Органически устав на Крит
Органическият устав на Крит е закон, с който се регламентира управлението на Критския вилает в рамките на Османската империя през 1868 година.
Служи за модел на неосъществените проекти за ограничена автономия на други части от балканските владения на империята и, в частност, на Македония.[1]
Издаден в разгара на масовото въстание на християните на острова, ферманът от януари 1868, станал известен като Органически устав на Крит, потвърждава и разширява обещанията за реформи от предходните години: включване на християните във всички нива на управлението и съдопроизводството; равнопоставеност на турския и гръцкия език в служебните отношения; създаване на местна банка; избори за законодателен орган с компетенции, ограничени до делата на вилаета без бюджетните въпроси.[2] Освен изборност на местната власт (без висшите административни управители, назначавани от султана) и смесени съдилища, за успокояването на въстаналия остров се въвеждат данъчни и аграрни реформи (премахване на данъка за откуп от военна служба, нов кадастър на земите за осъразмеряване на задълженията според възможностите на данъкоплатците и други).[3]
Ефектът от тези мерки е временен. Ограничените правомощия на парламента и натискът при изборите, който снижава представителството на християнското мнозинство в полза на мюсюлманите, предизвикват нови вълнения по време на Източната криза от 1876 – 78 година.[4] Берлинският договор (член 23) запазва Крит като турска провинция, но задължава султана да приложи Органическия устав, „като направи въ него изменения, които биха се намерили за справедливи“[1]. Тези изменения са обявени през октомври 1878 година. С тях се гарантира християнско мнозинство в общото събрание, създава се обща жандармерия от християни и мюсюлмани и се установява петгодишен мандат на генералните губернатори на острова.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 7 – 8, 11 – 12.
- ↑ Kallivretakis, Leonidas. A Century of Revolutions: The Cretan Question between European and Near Eastern Politics (В: Paschalis Kitromilides: Eleftherios Venizelos. The Trials of Statesmanship). Edinburgh University Press, 2008. ISBN 9780748633642. Стр. 21
- ↑ Shaw, Stanford J., Ezel Kural Shaw. History of the Ottoman Empire and Modern Turkey. Volume II. Cambridge University Press 2002. ISBN 0-521-29166-6. Стр. 151 – 152
- ↑ а б Kallivretakis 2008, стр. 22 – 24