Орешак (Област Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Орешак (Област Варна).

Орешак
Oreshak.jpg
Панорамен изглед от село Орешак
България
Red pog.png
Орешак
Област Ловеч
Red pog.png
Орешак
Общи данни
Население 2 035 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23,19 km²
Надм. височина 570 m
Пощ. код 5630
Тел. код 06952
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 53707
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Троян
Донка Михайлова
(БСП)
Кметство
   - кмет
Орешак
Христо Терзиев
(ГЕРБ)

Орешак е село в Северна България. То се намира в община Троян, Област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в Троянска община, Област Ловеч, 8 км източно от центъра на град Троян. От табела до табела разстоянието е близо километър.

История[редактиране | редактиране на кода]

Археологически разкопки свидетелстват, че този район е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени много керамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити. Край Троян се намира римската крепост Состра. В непосредствена близост до крепостта е минавал римският път от Данубиос (р. Дунав) към Филипополис (дн. Пловдив), останки от който могат да се видят и днес на това място. Крепостта е спомената в Певтингеровата карта от VIII в.

Строителството на крепостта започва през 147 г. по заповед на император Антонин Пий. При неговото управление тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. крепостта и прилежащото селище, което е имало военен характер, са опустошени от готите. Кога точно започва възстановяването не е известно, но се знае, че пет години по-късно по заповед на император Галиен тук е изпратена Втора кохорта (на възвращенците), на която е наредено да издигне нова крепостна стена (т. нар. Източна стена). Нейното изграждане продължава три десетилетия като е достигала височина 10 метра. Останки от Източната стена са запазени и днес. През IV в. (378 г.) Состра за пореден път е разрушена от готите. Скоро след това е издигната християнска базилика в селището на името на Св. Георги, а в началото на V в. след заселването тук на цивилно население, крепостта окончателно губи военния си характер. По същото време започва постепенното възстановяване на по-ранните тракийски крепости в околностите.

Состра прекратява съществуването си в края на V в. с разрушаването ѝ от хуните. Чак през XIX в. на това място е построен малък пътен хан, наречен „Ломешки ханчета“.

Проучването и възстановяването на Состра е извършено в периода 2002 - 2011 г. от Национален исторически музей, Община Троян и Ротари клуб.

Друг интересен обект е пътят Виа Траяна. При отвъддунавските си военни експедиции император Марк Улпий Траян използвал често пътя през Троянския проход, съществувал вероятно още през периода V-III век пр. Хр. Той свързвал Филипополис с Ескус и Нове на река Дунав. В историята този път е известен като Виа Траяна — Траянов път. Счита се, че името на римския император чрез пътя преминава в името на днешния град Троян.

Според Певтингеровата карта, съставена през II век и редактирана през IV век, в земите на днешния Троянски край били издигнати три станции – кастел Состра при село Ломец, Ад Радицес в местността Шамака при махала Камен мост и Монтемно на Беклемето, в местността Карцовия бук. Доказателство за голямото значение, което Рим отдава на пътя Виа Траяна е сведението, че в края на II век и първата половина на III век в една предпланинска крайпътна станция е разположен гарнизон от близо 500 войници и офицери, половината от които конници. Пътят Виа Траяна наистина потъва в забвението на отминалите столетия, но край него обитателите на земите от двете страни на планината отъпкват Троянската пътека, която предшества прокарването на най-високия Старопланински проход — Троянския.

Троян възниква през XV век като крайпътно селище в началото на Троянския проход.

Името си получава от славянския бог Троян, което е намек за планинското местоположение на града. Името на днешния град вероятно повтаря названието на старо славянско селище в околността със същото име.

Турско робство[редактиране | редактиране на кода]

В началото на турско робство тук се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. През първата половина на XIX век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа. По време на турското робство жителите на Троян са подложени на редица гонения. Около 1800 г. кърджалиите на три пъти са нападали и ограбвали Троян, голяма част от жителите му са били избивани. До 1868 г. Троян е селска община. В него освен кметство има само полицейски участък от един чаушин с няколко заптиета. За съдебни или административни работи троянчани са принудени да ходят в Ловеч. Когато от Ловеч или от други градове идват чиновници, заптии, кадии и др., те не отсядат в хан, а се настаняват по къщите, където бедните раи са били длъжни да хранят агите с каквото те поискат.

