Орешак (Област Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Орешак (Област Варна).

Орешак
България
Red pog.png
Орешак
Област Ловеч
Red pog.png
Орешак
Общи данни
Население 2 052 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 23,19 km²
Надм. височина 570 m
Пощ. код 5630
Тел. код 06952
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 53707
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Троян
Донка Михайлова
(БСП)
Кметство
   - кмет
Орешак
Христо Терзиев
(ГЕРБ)

Орешак е село в Северна България. То се намира в община Троян, Област Ловеч.

География[редактиране | edit source]

Намира се в Троянска община, Област Ловеч, 8 км източно от центъра на град Троян. От табела до табела разстоянието е близо километър.

История[редактиране | edit source]

Археологически разкопки свидетелстват, че този район е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени много керамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити. Край Троян се намира римската крепост Состра. В непосредствена близост до крепостта е минавал римският път от Данубиос (р. Дунав) към Филипополис (дн. Пловдив), останки от който могат да се видят и днес на това място. Крепостта е спомената в Певтингеровата карта от VIII в.

Строителството на крепостта започва през 147 г. по заповед на император Антонин Пий. При неговото управление тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. крепостта и прилежащото селище, което е имало военен характер, са опустошени от готите. Кога точно започва възстановяването не е известно, но се знае, че пет години по-късно по заповед на император Галиен тук е изпратена Втора кохорта (на възвращенците), на която е наредено да издигне нова крепостна стена (т.нар. Източна стена). Нейното изграждане продължава три десетилетия като е достигала височина 10 метра. Останки от Източната стена са запазени и днес. През IV в. (378 г.) Состра за пореден път е разрушена от готите. Скоро след това е издигната християнска базилика в селището на името на Св. Георги, а в началото на V в. след заселването тук на цивилно население, крепостта окончателно губи военния си характер. По същото време започва постепенното възстановяване на по-ранните тракийски крепости в околностите.

Состра прекратява съществуването си в края на V в. с разрушаването ѝ от хуните. Чак през XIX в. на това място е построен малък пътен хан, наречен „Ломешки ханчета“.

Проучването и възстановяването на Состра е извършено в периода 2002 - 2011 г. от Национален исторически музей, Община Троян и Ротари клуб.

Друг интересен обект е пътят Виа Траяна. При отвъддунавските си военни експедиции император Марк Улпий Траян използвал често пътя през Троянския проход, съществувал вероятно още през периода V-III век пр. Хр. Той свързвал Филипополис с Ескус и Нове на река Дунав. В историята този път е известен като Виа Траяна - Траянов път. Счита се, че името на римския император чрез пътя преминава в името на днешния град Троян.

Според Певтингеровата карта, съставена през II век и редактирана през IV век, в земите на днешния Троянски край били издигнати три станции – кастел Состра при село Ломец, Ад Радицес в местността Шамака при махала Камен мост и Монтемно на Беклемето, в местността Карцовия бук. Доказателство за голямото значение, което Рим отдава на пътя Виа Траяна е сведението, че в края на II век и първата половина на III век в една предпланинска крайпътна станция е разположен гарнизон от близо 500 войници и офицери, половината от които конници. Пътят Виа Траяна наистина потъва в забвението на отминалите столетия, но край него обитателите на земите от двете страни на планината отъпкват Троянската пътека, която предшества прокарването на най-високия Старопланински проход - Троянския.

Троян възниква през XV век като крайпътно селище в началото на Троянския проход. Името си получава от славянския бог Троян, което е намек за планинското местоположение на града. Името на днешния град вероятно повтаря названието на старо славянско селище в околността със същото име.

Турско робство[редактиране | edit source]

В началото на турско робство тук се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. През първата половина на XIX век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа. По време на турското робство жителите на Троян са подложени на редица гонения. Около 1800 г. кърджалиите на три пъти са нападали и ограбвали Троян, голяма част от жителите му са били избивани. До 1868 г. Троян е селска община. В него освен кметство има само полицейски участък от един чаушин с няколко заптиета. За съдебни или административни работи троянчани са принудени да ходят в Ловеч. Когато от Ловеч или от други градове идват чиновници, заптии, кадии и др., те не отсядат в хан, а се настаняват по къщите, където бедните раи са били длъжни да хранят агите с каквото те поискат.

