Орел рибар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Орел-рибар
OspreyNASA.jpg
Pandion haliaetus
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 CR bg.svg
Критично застрашен[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Accipitriformes
семейство: Pandionidae Орли рибари
род: Pandion Орли рибари
вид: P. haliaetus Орел рибар
Научно наименование
Уикивидове Pandion haliaetus
Linnaeus, 1785
Разпространение
Wiki-Pandion haliaetus.png
Подвидове

 

  • P. h. carolinensis
  • P. h. cristatus
  • P. h. haliaetus
  • P. h. ridgwayi


Орелът-рибар (Pandion haliaetus) е дневна граблива птица, от семейство Орли рибари (Pandionidae), срещаща се и в България.

Общи сведения[редактиране | edit source]

  • Дължината на тялото – 52–60 cm
  • Размаха на крилете – 152–167 cm
  • Тегло – 1,5–1,7 kg
  • Полов диморфизъм - слабо изразен. Женската е по-едра и има по-големи и ясно изразени тъмни петна по гърдите.
  • Оперение – долната част на тялото е светло оцветена към бяла, горната – в тъмно.
  • Полет – бавен, с тежки махове и планирания.
  • Краката са осеяни с шишчета по стъпалната част, а ноктите са много дълги, извити и заострени, добре приспособени за улавяне на хлъзгава плячка като рибата.
  • Продължителност на живота – 24 години в природата

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

В Европа (включително България), Африка, Северна Америка, Австралия, Океания и Азия. В миналото често срещана и широко разпространена птица в Европа. В момента се среща в североизточните части на някои райони на Средиземноморието. Обитават райони с бистра вода и наличие на достатъчно количество риба. Ловуват в езера, реки или понякога морски крайбрежия. Много са чувствителни към човешко присъствие и притеснения.

По-северните популации на вида са мигриращи. По-голяма част от европейската популация зимува в Западна Африка.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Високо специализрана в избора си на плячка птица. Храни се предимно с риба, но все пак малък дял имат и дребните бозайници, патици, жаби, водни змии, костенурки, ракообразни и охлюви. Докато ловува, лети на около 50 m височина над водата. Когато забележи плячка, се спуска с полусвити криле надолу, като прави понякога леки корекции в посоката с малки движения на крилете и тялото. Когато доближи водната повърхност, изнася краката си напред и се потапя с удар във водата сред облак от водни пръски. Спира за момент с разперени криле, за да спре плячката да се мърда, и излита от водата със силни махове на крилете си. Може да вдигне и отнесе риба до 2 kg тегло, въпреки че самата птица достига максимум 1,7 kg. Понягога хваща прекалено големи и тежки риби, които няма сила да отнесе и които изоставя след неколкократни опити.

Размножаване[редактиране | edit source]

  • Моногамни птици.
  • Гнездо – обикновено по високи дървета, осигуряващи добър поглед върху ловния район. В тропиците – понякога и по скални корнизи и дори и на земята директно, в тези случаи са описани и образували се не много плътни колонии. Гнездото е подобно на това на другите ястребови птици, обикновено се връщат всяка година в старото гнездо и го ремонтират.
  • Яйца – 2-4 броя, напръскани нагъсто със сливащи се тъмнокафяви петна, което им придава вид на оваляни в кал. Дължината на яйцето е 62 mm.
  • Мътене – извършва се и от двамата родители, но женската прекарва в мътене повече време и мъжкият я храни понякога, като често подава храната във въздуха. Отстрани подаването прилича на въздушна битка. Мътенето трае 35-38 дни.
  • Отглеждане на малките – първите 6 седмици ги храни майката, поставяйки парчета храна пред човките им. След това родителите просто оставят рибата в гнездото. Напускат гнездото на около 50-63 дневна възраст. След като напуснат гнездото, малките биват хранени още дълго от родителите си, докато се научат да ловуват самостоятелно и достатъчно ефикасно, за да си набавят сами храна.
  • Отглежда едно люпило годишно.

По време на размножителния период ухажването включва фигури от висшата въздушна акробатика и пикирания.

Природозащитен статут[редактиране | edit source]

На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. BirdLife International. Pandion haliaetus. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species.. 2008. Посетен на 24 February 2009.
  2. Червена книга на Република България. Орел рибар. Посетен на 10 март 2012
  3. BirdLife International 2004. Pandion haliaetus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 юли 2008.
  4. Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 55

Външни препратки[редактиране | edit source]