Организация по прехрана и земеделие
|
Food and Agriculture Organization of the United Nations
|
|
 Емблемата на FAO с нейното мото на латински Fiat Panis ("Нека има хляб") |
|
| Тип | Специализирана Агенция |
|---|---|
| Правен статус | active |
Организацията по прехрана и земеделие (ОПЗ) (на английски: Food and Agriculture Organization, FAO, на френски: Organisation des Nations Unies pour l’alimentation et l’agriculture, ONUAA) е специализирана агенция на Организацията на обединените нации (ООН), която ръководи международните усилия в борбата срещу глада. В услуга както на развитите така и на развиващите се страни, организацията действа като форум, на който всички нации се срещат като равноправни да договарят споразумения и разискват политики свързани със световното прехранване. ОПЗ е също така източник на знания в помощ на страни стремящи се да модернизират и подобрят своето селско стопанство, лесовъдство и риболов с цел гарантиране на продоволствена сигурност и прехрана за всички. Считано от Юни 2011 г., ОПЗ има 191 държави-членки плюс Ферьорските о-ви, Текелау и Европейския съюз като асоциирани членове.[1]
Съдържание |
История [редактиране]
Идеята за създаване на международна организация за наблюдение на селското стопанство и храните в световен мащаб е възниква след процес на кодификация на международното право в края на 19 и началото на 20 век. През май-юни 1905 г. в Рим се провежда международна конференция, което води до сключването на международна конвенция за създаването на Международен селскостопански институт.[1]
Международният селскостопански институт престава да функционира по време на Втората световна война, и официално прекратява дейността си с резолюция на постоянната комисия към института на 27 февруари 1948 г. Неговите функции са прехвърлени на новосъздадената Организация по прехрана и земеделие.[2]
Структура и финансиране [редактиране]
ОПЗ е учредена на 16 Октомври 1945 г. в Квебек (град) Канада. 1951 г. централата бива преместена от Вашингтон (Окръг Колумбия) САЩ в Рим Италия. Организацията се ръководи от Конференцията на Страните-Членки, която заседава на всеки две години за да разгледа постигнатото, да приема нова работна програма и нов бюджет за следващия период. Конференцията избира съвет от 49 страни-членки, които действат като временен управляващ орган и Главен Директор, който оглавява агенцията. ОПЗ е изградена от седем отдела: Селско Стопанство и Потребителска Защита; Икономическо и Социално Развитие; Рибарство и Авкакултури; Горско Стопанство; Корпоративни Услуги, Човешки Ресурски и Финанси; Управление на Природните Ресурси и Околната Среда; Техническо сътрудничество. [2] През 1994 г. организацията претърпява най-значителните промени от основаването си за опростяване на процедурите, децентрализиране и съкращаване на разходи. В резултат на тези действия са спестени около $50 мил. на година.
Бюджет [редактиране]
Бюджетът за редовната програма на ОПЗ се събира от страните-членки, чрез вноски определени на Конференцията. Той включва основна техническа работа, сътрудничества и партньорства, обмяна на знания, насоки и администрация, управление и сигурност. Редовният бюджет на ОПЗ за двугодишният период 2010-2011 г. е $1 млрд, като се очаква той да достигне $1.2 млрд.
Главни директори [редактиране]
-
- Сър Джон Бойд Ор (Брит.) : Октомври 1945 г. – Април 1948 г.
- Норис Дод (САЩ) : Април 1948 г. – Декември 1953 г.
- Филип Кардън (Сащ) : Януари 1954 г. – Април 1956 г.
- Сър Хърбърт Бродли (Брит.) (наместник) : Април 1956 г. – Ноември 1956 г.
- Бинай Ранжан Сен (Индия) : Ноември 1956 г. – Декември 1967 г.
- Адеке Хендрик Боерма (Хол.) : Януари 1968 г. – Декември 1975 г.
- Едуард Саума (Ливан) : Януари 1976 г. – Декември 1993 г.
- Жак Дюф (Сенегал) : Януари 1994 г. – Декември 2011 г.