През 1871 г. Левски основава революционен комитет в града. През 1877 г. Троян е опожарен от отстъпващите турски войски.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

На 05.07.1905 г. в Троян е открита Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести, като противотуберкулозен санаториум. Тя е първата специализирана болница за белодробни болести на Балканския полуостров.

През 1911 г. светва първата електрическа крушка и Троян става третият електрифициран град в България, след София и Пловдив.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Троянският манастир е безспорно най-голямата историческа и културна забележителност на Орешак и този край. Разположен е на брега на река Черни Осъм. Той е един от най-големите и прочути български манастири. Основан е в края на XVI век. Забележителен е със своята архитектура, дърворезби и невероятните стенописи в манастирската църква — дело на Захари Зограф, един от най-великите възрожденски художници. Наред с това манастирът е бил известен книжовен център и истинско революционно средище в средата на XIX век. Тук е бил основан революционен комитет от Левски, в който са участвали всички монаси. За тези времена свидетелства музеят на Апостола в манастира. Манастирът е прочут и с чудотворната си икона Св. Богородица Троеручица.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата

Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата в село Орешак е единственото място в България, където майстори от цялата страна показват своите съвременни творби. Изложението е създадено през 1971 година и е построено на площ от 50 дка, разполага с 8 зали с обща изложбена площ 4500 кв.м. и една многофункционална конферентна зала. Основна цел на изложението е да представи тази самобитна страна на българския художествен гений – народните художествени занаяти, а също и да стимулира тяхното развитие. Това се осъществява чрез международни, национални, авторски и други изложби с участие на майстори от цялата страна и от чужбина.

Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата е създадено през 1971 година, когато се провежда и първата национална изложба на народните художествени занаяти. От 1978 година се поставя началото на международното участие. През 1981 година се провежда първата международна изложба на народните художествени занаяти с участието на майстори от 16 страни, през 1984 година се провежда втората международна изложба с участие на представители от 20 страни, през 1988 година – третата с участие на 25 страни. Тази традиция се утвърждава и сега ежегодно националните изложби са с международно участие.

Защо Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата е създадено в село Орешак? Основанията идват от близкото минало. През втората половина на XVIII век в Орешак, в непосредствена близост до Троянския манастир на празника му “Успение Богородично” – 15 август, се поставя началото на организиран занаятчийски панаир, който след няколко години се разраства и става един от най-големите в Северна България. Той става място за срещи между майстори от всички краища на България.

В средата на XX век се възражда и прогресивно нараства интересът към произведенията на народните художествени занаяти. През 1967 година майсторите на народните занаяти се обединяват в организация наречена Задруга на майсторите на народните художествени занаяти със седалище София.

От 1981 година в Националния панаир на народните художествени занаяти се ражда да дарителско движение. От български и чуждестранни майстори са дарени над 1080 предмета, който постоянно се показват в една от изложбените зали.

Ежегодно в комплекса се организират национални и международни изложби с участие на български и чуждестранни майстори. В залите се показват предмети от керамика, дърво, метал, тъкани, везба, накити, оръжие и други. Изложбата е и базар и предметите могат да се закупуват веднага.

Празник на Сливата

Един от най-атрактивните празници в района е Празникът на Сливата и Сливовата ракия, който се провежда ежегодно в края на месец септември, с многобройни посетители-дегустатори и участници в конкурса за най-добра ракия.Победителите получават специални грамоти и уникални медали под формата на слива.

Други[редактиране | редактиране на кода]

2384 жители (2001). Дърводобив и дървообработване, пирография, дърворезба, сувенири, вита мебел, шперплат, амбалаж), металолеене, металообработване, грънчарство. Фуражни култури, овощарство (сливи, ябълки), малини, овцевъдство, говедовъдство.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Орешак

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]