Ориенталски стършел
| Ориенталски стършел | ||||||||||||||||
_01.jpg) | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1771 | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Ориенталски стършел в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Ориенталският стършел (Vespa orientalis) е стършел, който много прилича на Европейския стършел. Той не трябва да се обърква с Гигантския азиатски стършел (Vespa mandarinia).
Обикновено живее в Средиземноморската зона, но може да бъде открит и в Мадагаскар, Обединените Арабски Емирства и Индия.[1] Поради човешката намеса, обаче, той започва да се разпространява и в Южна Америка.[2]
Женските кралици са дълги от около 25 до 35 милиметра; мъжките екземпляри и работниците са по-малки.
При мъжките, антените имат 13 сегмента, а при женските – 12.
През 2010 група от изследователи от израелски и английски университети откриват, че жълтото райе върху корема на ориенталски стършел, е способно да превръща слънчевата светлина в енергия. Всъщност, основната метаболитна дейност се осъществява в жълтия пигментен слой, което може да означава, че слънцето е основният източник на енергия. Този процес става възможен заради пигмента наречен ксантоптерин. Това може да обясни защо тези насекоми са по-активни по време на деня, за разлика от други видове стършели.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Buxton, P. A. CARRIAGE OF COLIFORM BACILLI BY THE ORIENTAL HORNET // The Journal of Hygiene 19 (1). Cambridge University Press, July 1920. с. 68 – 71. Посетен на 4 октомври 2011.
- ↑ Dvorak, Libor. Oriental Hornet Vespa orientalis Linnaeus, 1771 found in Mexico // Entomological Problems 36. June 2006. с. 80. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 4 октомври 2011.
- ↑ Walker, Matt. Oriental hornets powered by 'solar energy' // BBC Earth News, 6 декември 2010. Посетен на 9 декември 2010.