своите резултати с патенти, за да печели от своята инвестиция и се съсредоточава върху продукти, които са без значение за храните в развиващите се страни ".

През май 2006 г. британски вестник публикува оставката на Луис Фреско, един от осемте помощник генерални директори на ФАО. В писмото си, широко уважаваният др. Фреско заявява, че "Организацията не е в състояние да се адаптират към една нова ера", че "нашият принос и репутация намаляват постоянно" и "ръководството й не е предложила смели опции, за да се преодолее тази криза". През октомври 2006 делегати от 120 страни пристигат в Рим за 32-ата сесия на “Комитета на ФАО по световната хранителна сигурност”. Събитието е широко критикувано от неправителствените организации, но до голяма степен пренебрегнато от големите медии. Oxfam призова за край на “фестивалите с празни думи”, докато Via Campesina излиза с изявление, че критикува политиката на ФАО за хранителната сигурност.

На 18 октомври 2007 г., заключителния доклад на независима външна оценка на ФАО е публикувана. Повече от 400 страници на дължина, оценката е първият по рода си в историята на организацията. Тя е била поръчана с решение на 33-то заседание на Конференцията на ФАО през ноември 2005 година. В доклада се заключава, че "организацията е днес във финансова и програмна криза", но "всички проблеми, засягащи организацията днес могат да бъдат решени".

Сред проблемите, отбелязани от IEE: "Организацията е консервативна и бавно се адаптира", "ФАО в момента има тежка и скъпа бюрокрация" и "Капацитетът на Организацията е в упадък и много от нейните основни компетенции сега са в опасност". Сред решенията са: "нова стратегическа рамка", "институционална културна промяна и реформа на административните и управленски системи".

Официалният отговор от FAO идва на 29 октомври 2007 г.: "Управлението подкрепя принципното заключение в доклада на IEE за необходимостта от "реформа с растеж ", така че да имат FAO и за този век ".

Междувременно стотици от пероснала на FAO подписват петиция в подкрепа на препоръките IEE, призовавайки за "радикална промяна в управлението на културата и духа, деполитизация на назначенията, възстановяване на доверието между персонала и управлението и определяне на стратегическите приоритети на организацията" .

В заключение IEE заявява, че: "Ако FAO не съществуваше, щеше се наложи да бъде открита".

През ноември 2008 г. на специална конференция на страните-членки на ФАО се създава незабавен тригодишен план за действие за "реформа с растеж" на стойност $42,60 милиона (€ 38,600,000), както се препоръчва от независима външна оценка (IEE).

Според плана $21.8 милиона, € 15 млн. ще бъдат изразходвани през следващата година за преразглеждане на финансовите процедури, йерархии и управлението на човешките ресурси.

Световната хранителна криза[редактиране | edit source]

През май 2008 г., докато говори за продължаващата световната хранителна криза, президентът на Сенегал, Абдулай Уейд изразява мнение, че ФАО е "загуба на пари" и че "трябва да го премахнем". Уейд заявява, че ФАО до голяма степен са виновни за покачването на цените, както и че работата на организацията се дублира от други органи, които управлявани по-ефективно, като “Международния фонд на ООН за развитие на селското стопанство”. Въпреки това, тази критика може да е свързана повече с личната вражда между президента и генералния директор, особено в светлината на значителните разлики в работата, извършвана от двете организации.

През 2008 г. ФАО спонсорира “Конференция на високо равнище по световната хранителна сигурност”. Конференцията се характеризира с липсата на съгласие по въпроса за биогоривата.

Отзивите за конференцията от неправителствените организации са смесени. Oxfam отбелязва, че "Конференцията в Рим е важна първа стъпка в борбата с кризата с храните, но повече действия са вече необходими". Мариам Раманиян от центъра на Иран за бъдещото развитие казва: "Ние сме поразени и отвратени да видим използване на хранителната криза за продължаване на действия, които ни доведоха до кризата с храните на първо място".

Както и при предишните конференции, различни организации на гражданското общество провеждат паралелно заседание и издават своя декларация да "отхвърлят корпоративния, индустриален и енергоемки модел на производство и потребление, който е в основата на продължаващите кризи".

Книгата "U.N. a Cosa Nostra" относно управлението на организацията е на разположение на Amazon.com. FAO прави многобройни опити да се предотврати публикацията й, но досега- безуспешно.

Подновяване на FAO[редактиране | edit source]

Широкообхватна програма за организационна реформа и културна промяна започва през 2008 г. след излизането на независима външна оценка. Централно преструктуриране и делегиране на вземането на решения създава по-достъпна и прозрачна структура и намалява разходите на организацията. Модернизиране и оптимизиране на административните и оперативните процеси са също в ход. Подобрена вътрешна работа в екип и по-тесни външни партньорства се обединяват с модернизирането на IT инфраструктурата и по-голяма автономия на децентрализираните служби на ФАО, което позволява на организацията да реагира бързо, когато нуждите са най-големи. Тъй като FAO се основава предимно на знанието, инвестиране в човешки ресурси е основен приоритет. Изграждане на капацитет, включително ръководна програма, ротация на служителите и нова професионална програма за развитието на новите служители са установени. Индивидуално управление на изпълнението, професионална етика и независимо оценяване са адаптирани за подобряване на производителността чрез обучение и засилване на надзора.

Членство[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Текст на конвенцията от 1905 г. и Допълнителния протокол от 1926 г.
  2. Текст на конвенцията от 1946 г.. // Посетен на 2011-06-18.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Food_and_Agriculture_Organization“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.