Орел рибар
| Орел рибар | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
 Критично застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Орел рибар в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Орелът рибар (Pandion haliaetus) е дневна граблива птица, от семейство Орли рибари (Pandionidae), срещаща се и в България.
Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]
- Дължина на тялото – 55 – 60 cm
- Размах на крилете – 150 – 170 cm
- Тегло – 1,3 – 2 kg
- Полов диморфизъм – слабо изразен. Женската е по-едра и има по-големи и ясно изразени тъмни петна по гърдите.
- Характеристики – долната част на тялото е светло оцветена към бяла, горната – в тъмно. На гърдите обикновено има кафява лента, която е по-слабо изразена при мъжките животни, отколкото при женските. През първите няколко месеца младите птици се разпознават по-оранжевите си очи, които обикновено изглеждат жълтеникави при по-старите животни.
- Полет – бавен, с тежки махове и планирания. Във въздуха орелът рибар може да се познае доста добре поради дългите си и тесни крила, които наподобяват лъкове във въздуха.
- Краката са осеяни с шишчета по стъпалната част, а ноктите са много дълги, извити и заострени, добре приспособени за улавяне на хлъзгава плячка като рибата.
- Продължителност на живота – 24 години на свобода.
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
В Европа (включително България), Африка, Северна Америка, Австралия, Океания и Азия. В миналото често срещана и широко разпространена птица в Европа. Среща се в североизточните части на някои райони на Средиземноморието. Обитават райони с бистра вода и наличие на достатъчно количество риба. Ловуват в езера, реки или понякога морски крайбрежия. Много са чувствителни към човешко присъствие и притеснения.
По-северните популации на вида са мигриращи. По-голяма част от европейската популация зимува в Западна Африка.
Подвидове[редактиране | редактиране на кода]
- P. h. carolinensis
- P. h. cristatus
- P. h. haliaetus
- P. h. ridgwayi
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Високо специализирана в избора си на плячка птица. Храни се предимно с риба, но все пак малък дял имат и дребните бозайници, патици, жаби, водни змии, костенурки, ракообразни и охлюви. Докато ловува, лети на около 50 m височина над водата. Когато забележи плячка, се спуска с полусвити криле, като прави понякога леки корекции в посоката с малки движения на крилете и тялото. Когато доближи водната повърхност, изнася краката си напред и се потапя с удар във водата сред облак от водни пръски. Спира за момент с разперени криле, за да спре плячката да мърда, и излита от водата със силни махове на крилете си. Може да вдигне и отнесе риба до 2 kg – почти колкото собственото тегло. Понягога хваща прекалено големи и тежки риби, които няма сила да отнесе и които изоставя след неколкократни опити.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
- Моногамни птици.
- Гнездо – обикновено по високи дървета, осигуряващи добър поглед върху ловния район. В тропиците – понякога и по скални корнизи и дори на земята директно, в тези случаи са описани и образували се не много плътни колонии. Гнездото е подобно на това на другите ястребови птици, обикновено се връщат всяка година в старото гнездо и го ремонтират.
- Яйца – 2 до 4 броя, напръскани нагъсто със сливащи се тъмнокафяви петна, което им придава вид на оваляни в кал. Дължината на яйцето е 62 mm.
- Мътене – извършва се и от двамата родители, но женската прекарва в мътене повече време и мъжкият я храни понякога, като често подава храната във въздуха. Отстрани подаването прилича на въздушна битка. Мътенето трае 38 – 41 дни.
- Отглеждане на малките – първите 6 седмици ги храни майката, поставяйки парчета храна пред човките им. След това родителите просто оставят плячката в гнездото. Напускат гнездото на около 50 до 54-дневна възраст. След като напуснат гнездото, малките биват хранени още дълго от родителите си, докато се научат да ловуват самостоятелно и достатъчно ефикасно, за да си набавят сами храна.
- Отглежда едно люпило годишно.
По време на размножителния период ухажването включва фигури от висшата въздушна акробатика и пикирания.
Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]
- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC)[3]
- Директива за птиците на ЕС – Приложение 1[4]
На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Pandion haliaetus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Орел рибар. Посетен на 10 март 2012
- ↑ BirdLife International 2004. Pandion haliaetus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 юли 2008 г.
- ↑ Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 55
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- RSPB UK Osprey Diary Архив на оригинала от 2005-08-31 в Wayback Machine.
- For numerous links to information about ospreys Архив на оригинала от 2005-06-10 в Wayback Machine.
- Камера за постоянно наблюдение на орлово гнездо в Естония, адресът е посетен на 13.08.2012 Архив на оригинала от 2013-07-23 в Wayback Machine.