През 1871 г. Левски основава революционен комитет в града. През 1877 г. Троян е опожарен от отстъпващите турски войски.

След Освобождението[редактиране | edit source]

На 05.07.1905 г. в Троян е открита Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести, като противотуберкулозен санаториум. Тя е първата специализирана болница за белодробни болести на Балканския полуостров.

През 1911 г. светва първата електрическа крушка и Троян става третият електрифициран град в България, след София и Пловдив.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Троянският манастир е безспорно най-голямата историческа и културна забележителност на Орешак и този край. Разположен е на брега на река Черни Осъм. Той е един от най-големите и прочути български манастири. Основан е в края на XVI век. Забележителен е със своята архитектура, дърворезби и невероятните стенописи в манастирската църква - дело на Захари Зограф, един от най-великите възрожденски художници. Наред с това манастирът е бил известен книжовен център и истинско революционно средище в средата на XIX век. Тук е бил основан революционен комитет от Левски, в който са участвали всички монаси. За тези времена свидетелства музеят на Апостола в манастира. Манастирът е прочут и с чудотворната си икона Св.Богородица Троеручица.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата

Панорамен изглед на с.Орешак

Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата в село Орешак е единственото място в България, където майстори от цялата страна показват своите съвременни творби. Изложението е създадено през 1971 година и е построено на площ от 50 дка, разполага с 8 зали с обща изложбена площ 4500 кв.м. и една многофункционална конферентна зала. Основна цел на изложението е да представи тази самобитна страна на българския художествен гений – народните художествени занаяти, а също и да стимулира тяхното развитие. Това се осъществява чрез международни, национални, авторски и други изложби с участие на майстори от цялата страна и от чужбина.

Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата е създадено през 1971 година, когато се провежда и първата национална изложба на народните художествени занаяти. От 1978 година се поставя началото на международното участие. През 1981 година се провежда първата международна изложба на народните художествени занаяти с участието на майстори от 16 страни, през 1984 година се провежда втората международна изложба с участие на представители от 20 страни, през 1988 година – третата с участие на 25 страни. Тази традиция се утвърждава и сега ежегодно националните изложби са с международно участие.

Защо Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата е създадено в село Орешак? Основанията идват от близкото минало. През втората половина на XVIII век в Орешак, в непосредствена близост до Троянския манастир на празника му “Успение Богородично” – 15 август, се поставя началото на организиран занаятчийски панаир, който след няколко години се разраства и става един от най-големите в Северна България. Той става място за срещи между майстори от всички краища на България.

В средата на XX век се възражда и прогресивно нараства интересът към произведенията на народните художествени занаяти. През 1967 година майсторите на народните занаяти се обединяват в организация наречена Задруга на майсторите на народните художествени занаяти със седалище София.

От 1981 година в Националния панаир на народните художествени занаяти се ражда да дарителско движение. От български и чуждестранни майстори са дарени над 1080 предмета, който постоянно се показват в една от изложбените зали.

Ежегодно в комплекса се организират национални и международни изложби с участие на български и чуждестранни майстори. В залите се показват предмети от керамика, дърво, метал, тъкани, везба, накити, оръжие и други. Изложбата е и базар и предметите могат да се закупуват веднага.

Празник на Сливата

Един от най-атрактивните празници в района е Празникът на Сливата и Сливовата ракия, който се провежда ежегодно в края на месец септември, с многобройни посетители-дегустатори и участници в конкурса за най-добра ракия.Победителите получават специални грамоти и уникални медали под формата на слива.

Други[редактиране | edit source]

2384 жители (2001). Дърводобив и дървообработване (полиграфия, дърворезба, сувенири, вита мебел, шперплат, амбалаж), металолеене, металообработване, грънчарство. Фуражни култури, овощарство (сливи, ябълки), малини, овцевъдство, говедовъдство.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Орешак

Външни препратки[редактиране | edit source]