- Хосе Грациано да Силва (Бразилия) : Януари 2012 г. –
Бюра [редактиране]
Седалище [редактиране]
Седалището на организацията се намира в Рим. Любопитен факт е че до 18 Април 2005 г. пред сградата се е намирал Аксумският Обелиск, военният трофей задигнат от войниците на Мусолини през 1937 г. от Етиопия.
Регионални офиси [редактиране]
- Регионален офис за Африка в Акра, Гана
- Регионален офис за Латинска Америка и Карибите в Сантяго, Чили
- Регионален офис за Азия и Тихоокеания в Бангкок, Тайланд
- Регионален офис за Близкия Изток в Кайро, Египет
- Регионален офис за Европа и Централна Азия в Будапеща, Унгария
Програми и постижения [редактиране]
Среща на върха за хранителната сигурност [редактиране]
Срещата на високо равнище за хранителната сигурност се състояла в Рим, Италия, между 16 и 18 Ноември 2009 г. Решението да се свика срещата било взето от Съвета на ОПЗ по предложение на Главния Директор - Жак Дюф. 60 държавни глави и 192 министри присъствали на срещата. Страните единодушно приели декларация заявявайки отново своя ангажимент да заличат световния глад възможно най-скоро.
ОПЗ-ЕС партньорство [редактиране]
През Май 2009 г., ОПЗ и ЕС подписват първоначален помощен пакет на стойност 125 млн. евро, за подпомагане на дребни фермери в страните засегнати тежко от покачващите се цени на храните. ОПЗ получава около 200 млн. евро за работата си в 25 държави, от които 15.4 млн. евро са за Зимбабве.
Програма за хранителната сигурност [редактиране]
Специалната програма на ОПЗ за Хранителна Сигурност е главната инициатива с която органицацията цели да намали наполовина броят на гладуващите в света преди 2015 г. (по сегашна преценка близо 1 мллрд. души). Чрез проекти в повече от 100 страни по света, програмата насърчава ефективни и реални решения за справяне с глада, недохранването и бедността. В момента 102 страни са включени в програмата от които приблизително 30 са започнали преминаването от пробни към национални програми.
Спешно реагиране [редактиране]
ОПЗ помага на страните да предотвратят, смекчат, подготвят и откликнат при спешни ситуации. Организацията се стреми да подобри способностите на членовете си да се справят с кризи на хранителната сигурност, като предвижда и известява за евентуални негативни условия. Изготвянето на програми които подпомагат преминаването от помощи към възстановяване и развитие също са основата на ОПЗ при бедствия.
Статистика [редактиране]
Отделът на ОПЗ по статистика публикиува „FAOSTAT“, електронна онлайн многоезична база данни съдрржаща над 3 млн. записа от над 210 страни и територии, покриващи отрасли като селско стопанство, хранене, рибарство, хранителни помощи, използване на земята и население. Информация относно световните селскостопански търговски потоци също бива публикувана от отдела.
Инвестиции в селскотостопанство [редактиране]
Отделът на ОПЗ по техническо сътрудничество подържа Център за Инвестиции, който промотира по-мащабно инвестиране в селско стопанското и селското развитите, като подпомага развиващите се страни да изготвят устойчиви политики, програми и проекти. Средства биват мобилизиране от различни институции в това число Световната банка, банки за регионално развитие, международни фондове както и ресурси на ОПЗ.
Обновление на ОПЗ [редактиране]
Обширна инициатива за организационна реформа и културна промяна се приема през 2008 г., след публикуване на Независимо Външно Оценяване. Преструктуриране на седалището на организацията и делегирането на вземането на решения създават по-ефективен работен процес и намаляване на разходите. По-добрата инфраструктура в самите офиси на Организацията, както и по-голямата автономност на всеки клон позволяват да се обръща внимание своевременно където е нужно. Тъй като ОПЗ е главно организация на знанията, инвестициите в човешки ресурси е главна цел, затова са въведени нови длъжности за вътрешен контрол по изпълнение на проектите.
Членство [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Текст на конвенцията от 1905 г. и Допълнителния протокол от 1926 г.
- ↑ Текст на конвенцията от 1946 г.. // Посетен на 2011-06-18.
Външни препратки [редактиране]
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Food_and_Agriculture_Organization“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
